Решение № 69 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4897/2014 г.

Решение № 69 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4897/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерския съвет на Република България (определение от 08.12.2014 г.) против решение № 723 от 10.02.2014 г. по адм. дело № 7227/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отменен отказ на същия административен орган, обективиран в писмо № 2-Г-16/24.06.2013 г., за възстановяване на Георги Николаев Кръстев на длъжност при условията на § 7, ал. 2 от ПЗР на Закона за държавния служител (ЗДСл) и преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички представени доказателства. Моли решението да бъде отменено. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че отказът на главния секретар на Министерския съвет на Република България да възстанови Георги Николаев Кръстев на подходяща длъжност в администрацията на Министерския съвет, независимо че е издаден от компетентен орган (заповед № Н-857/03.06.2913 г. на министър - председателя на Република България), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че административният акт е издаден в нарушение на § 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗДСл. Установено е, че Кръстев заема длъжността началник на отдел "Интеграция на ромите" в дирекция "Етнически и демографски въпроси" в администрацията на Министерския съвет на Република България. Служебното му правоотношение на тази длъжност е прекратено по негова молба със заповед № Н-696/03.09.2009 г. на министър-председателя на Република България, като считано от последната дата Кръстев е назначен за съветник към политическия кабинет на заместник министър - председателя и министър на вътрешните работи. До 29.05.2013 г. същият е съветник към три политически кабинета, както последната длъжност е към политическия кабинет на министър - председателя и министър на външните работи - секретар на Съвета по сигурността. След прекратяване правомощията на правителството Кръстев подава заявление вх. № 20.Г-16/10.06.2013 г., с което изразява желание да бъде назначен на подходяща длъжност в администрацията на Министерския съвет. По това заявление е постановен отказът на главния секретар на Министерския съвет, предмет на оспорване. При тези данни, правилно е преценено, че в случая предпоставките на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл са осъществени и постановеният отказ е незаконосъобразен. Цитираният текст дава право на държавен служител, който е избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или орган по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), както и за чл. на политически кабинет, съветник или експерт към политически кабинет, след прекратяване на пълномощията да заеме предишната си длъжност, а в случаите когато длъжността е закрита - да му се предложи друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. Смисълът на нормата е да осигури възможност на държавните служители след изтичане на мандата или пълномощията, да бъдат възстановени на заеманите преди това длъжности или да им бъдат предложени други подходящи в същата администрация. Разпоредбата гарантира правото на възстановяване, респ. на назначаване на равностойна длъжност, но не предполага запазване на служебното правоотношение поради невъзможността по едно и също време едно лице да заема длъжност по служебно и по трудово правоотношение (длъжността съветник към политически кабинет е по трудово правоотношение). Възможността, предвидена в нормата на § 7, ал. 1, изр. 2 през време на отсъствието на същата длъжност да бъде назначено друго лице като заместник цели създаване на предпоставки служебните функции на служителя да продължат да се изпълняват в съответната администрация, но не може да се тълкува в смисъл на запазване на служебното правоотношение с този служител, тъй като последният не може да съвместява длъжност по служебно и такава по трудово правоотношение. При това тълкуване на разпоредбите без значение е обстоятелството, че служебно правоотношение е прекратено по желание на служителя, тъй като релевантен за възникване на предпоставките на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл е факта, че правоотношението е прекратено именно поради необходимостта служителят да заеме длъжност в кръга на предвидените текста. Възражението, че възможността за заемане на същата длъжност, респ. за назначаване на друга подходяща, е предвидена само когато служителят ползва неплатен отпуск, но не и при прекратяване на служебното правоотношение, е неоснователно, тъй като такова изискване в текста не е поставено. Освен това същото би било в противоречие със смисъла на разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗДСл, изяснен по-горе, а също и поради невъзможността служебното правоотношение да бъде запазено и лицето да заема по едно и също време длъжност по служебно и по трудово правоотношение. Доводът, че длъжността, заемана от служителя, не съществува съгласно длъжностното разписание на администрацията на Министерския съвет и назначаването на длъжност не е възможно, също не може да бъде споделен. Разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗДСл не предвижда запазването на длъжността като условие за осъществяване на правото, предвидено в нея, още повече че в текста на § 7, ал. 1 изрично е предвидено, че лицето може да заеме същата или друга подходяща длъжност в същата администрация, т. е. ако длъжността е закрита, на лицето, подало заявление по реда на § 7 от ПЗР на ЗДСл и отговарящо на изискванията на закона, следва да се предложи друга равностойна длъжност. Поради всичко изложено следва да се приеме, че оспореният административен акт следва да бъде отменен и преписката - върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване изложеното по-горе. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по изложените по- горе съображения отменя административния акт съставът на Административен съд София - град постановява решение в съответствие с материалния закон. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените доказателства за това, че до 03.09.2009 г. Кръстев изпълнява длъжността началник на отдел "Интеграция на ромите" в дирекция "Етнически и демографски въпроси" в администрацията на Министерския съвет на Република България, а от последната дата до 29.05.2013 г. е съветник последователно в три политически кабинета, както и подаденото след това заявление да бъде назначен на предишната или равностойна длъжност в администрацията на Министерския съвет обосноват извода, че предпоставките на § 7, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗДС са изпълнени. Това формира и крайният извод на съдебния състав за незаконосъобразност на постановения административен акт, отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона. Касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила също не се споделя от настоящата инстанция. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания за ангажиране на доказателства. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани и релевантни за правния спор доказателства. Представеното писмо изх. № 04-08-13/2004 г. на министъра на държавната администрация относно тълкуването на разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗДСл е становище на административен орган, с което съдът не е длъжен да се съобрази, поради което необсъждането му не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това не администрацията, а съдът осъществява тълкуване на закона при изпълнение на правораздавателната си функция. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство администрацията на Министерския съвет следва да заплати на Георги Кръстев сумата 500.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,