Решение № 2657 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2016 г.

Решение № 2657 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по две касационни жалби: на Националния осигурителен институт (НОИ), представлявана от управителя Б. П., чрез процесуалния представител юрк. Г. Н., и на В. П. П., чрез пълномощника адв. Ядков, срещу решение № 246 от 22.02.2016 година по адм. д. № 442/2015 година на Административен съд - Б. НОИ обжалва съдебното решение в частта, с която е осъден да заплати на В. П. П. сумата 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на незаконосъобразно бездействие на осигурителния орган за времето от спиране на инвалидната му пенсия- 02.09.2012 г. до възобновяването на същата на 08.07.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изпълнение на задължението.. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, довело до необоснованост и затова следва да бъде отменено в обжалваната част със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - В. П. П., не е взел становище по нея. В касационната жалба на В. П. П. се твърди, че решението в частта в която са отхвърлени претенциите му срещу НОИ и [фирма] е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост и затова следва в тази част да бъде отменено със законните последици. Допълнително са развити доводи в представената писмена защита от пълномощника на касатора М.. Отправено е и искане за присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба- НОИ, не е изразил становище по нея, а ответникът [фирма] е изразил мотивирано становище за нейната неоснователност в депозирания писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд- Б. се е развило, след като с решение № 6480/03.06.2015 г. по адм. д. № 7986/2014 г. по описа на ВАС, Трето отделение, е било отменено изцяло решение № 615/15.04.2014 г., постановено по адм. д. № 664/2013 г. от АС - Б. и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изпълнение на решението на ВАС, административният съд е дал указания на ищеца да уточни обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като в резултат на последвалото изпълнение е приел, че е сезиран със следните претенции: Срещу ответника НОИ: 1. за присъждане на обезщетение в размер на 1700 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, резултат на незаконосъобразно разпореждане на НОИ от 02.09.2012 година за спиране на личната му пенсия за инвалидност един месец преди изтичане на срока на инвалидността, определен с ЕР № 2314/21.09.2011 година за периода от датата на постановяване на акта – 02.09.2012 година до възобновяването на инвалидната му пенсия на 08.07.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение; 2. за присъждане на обезщетение в размер на 1700 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, резултат на незаконосъобразно Разпореждане № 5809230044/05.03.2013 година, издадено от ръководителя на отдел "Пенсии" към РУ "СО" – Б. на НОИ за периода от датата на постановяване на акта – 05.03.2013 година до възобновяването на инвалидната му пенсия на 08.07.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение; 3. за присъждане на обезщетение в размер на 1600 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, резултат на незаконосъобразно бездействие на осигурителния орган от времето на спирането на инвалидната му пенсия – 02.09.2012 година до възобновяването на същата на 08.07.2013 година с Разпореждане № 5809230044/08.07.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение. Срещу ответника [фирма]: 1. за присъждане на обезщетение в размер на 2 500 лева за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, резултат на незаконосъобразно ЕР № 2498/23.10.2012 г. на ТЕЛК към [фирма] във връзка с оценката на инвалидизацията му за периода от датата на постановяване на акта – 23.10.2012 година до издаване на следващото експертно решение на 11.06.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение; 2. за присъждане на обезщетение в размер на 2 500 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, резултат на незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК към [фирма] във връзка с преосвидетелстването му в срок за периода от издаване на ЕР № 2498/23.10.2012 година до 11.06.2013 година, когато е издадено ЕР № 1630 от страна на ТЕЛК за общи заболявания – І състав към [фирма], ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение; 3. за присъждане на обезщетение в размер на 612 лева за причинените му имуществени вреди – заплащани за подаване на документи в ТЕЛК, за медицински изследвания във връзка с експертизите от НЕЛК и повторната експертиза на ТЕЛК, пътни разходи и до Б. и С., хотел, включване на ел. захранване след спирането му, поради неплащане на сметка и други, които имуществени вреди са в резултат на незаконосъобразното ЕР № 2498/23.10.2012 година на ТЕЛК за общи заболявания към [фирма], ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение. Съдът подробно е описал установената фактическа обстановка, като се е спрял поотделно на всяко едно от относимите към предмета на спора експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК, разпореждания за отпускане на пенсия, Разпореждане № 5809230044/05.03.2013 г. на ръководител "Пенсии" при ТП на НОИ- Б., с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно административното производство по изготвяне на разпореждане по чл. 98 КСО на В. П., Разпореждане № 5809230044/08.07.2013 г., с което е възобновена отпусната пенсия на парасков лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 241.32 лв., считано от 02.09.2012 г. Обсъдил е заключението на съдебно- икономическата експертиза и на съдебно- психиатричната експертиза, както и изслушаните свидетелски показания. След така извършения анализ на доказателствата, административният съд е счел, че исковете, предявени срещу НОИ са частично основателни, а тези предявени срещу [фирма], са неоснователни. Решението е правилно. За да възникне отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо наличието на