Решение № 6058 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1937/2016 г.

Решение № 6058 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1937/2016 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), срещу Решение № 8081 от 21.12.2015 г. по адм. дело № 10195/2015 г. на Административен съд София-град. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Посочва, че изложените в докладна записка на Главния секретар на АГКК мотиви обосновават именно обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, тъй като постъпването на определен брой преписки, изискващи специални знания в областта на правото представлява обективен фактор, върху който АГКК няма влияние. Излага съображения, че необходимостта от осъществяването на контрол по прилагането на ЗКИР и на подзаконовите нормативни актове, в период непосредствен след настъпване на съществени законови промени, за което е необходимо наличието на юридическо образование, също е фактор, който не зависи от волята на страните по делото, който обуславя обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. По изложените съображения се прави се искане касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество. Ответника по жалбата Е. М. Д. от гр. София, чрез процесуалният си представител в писмения си отговор и в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в производството разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд в този си състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Е. М. Д. от гр. София, срещу Заповед № ЧР-33-31/30.09.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, за прекратяване на служебното му правоотношение като "главен директор" на Главна дирекция "Регионални служби" при АГКК. С обжалваното решение съдът е отменил процесната заповед. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. Посочил е, че в случая разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. Установил е, че в случая не може да се приеме, че промяната на изискването за заемане на длъжността е обстоятелство извън волята на органа по назначаването, а е изцяло в неговата компетентност, тъй като новото изискване за заемане на длъжността е въведено с длъжностната характеристика, утвърдена от главния секретар на АГКК и не се дължи на обективна причина. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав напълно споделя правните изводи, изложени от първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт. От фактическа гледна точка се установява, че със Заповед № ЧР-32-53/05.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, Евгени Денчев е преназначен от длъжността "главен експерт" в отдел "Кадастрална карта и регистри и специализирани карти", дирекция "Кадастрална и специализирани карти" на длъжността "Главен директор" на Главна дирекция "Регионални служби" при АГКК. Съгласно подписаната от служителя длъжностна характеристика, за длъжността се изисква образователна степен "магистър" по специалност "геодезия", каквато той притежава. С докладна записка главният секретар на АГКК е предложил на изпълнителния директор, да се променят изискванията за заемане на длъжността главен директор, като се предвиди същият да притежава юридическо образование. На 16.09.2015 г. главният секретар на АГКК утвърждава нова длъжностна характеристика за длъжността "главен директор", според която за заемането на длъжността се изисква образователна степен "магистър" със специалност "право". С оглед променените изисквания за заемане на длъжността, на които Денчев не отговаря, е издадена оспорената заповед, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаването да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Правилно административния съд е приел, че не са налице предпоставки за издаване на заповедта на посоченото основание. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая не може да се приеме, че промяната на изискването за заемане на длъжността, е обстоятелство извън волята на органа по назначаването. Новото изискване за заемане на длъжността е въведено с длъжностната характеристика, утвърдена от главния секретар на АГКК на 16.09.2015 г. Следователно, промяната във фактическото положение не се дължи на обективна причина, а е изцяло от компетентността на органа по назначаването. В случая няма изменение в длъжностното разписание на Главна дирекция "Регионални служби" при АГКК и правилно съдът приема, че не би следвало да се засягат и задълженията на директора на тази дирекция. Ето защо правилно е прието, че измененията в длъжностната характеристика, не са свързани с обективен фактор, а са предприети по разпореждане на органа по назначаването, поради което не могат да обосноват обективна невъзможност за служителя да изпълнява задълженията си. При липсата на доказателства, установяващи настъпила извън волята на страните по правоотношението промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, както и с оглед представената нова длъжностна характеристика - доказателства, които сочат, че всички промени в изискванията за заемане на длъжността са предприети единствено по волята на органа по назначаването, съответен на събраните доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че изискванията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение със служителя не са осъществени. Касационната инстанция споделя правните изводи на АССГ, че промяната в изискванията за заемане на длъжността на държавния служител, вписана единствено в длъжностната характеристика и обоснована само въз основа на нея, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. При този изход на спора, претенцията на ответника по касационното производство Е. М. Д. за присъждане на разноски в касационната инстанция в размер на 400 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение по представен Договор за правна защита и съдействие от 19.04.2016 г., се явява основателна и следва да бъде уважена. По отношение на тях касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира за неоснователно, тъй като е съобразено с тежестта на правния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение