Решение № 11951 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1750/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 2/06.01.2023 г., постановено по адм. д. 966/2022 г. по описа на Административен съд- Хасково (АС- Хасково). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Ж. Хаджинонева-Гуниа оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 2/06.01.2023 г., постановено по адм. д.966/2022 г. по описа на АС-Хасково е отменено Уведомително писмо по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2021 г. с изх. 01-6500/4407 от 11.08.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, върната е преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Ж. Хаджинонева-Гуниа заявление за подпомагане със задължителни указания по прилагане на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но е издаден при пълно несъответствие между фактическите и правни основания, посочени в него, което налага неговата отмяна. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия и подробно е изложил установената фактическа обстановка по спора. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС- Хасково правилно е констатирал пълно несъответствие между посочените в него фактически и правни основания. В уведомителното писмо като фактическо основание за постановения отказ за финансово подпомагане е записано, че представения от кандидата за подпомагане план за избраните противоерозионни дейности по направление Контрол на почвената ерозия не отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 1, т. 2, б. а от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г. (Наредба 7/24.02.2015 г./Наредбата), защото н него не е включена дейността вътрешноредово окопаване . Но като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г., според която се отказва отпускане на финансова помощ при непредставяне в срок на някой от документите по чл. 45 и чл. 46 от Наредбата. При наличие на правило, според което финансова помощ не се отпуска при представяне на план, който не отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 2 от Наредбата (чл. 17, ал. 2, т. 10 от Наредба 7/24.02.2015 г.) не е ясна причината, поради която то не е приложено като кореспондиращо на описаните в уведомителното писмо факти. Налице е очевидно несъответствие между фактическото и правно основание, посочени в оспорения пред първата инстанция административен акт, която правилно е приела, че в резултат от това разминаване не става ясно дали органът е приел, че е налице пълно неизпълнение на задължението да се представи план за противоерозионни дейности в законоустановения срок, или е приел, че представеният план не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 36, ал.2, вр. с чл. 36, ал. 1, т. 2, б. а от Наредбата. Непредставянето на план по чл. 36, ал.2, вр. с чл.36, ал.1, вр. с чл. 46, от Наредбата в посочения от закона срок, е основание за отказ от финансово подпомагане по смисъла на чл.17, ал.2, т.1, а представянето на план неотговарящ на изискванията на чл. 36, ал.2 е основание за отказ от финансово подпомагане по чл. 17, ал.2, т.10 от Наредбата. Обосновано административният съд е приел, че в уведомителното писмо е посочен като правно основание чл. 17 ал.2, т.1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. съдържаща хипотеза, за която няма доказателства, че е осъществена в случая. Съгласно цитираната разпоредба, не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявленията по чл. 8, ал. 2, 4, 5 и 6 за прилагането на агроекологични дейности по съответното направление, когато не е представен в предвидените срокове някой от документите по чл. 45 и 46, в случая непредставяне на план по чл. 36, ал.2, вр. с чл.36, ал.1, вр. с чл. 46, от Наредбата в посочения от закона срок. От друга страна посоченото правно основание не съответства на фактическите съображения по издаване на акта, с които органът е възприел, че план е представен, но в същия не е включена една част от действията, които се включват в дейността, която следва да се осъществява в парцелите, а именно извършване на противоерозионни мероприятия в лозя и трайни насаждения , чрез затревяване на междуредията на лозята и трайни насаждения. Още повече, че видно от представените по делото доказателства следва да се има предвид и обстоятелството, че Ж. Хаджинонева-Гуниа заедно със заявлението за подпомагане е подала до органа, както годишна програма за установяване на декларирани парцели за изпълняване на агроекологични дейности през 2020/2021 стопанска година, така своя едногодишен план,като липсват доказателства поради които да би могло да се приеме, че органът е възприел налице опорочаване на формата на обсъждания план до степен да се приеме, че такъв не е налице. Правилно приема съдът, че непосочването на фактическите основания или некоректното им или общо посочване, както и неточното описание на конкретни факти и обстоятелства, които са били взети предвид при вземане на решение на административния орган, представлява нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е изпълнено, когато са посочени фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде уведомителното писмо. С оглед горното е правилна преценката на съда за нарушение на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция Ж. Хаджинонева-Гуниа е направила разноски в размер на 800 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да й бъдат възстановени от бюджета на касатора независимо от направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение