Решение № 5407 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12214/2010 г.

Решение № 5407 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12214/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ) със седалище гр. София, представлявана от генералния директор Пламен Цалков чрез процесуален представител адв. Иван Крумов срещу решение № 27 от 7.07.2010 г., постановено по адм. дело № 987/1999 г. по описа на Окръжен съд - Видин. Наведени са касационни оплаквания по чл. 209 АПК за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и недопустимост поради изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 171, ал. 2 ДОПК, поради които се претендира отмяната на решението на съда и отмяна на Постановление № 814 от 29.10.1998 г. на Началника на Митница Видин. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба по правоприемство - директора на Агенция "Митници" и началника на митница "Лом" чрез процесуален представител в писмено становище релевират доводи за неоснователност на жалбата Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба с оглед възражението за изтекла абсолютна погасителна давност. Върховният административен съд, I А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законния срок и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища срещу Решение № 5384 от 11.06.1998 г. на Началника на РМУ-Русе, с което е потвърдено Постановление № 814 от 29.10.1998 г. на Началника на Митница Видин. Прието е, на 6.09.1994 г. е осъществен внос на колбаси през МП" Ферибот"-Видин с превозвач "Неделино-Европа" ЕООД-гр. Неделино. На същата дата е задействан карнет ТИР № 12034627/94 г. и стоката е била насочена за митническо оформяне на Митница Горубляне. След като в отправната Митница не са постъпили данни за редовно приключване на транзита е било отправено запитване, на което РМ "Аерогара" София е отговорила, че въпросната стока не е била представяна пред тях. Констатирано е неправомерно приключване на процесния тир карнет чрез измама, като същият е оформени с фалшив печат. В резултат на тези констатации е предявена рекламация на описаният тир карнет на основание чл. 11, т. 1 и т. 2 от Конвенцията "ТИР". След изпълнение на процедурата и координиране дейността между РМ и ГУМ е издадено Постановление за принудително събиране на митни сборове (ППСМС) № 814/11.06.1998 г. на РМ-Видин, което след обжалването му по ЗАП е потвърдено с Решение № 5384/25.05.99 г. на Началника на РМУ Русе. Така постановеното решение е неправилно. Безспорно е установено по делото, както е посочено и в мотивите на обжалваното съдебно решение, че на 6.09.1994 г. е осъществен процесния внос на стоки, за което е задействан карнет ТИР № 12034627/94 г. Основателно е направеното с касационната жалба възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК по следните съображения: Институтът на погасителната давност е материалноправен и е свързан с прилагане на материалноправни норми, намиращи се в процесуален закон, какъвто е ДПК (отм.), респ. ДОПК и тези норми действат към момента на възникване на съответното данъчно задължение. В процесния случай определените с митнически задължения по ЗМ са за период през 1994 г. Давностният срок за публичните вземания за 1994 г. е започнал да тече от 1.01.1995 г. Съгласно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) с изтичането на 10 години се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността. Аналогична е и действащата понастоящем норма на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Съобразно правилата на тези правни норми за публичните вземания, установени с ППСМС публичните задължения по ЗМ са погасени по давност поради изтичането на абсолютната погасителна давност, която е изтекла към 1.01.2005 г. Това означава, че установените в акта задължения не могат да се събират. Правото на възражение за давност може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното производство, включително в производството по обжалването по съдебен ред. С възражението за давност данъчно - задълженото лице упражнява правото си да не изпълни задължението, което не е било събрано през определения в закона давностен срок. В конкретния случай по касационната жалба е направено изрично и мотивирано възражение за погасяване на задължението по давност, поради което настоящият състав следва да го вземе предвид. За прецизност на изложението следва да бъде посочено, че нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК предвижда изключение от общото правило за десет годишната абсолютна давност в случаите, когато задължението е било отсрочено или разсрочено, която хипотеза понастоящем не е налице. Давността е била изтекла още към момента на постановяване на първоинстанционното решение, което не е съобразено от съда и така е допуснато съществено нарушение на процесуално-правни норми, защитаващи материалните правоотношения. При тази липса на процесуални предпоставки за проведените съдопроизводствени действия, решението първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а при тази фактическа установеност следва делото да бъде решено по същество с отмяна на административния акт. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, I А отделение,