Решение № 5278 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9021/2015 г.

Решение № 5278 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9021/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Я. О., против Решение № 4638 от 1.07.2015 г. по адм. дело № 9556/2013 г. на Административен съд С.-град. О. съдържанието на жалбата се извличат твърдения, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с доказателствата по делото и се иска неговата отмяна и връщане за ново разглеждане от друг състав. О. С. болница за активно лечение на лишените от свобода /СБАЛЛС- С./ не ангажира становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 4638 от 1.07.2015 г. по адм. дело № 9556/2013 г. на Административен съд С.-град се отхвърля иска на А. Я. О. срещу Специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода - за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за периода от 14.03.2013 г. до момента на подаване на исковата молба, причинени от незаконосъобразни действия на Лекарската консултативна комисия към болницата, изразени в медицинска справка № 269/25.03.2013 г. по прокурорска преписка № 4709/2011 г. по описа на Софийска градска прокуратура. АССГ приема, че в производството не се установява по безспорен начин, че са налице всички елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Намира, за недоказано наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задълженията, произтичащи пряко от нормативен акт, което да е в причинна връзка с настъпилите неимуществени вреди на ищеца. Извършен е анализ на приложимата нормативна уредба, като се приема, че медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се извършва в съответствие с глава десет от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/ и Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерство на правосъдието /Правилника/. Сочи се, че Наредба № 2 и Правилника не предвиждат възможност за обжалване на становищата на ЛКК. При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения за своя сметка - чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2. Приема се за недоказано от ищеца обстоятелството, че съответните длъжности лица при ответника са нарушили някои от разпоредбите на нормативни актове и не са изпълнили свои задължения. Счита се, че на ищеца е бил осигурен преглед с външен специалист по време на изтърпяване на наказанието, а становището на ЛКК в медицинската справка се потвърждава от всички приети по делото експертизи. Посочва се, че действията, становищата и медицинските предписания на лицата, работещи в лечебното заведение, не са действия "при и по повод осъществяване на административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което не ангажира отговорността на ответника по този законов текст. Видно от разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 2, изрично препращаща към чл. 5 от Закона за лечебните заведения, както и от установената трайна съдебна практика в тези случаи, дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява "административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отбелязано е, че неимуществените вреди, подлежат на доказване, което в производство не е сторено. В заключение е приет извод, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, като предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на СБАЛЛС- С.. Правилно в тази връзка съдът е приел, че не е доказано в хода на производството наличието на действие или бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения произтичащи пряко от нормативен акт, които да са в причинна връзка с твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Действията на медицинските лица в Специализираната болница за лечение на лишени от свобода към ГД "ИН", извършени в качеството им на такива не съставлява административна дейност, респ. тези действия не са нито административни актове, нито актове в изпълнение на административна дейност, както правилно и обосновано е приел решаващия съд. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно на твърдяното незаконосъобразно действие, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на процеса не са представени доказателства, които да докажат твърденията на ищеца. По делото не са ангажирани доказателства за действително претърпени вреди от касационния жалбоподател. Приетата по делото медицинска експертиза сочи, че становището от медицинска справка № 269/25.03.2013 г. на СБАЛЛС е правилно. Липсват и такива за наличието на причинно-следствена връзка между посоченото в исковата молба противоправно действие на администрацията и твърдените щети. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АССГ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, за неосигуряване на правна помощ по делото. С определение от 23.01.2014 г. е допуснато предоставяне на правна помощ на ищеца по делото. Назначеният особен представител - адв. П. К. е участвал в съдебния процес. Неоснователни са доводите, че решението е неправилно, като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал съгласно приложимата правна уредба. При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за касатора, съдът е извел законосъобразни изводи. Несъгласието на касационния жалбоподател с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. При наличните данни от АССГ е направен обоснован и законосъобразен извод, че поради неустановяване на незаконосъобразни действия на ответника, от които да са последвали вреди за ищеца, претенцията му следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,