всички, законовоизискуеми предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; 2. Този акт, действие/бездействие да е на административен орган или длъжностни лица; 3. Актът, действието/бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. Да са настъпили конкретно посочени от ищеца вреди; 5. Да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди. Така, ищецът П., касатор в настоящото произвоство, е следвало да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди, техния характер, размер и обстоятелството, че вредоносният резултат е в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт. В разглеждания случай правилно съдът е приел, че са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по отношение на предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на осигурителния орган за времето от спиране изплащане на инвалидната пенсия- 02.09.2012 г. до нейното възобновяване на 08.07.2013 г. и я е уважил в приетия за справедлив размер, като наред с това законосъобразно и обосновано е счел, че останалите предявени претенции са недоказани по своето основание. Правилно съдът е възприел като недоказано твърдението на ищеца, че е налице незаконосъобразно разпореждане от 02.09.2012 г., по силата на което да е спряно изплащането на пенсията на ищеца, както и обосновано е заключил, че няма данни такова разпореждане да е било отменено по съответния ред, за да съставлява незаконосъобразен административен акт, въз основа на който да могат да се претендират вреди. В допълнение към приетото от съда следва да се посочи, че правилно решаващият състав е счел, че не е налице незаконосъобразно спиране на личната пенсия за инвалидност един месец преди изтичане на срока на инвалидността, определен с ЕР на ТЕЛК № 2314 от 21.09.2011 г., както е твърдял ищецът, тъй като с ЕР на ТЕЛК № 2314 от 21.09.2011 г. е определен срок на трайно намалената работоспособност една година- до 01.09.2012 г. Видно и от заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, на която съдът се е основал, пенсията за инвалидност на ищеца е изплащана до изтичане на срока на инвалидизиране, определен с визираното ЕР на ТЕЛК, а именно до 01.09.2012 г., изплащането на пенсията е спряно на 02.09.2012 г., т. е. след изтичане срока на инвалидизиране. Следва да бъде споделен и извода на първостепенния съд за неоснователност на предявения иск за обезщетение в размер на 1700 лв лв. за присъждане на неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното Разпореждане № 5809230044/05.03.2013 г., издадено от ръководителя на отдел "Пенсии" към РУ "СО"- Б. на НОИ за периода 05.03.2013 г. до възобновяването на инвалидната пенсия на 08.07.2013 г., ведно със законната лихва. Както правилно е установил и решаващият съд, така издаденото разпореждане не е акт, отменен по съответния ред, то не е било обжалвано, поради което и не може въз основа да се претендират вреди по реда на ЗОДОВ. Правилно наред с това административният съд е приел, че е налице бездействие на длъжностни лица в НОИ за периода от 02.09.2012 г. до 08.07.2013 г., изразяващо се в неотпускане на ищеца на пенсия за инвалидност в размер на на социалната пенсия за старост по реда на чл. 98, ал. 7 от КСО, като е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение от 1 600 лв., съставляващо обезвреда на претърпени вреди от незаконосъобразно бездействие на осигурителния орган от времето на спирането на инвалидната му пенсия – 02.09.2012 година до възобновяването на същата на 08.07.2013 година с Разпореждане № 5809230044/08.07.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение. Определил е обезщетение в размер на 800 лв. по справедливост. Законосъобразно е позоваването на АС на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, съгласно която, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост; след влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а социалната пенсия за инвалидност се определя в размера по чл. 90а, ал. 2 при определен процент трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто – чл. 98, ал. 8 от КСО. Обоснован е изводът, че с Експертно решение (ЕР) № 2314/21.09.2011 год. на ТЕЛК за общи заболявания при [фирма] ищецът е преосвидетелстван и му е определена 56 % т. н. р. за срок от една година – до 01.09.2012 г. Както бе посочено и по- горе, установен е по несъмнен начин и факта, че до 01.09.2012 г. на същия е изплащана отпусната с Разпореждане № 5809230044/07.10.2011 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Б. пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 241, 32 лв., изчислена съгласно Експертно решение № 2314/21.09.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при [фирма] при степен на увреждане от 50 до 70. 99 %. Както вярно е установил и съдът, считано от 02.09.2012 г. е спряно изплащането на отпуснатата въз основа на горното разпореждане пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като същата е възобновена на 08.07.2013 г. Така, за времето от 02.09.2012 г. до 08.07.2013 г., независимо, че за органите на НОИ е било известно, че Медицинската комисия е обжалвала Експертно решение № 2498/23.10.2012 г. на ТЕЛК при [фирма] на ищеца не е изплащана пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В реда на тези мотиви, правилно съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на осигурителния орган по отпускане на ищеца на пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост, вследствие на което ищецът е бил лишен дори от минимални средства за издръжка в размер на социалната пенсия за старост за времето, през което се провежда преосвидетелстването му с издаване на ново решение на ТЕЛК. Кореспондира на закона приетото от административния съд, че органите на НОИ не са изпълнили задължението си съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО. Изплащането на пенсията е проява на правно регламентирана изпълнителна дейност, а нейното неизпълнение е основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изплащането е възложено на териториалните поделения на НОИ и неизпълнението на това основно задължение, в резултат на което правоимащият е лишен от доходи е основание за търсене на отговорност по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК. Тези изводи на съда следва да бъдат възприети, а и същите кореспондират с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение на ВАС по адм. д. № 7986/2014 г. по описа на Върховния административен съд Досежно размера на присъденото обезщетение, срещу който и двамата касатори възразяват, настоящият състав намира следното: Съдът е присъдил обезщетение по справедливост и с оглед правилата на чл. 52 ЗЗД, като в мотивите е посочил, че преценява продължителността на увреждането и последиците за ищеца. Приел е, че искът е доказан за сумата от 800 лв., които представляват обезщетение за вредите, понесени в периода от 02.09.2012 г. до 08.07.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да приеме това, съдът се е основал на събраните по делото гласни доказателства, приемайки, че за времето, в което ищецът не е получавал пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост, същият не е имал други доходи, а липсата на доходи за храна е довела до продажба на движими вещи, собственост на ищеца. Твърдението за претърпени от ищеца неимуществени вреди се подкрепя и от заключението на приетата по делото съдебно-психиатрическа експертиза, съгласно която психическото състояние на ищеца в периода от 01.09.2012 г. до 08.07.2013 г. е от категорията на т. н. ситуативен стрес, като след изплащане на цялата сума от пенсията, т. е. след спиране действието на стресогенното събитие с възстановяване на сумите от пенсията за предходните месеци, стресогена е преработен по задоволителен за психиката на освидетелствания начин и към момента на прегледа не се констатира психопатология. Всичко това правилно е съобразено от решаващия съд. Така, при определяне размера на обезщетението последният се е ръководил от установеното от експертизата, че преживяното нервно и емоционално напрежение не е довело до болестно психично разстройство. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост. С оглед икономическите условия в страната, характера на бездействието и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, продължителността на периода, в който е търпяна вредата – малко повече от десет месеца, съдът е извел обоснован извод за справедливо обезщетение от 800 лв. и е отхвърлил иска в останалия предявен размер за разликата до 1 600 лв. Противно на твърденията на касатора П., настоящият състав на касационната инстанция намира, че правилно са били отхвърлени предявените обективно съединени искове срещу ответника [фирма]. По първия от визираните по- горе искове, предявени срещу този ответник, административният съд законосъобразно е установил, че при преосвидетелстване на П. ТЕЛК за общи заболявания при [фирма] е издала ЕР № 2498/23.10.2012 г., което е отменено от НЕЛК като незаконосъобразно; поради обжалване на експертното решение, органите на НОИ са спрели изплащане на отпуснатата на П. пенсия за инвалидност поради общо заболяване и не са изплащали същата в размер на социалната пенсия за старост, како, както бе посочено по- горе, ищецът е останал без гарантираните от държавата минимални доходи, в следствие на което е претърпял неимуществени вреди. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че тези вреди не са в пряка причинна връзка с отмененото ЕР № 2498/23.10.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания, а с неизпълнението от страна на органите на НОИ на задължението им съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО. Не е налице третият елемент от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинно следствена връзка между отменения акт и претърпените вреди, поради което и искът правилно е бил отхвърлен. В така възприетия контекст, правилно съдът е приел за неоснователен и иска за обезщетение в размер на 2 500 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност - резултат от незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК във връзка с преосвидетелстването на П. в срок за периода от издаване на ЕР № 2498/23.10.2012 г. до 11.06.13 г., ведно със законната лихва. Действително, П. е преосвидетелстван близо два месеца след изтичане срока на ЕР № 2314/21.09.11 г., но не тази забава е причина ищеца да остане без гарантирания му от държавата минимален доход, вследствие на което са причинени неимуществените вреди. Правилно е и решението в частта, в която е приет за неоснователен иска за присъждане на обезщетение в размер на 612 лв. за причинени имуществени вреди, равняващи се на стойността на заплащани такси за подаване на документи в ТЕЛК, пътни разходи от Б. до С., хотел, включване на ел. захранване след спирането му поради неплащане на сметки и др. Този иск е недоказан по съображения, подробно развити от административния съд, които се споделят от настоящия състав в тяхната цялост. По делото не са представени надлежни писмени доказателства в подкрепа на твърдяните неправомерни разходи, чиято обезвреда се иска. Нещо повече, самият касатор твърди в жалбата, че искът следва да бъде уважен, въпреки че не е представил платежни документи, доколкото косвено от данните по делото можело да се заключи, че такива разходи са направени. Наличието на реално настъпили вреди и причинната им връзка с незаконосъобразните действия, обаче, не се презумират, а следва да бъдат доказани, като ищецът следва да осъществи пълно и главно доказване на твърдените от него в исковата им молба фактически обстоятелства. В исковото производство по ЗОДОВ ищецът е задължен да докаже преки вреди и не може да се позовава на възможността определени изводи да могат да бъдат презумирани въз основа на установени факти. Според настоящия състав, правилно е преценено от първоинстанционния съд, че по делото не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което исковата претенция се явява недоказана по основание. По изложените съображения решението на Административен съд – Б. като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,