Решение № 382 от 27.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1187/2013 г.

Решение № 382 от 27.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1187/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НЧД № 882/2012 г. по описа на Софийски районен съд и ВНЧД № 1989/2012 г. по описа на Софийски градски съд, отмяна на постановените съдебни актове, с които е определено общо наказание на осъдения В. Н. К. и прекратяване на наказателното производството по тях.

В искането за възобновяване се твърди, че при постановяване на атакуваните съдебни актове е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са спазени правилата, визирани в чл. 39, ал. 1 от НПК, за подсъдността при определяне на общо наказание, както и че е извършено непълно групиране на наказанията на осъдения.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване.

Осъденият К. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, считат, че искането за възобновяване е основателно.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Видно от данните по делото К. е осъждан с двадесет влезли в сила съдебни актове. За престъпленията, предмет на първите четири от тях, е определено общо наказание, което е изтърпяно, а последващите осъждания не се отразяват върху така определената група, тъй като са в отношение на рецидив.

От приложените по делото писмени данни се установява, че К. е осъждан (извън първите му четири осъждания), както следва:

• с присъда по НОХД № 146/1995 г. по описа на Военен съд - София, в сила от 5.05.1995 г.;

• с присъда по НОХД № 520/1998 г. по описа на РС - Кюстендил, в сила от 13.07.2000 г.;

• с присъда по НОХД № 752/2000 г. по описа на РС - Кюстендил, в сила от 9.08. 2001 г.;

• със споразумение по НОХД № 1153/2001 г. по описа на РС - Кюстендил, в сила от 14.10.2004 г.;

• с присъда по НОХД № 654/2004 г. по описа на РС - Кюстендил, в сила от 29.03.2005 г.;

• с присъда по НОХД № 383/2004 г. по описа на РС - Кюстендил, в сила от 10.05.2005 г.;

• с присъда по НОХД № 633/2005 г. по описа на РС - Кюстендил, в сила от 13.11.2006 г.;

• с присъда по НОХД № 566/2005 г. по описа на РС - Кюстендил, в сила от 13.11.2006 г.;

• с присъда по НОХД № 12407/2005 г. по описа на СРС, в сила от 21.12. 2006 г.;

• със споразумение по НОХД № 11068/2008 г. по описа на СРС, в сила от 3.06.2009 г.;

• със споразумение по НОХД № И 2966/2010 г. по описа на СРС, в сила от 19.08.2010 г.;

• със споразумение по НОХД № 4686/2011 г. по описа на СРС, в сила от 11.05.2011 г.;

• със споразумение по НОХД № 14316/2011 г. по описа на СРС, в сила от 7.11.2011 г.;

• със споразумение по НОХД № 17559/2011 г. по описа на СРС, в сила от 24.11.2011 г.;

• със споразумение по НОХД № 18042/2011 г. по описа на СРС, в сила от 5.01. 2012 г.;

• с присъда по НОХД № 1798/2010 г. по описа на РС - Дупница, влязла в сила от 22.02.2012 г.

С определение от 1.12.2011 г., постановено по НОХД № 14316/2011 г. от СРС, изменено с решение на СГС по ВНЧД № 2049/2012 г., влязло в сила на 27.07.2012 г., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е извършено групиране на наложените на К. наказания, както следва:

• на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № 146/1995 г., НОХД № 520/1998 г., НОХД № 752/2000 г., НОХД № 1153/2001 г., НОХД № 654/2004 г. и НОХД № 11068/2008 г., а именно шест години лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК определеното общо наказание е увеличено с две години и четири месеца лишаване от свобода;

• на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № 566/2005 г., НОХД № 633/2005 г., НОХД № 12407/2005 г., а именно една година и шест месеца лишаване от свобода;

• на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № И-2966/2010 г. и НОХД № 4686/2011 г., а именно девет месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК с три месеца;

• постановено е отделно изтърпяване на наказанията по НОХД № 383/2004 г. и по НОХД № 14316/2011 г.

Останалата част от осъжданията (тези по НОХД № 17559/2011 г., НОХД № 18042/2011 г. и НОХД № 1798/2010 г.), не са били предмет на обсъждане, тъй като част от съдебните актове, постановени по тях, са влезли в сила в по-късен момент, а други неизвестни за съда.

С определение от 4.04.2012 г., постановено по НОХД № 1798/2010 г. по описа на РС - Дупница, изменено с решение по ВНЧД № 192/2012 г. на Окръжен съд - Кюстендил, влязло в сила на 23.07.2012 г., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е извършено групиране на наложените на К. наказания, както следва:

• на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № 4686/2011 г., НОХД № 14316/2011 г., НОХД № 17559/2011 г., НОХД № 18042/2011 г. и по НОХД № 1798/2010 г. (погрешно посочен номер на това дело в решението на окръжния съд, като № 1758/2010 г.), а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК с четири месеца.

С атакуваното сега определение от 14.03.2012 г., постановено по НЧД № 882/2012 г., потвърдено с решението на СГС по ВНЧД № 1989/2012 г., влязло в сила на 04.03.2013 г., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е извършено групиране на наложените на К. наказания, както следва:

• на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № 146/1995 г., НОХД № 520/1998 г., НОХД № 752/2000 г., НОХД № 1153/2001 г., НОХД № 654/2004 г. и НОХД № 11068/2008 г., а именно шест години лишаване от свобода;

• на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № 566/2005 г., НОХД № 633/2005 г., НОХД № 12407/2005 г., а именно една година и шест месеца лишаване от свобода;

• на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № 4686/2011 г., НОХД № 14316/2011 г., НОХД № 17559/2011 г. и НОХД № 18042/2011 г., а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК с девет месеца;

• постановено е отделно изтърпяване на наказанията по НОХД № 383/2004 г. и по НОХД № И - 2966/2010 г.

При тези данни се налагат няколко извода:

Безспорно е, както се твърди в искането за възобновяване, че осъждането, постановено по НОХД № 1798/2010 г. по описа на Районен съд - Дупница, не е било предмет на обсъждане от съда при постановяване на атакуваното определение. Данни за същото са присъствали по делото - виж, справка № 134/2011 г. за правното положение на осъдения К., издадена от МП - ГД "Изпълнение на наказанията", намираща се на л. 88 от ЧНД № 882/2012 г. Вярно е, че в справката за съдимост, приложена по делото, това осъждане не е било отразено, но решаващият съдебен състав е следвало да прояви активност и да попълни делото, като изиска съдебния акт, постановен по цитираното по-горе дело на Районен съд - Дупница, за който е имал данни, включително и за момента на влизането му в сила - 22.02.2012 г. (виж, съобразителната част на т. 2 от ТР № 3/2009 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСНК относно характера на допуснатото нарушение на процесуалния и материалния закони). Ако бе сторил това, съдът би разрешил и втория поставен в искането въпрос - дали е бил компетентен да се произнесе по групиране на наложените на осъдения К. наказания. Съгласно чл. 39, ал. 1 от НПК компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е съдът, постановил присъдата, която последна е влязла в сила. От посочените по-горе данни е очевидно, че последната влязла в сила присъда е тази, постановена по НОХД № 1798/2010 г. по описа на Районния съд - Дупница.

Въззивният съд, извършвайки проверка на атакуваното пред него определение, не е констатирал посочените процесуални недостатъци и не ги е отстранил по съответния ред.

II. Допуснатите процесуални нарушения, коментирани в предходния пункт, са основания за отмяна на въззивното решение, постановено по ВНЧД № 1989/2012 г. по описа на Софийски градски съд и потвърденото с него определение, постановено по ЧНД № 882/2012 г. по описа на Софийски районен съд.

Не може обаче да се удовлетвори следващото искане - за прекратяване на наказателното производство по посочените дела. Въпросът дали с отразените в искането за възобновяване съдебни актове за определяне на общо наказание (тези, постановени по НОХД № 14316/2011 г. на СРС и по НОХД № 1798/2010 г. на Районен съд - Дупница) е извършено пълно и цялостно групиране на наказанията на осъдения К., подлежи на разрешаване от компетентния съд, на който следва да се изпрати делото (виж, съобразителната част на т. 3 от посоченото вече ТР № 3/2009 г. на ОСНК).

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав, намери, че са налице основанията на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от компетентния по подсъдност съд, а именно Районен съд - Дупница. В рамките на новото произнасяне по реда на чл. 306 от НПК по отношение на всички осъждания на К., съдът следва да съобрази задължителните указания на цитираното ТР № 3/2009 г. на ОСНК.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК