Решение № 7615 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2017 г.

Решение № 7615 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 7, ал. 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Образувано е по жалба, подадена от "Синсоф" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя Ж. А., срещу Заповед № Т-РД-16-57/13.02.2017 г. на министъра на туризма и срещу Заповед № Т-РД-16-91/14.03.2017 г. на министъра на туризма. Първата Заповед № Т-РД-16-57/13.02.2017 г. на министъра на туризма е издадена на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 57 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/, във вр. с чл. 7, ал. 5 и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, с която при проведения на 10.02.2017 г. търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Устие на река Велека" община Ц., област Б. е определил "Еврорисърч" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя Ф. Д. Б., за спечелил търга. Втората обжалвана Заповед № Т-РД-16-91/14.03.2017 г. на министъра на туризма е издадена на основание чл. 57 от ППЗДС, във вр. с чл. 7, ал. 5 и чл. 8, ал. 1, т. 5 от ЗУЧК и съставения протокол по чл. 53, ал. 1 от ППЗДС за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на описания по-горе обект, поради невнасяне от участника, спечелил тръжната процедура, на наемната цена, е определен за наемател участникът в тръжната процедура "Уиндис" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя Д. Н. И. Жалбоподателят "Синсоф" ЕООД, с адрес с. Г. общ. П., представлявано от управителя Ж. А. се навеждат доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Счита, че участието на дружествата "Еврорисърч" ЕООД и "Уиндис" ЕООД по обявения със Заповед № Т-РД-16-5/06.01.2017 г. на министъра на туризма търг е извършено съвместно, при нарушение на разпоредбата на чл. 19а от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Твърди, че двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1а, т. 6 от ДР на ЗДС. П. тези доводи моли съдът да отмени обжалваните Заповед № Т-РД-16-57/13.02.2017 г. и Заповед № Т-РД-16-91/14.03.2017 г. на министъра на туризма, като издадени в нарушение на материалния закон, като преписката да бъде върната на административният орган с указания за ново провеждане на тръжната процедура, като министърът на туризма да обяви за спечелил търга участника "Синсоф" ЕООД. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Ответната страна - Министърът на туризма, в съпроводителното писмо по чл. 152, ал. 2 от АПК изразява становище за недопустимост на Заповед № Т-РД-16-57/13.02.2017 г., поради подаването й след изтичане 14-дневния срок на обжалване и моли съда да я остави без разглеждане. По отношение на втората обжалвана Заповед № Т-РД-16-91/14.03.2017 г., счита, че е неоснователна, като моли съда да я остави без уважение. В съдебно заседание административният орган се представлява от процесуалния си представител З. К. - експерт в отдел "Методология", дирекция "Управление на морските плажове" в Министерство на туризма, с юридическо образование. Заинтересованата страна - "Еврорисърч" ЕООД, редовно призована, представлява се от адв. Д. Б. от Адвокатска колегия - С., който оспорва подадената жалба. В представената писмена защита и в съдебно заседание прави възражения срещу твърденията в жалбата, като излага подробни съображения, че не е налице свързаност на участниците в тръжната процедура "Еврорисърч" ЕООД и "Уиндис" ЕООД. Заинтересованата страна - "Уиндис" ЕООД, редовно призована. Представлява се от адв. Г. Х. от Адвокатска колегия - С., който в писмен отговор на жалбата и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за оставянето й разглеждане в частта срещу оспорването на Заповед № Т-РД-16-57/13.02.2017 г. на министъра на туризма като просрочена, а по отношение на оспорването на Заповед № Т-РД-16-91/14.03.2017 г. на министъра на туризма, моли Върховния административен съд да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък съгл. чл. 80 от ГПК, както и доказателства за тяхното заплащане. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Производството е образувано със Заповед № Т-РД-16-5/06.01.2017 г. на министъра на туризма /МТ/ издадена на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 7, ал. 5, чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), във връзка с § 24 от преходни и заключителни разпоредби от ЗУЧК (обн., ДВ, бр. 40/2014 г., изм., ДВ, бр. 101/2015 г.), във връзка с § 24 от преходни и заключителни разпоредби от ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 20/2016 г., в сила от 15.03.2016 г.), чл. 16, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), чл. 13, ал. 2 и ал. 5 и чл. 43 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Устие на река Велека", община Ц., област Б. с обща площ от 57 659 кв. м. Заповедта е със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 43, ал. 1 от ППЗДС. Заявления за участие в тръжната процедура са подадени от три дружества, а именно: "Синсоф" ЕООД, "Еврорисърч" ЕООД и "Уинидс" ЕООД. В проведения на 10.02.2017 г. търг, тръжната комисия е взела решение за допускане до отваряне на ценовите предложения на тримата участника и е извършено класиране на ценовите предложения според предложената от тях наемна цена в низходящ ред, съгл. раздел V, т. 6 на Заповед Т-РД-16-5 от 06.01.2017 г. на министъра на туризма, с която е открита тръжната процедура. С предложена най-висока цена от 19 150 лв. без ДДС на първо място е класиран участникът "Еврорисърч" ЕООД, който със Заповед № Т-РД-16-57/13.02.2017 г. на министъра на туризма е определен за спечелил търга за отдаване под наем на гореописания обект. Предвид установеното, че в 14-дневния срок от влизане в сила на Заповед № Т-РД-16-57/13.02.2017 г. на министъра на туризма, участникът, определен със същата заповед за спечелил търга с тайно наддаване, не е внесъл наемната цена и внесения от кандидата депозит, поради което административният орган е приел, че се е отказал от сключването на договор за наем на морски плаж "Устие на река Велека", общ. Ц., обл. Б. При така констатираното и при упражняване на правомощията си по чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от ППЗДС, във вр. с чл. 7, ал. 5 и чл. 8, ал. 1, т. 5 от ЗУЧК, министърът на туризма е издал Заповед № Т-РД-16-91/14.03.2017 г., с която е определил участника "Уиндис" ЕООД за спечелил проведения на 10.02.2017 г. търг с тайно наддаване, който предложил годишна наемна цена на обекта в размер на 14 050 лв. Върховният административен съд, като извърши проверка на допустимостта на жалбата срещу Заповед № Т-РД-16-57/13.02.2017 г. на министъра на туризма, намира, че е подадена след изтичане на преклузивния срок за оспорване, поради което е недопустима. В тази връзка взе предвид следното: Съгласно раздел V, т. 8 изр. "второ" от Заповед № Т-РД-16-5/06.01.2017 г. на министъра на туризма, е въведено условие за начина съобщаване, а именно "Заповедта за определяне на наемателя на обекта се съобщава на участниците в търга по реда на чл. 61 от АПК, вкл. по ел. адрес и чрез публикуване на официална интернет страница на Министерство на туризма." Видно от приложеното по делото на л. 97 писмено доказателство за съобщаване на Заповед № Т-РД-16-57/13.02.2017 г., уведомяването е извършено на посочения от жалбоподателя ел. адрес на 17.02.2017 г., като е изпратено в електронен формат сканирано копие на процесната заповед. Изложеното налага извода, че подадената жалба с вх. № Т-26-С-106/27.03.2017 г. от "Синсоф" ЕООД, срещу Заповед № Т-РД-16-57/13.02.2017 г. на министъра на туризма, е депозирана след изтичането на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Последващата Заповед № Т-РД-16-91/14.03.2017 г. на министъра на туризма не може да новира изтеклият срок за обжалване на Заповед № Т-РД-16-57/13.02.2017 г. на министъра на туризма, тъй като са с различен предмет. Следователно, налице са предпоставките по чл. 159, т. 5 от АПК за оставянето й без разглеждане като недопустима и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство. По отношение на обжалваната Заповед № Т-РД-16-91/14.03.2017 г. на министъра на туризма, издадена на основание чл. 57, ал. 3 от ППЗДС, след като е влязла в сила заповедта по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС и невнасяне на наемната вноска от първия класиран участник, настоящият състав на Върховния административен съд прецени, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Административният акт се оспорва поради противоречието му с изискванията за участие на свързани лица в процедурата, съгл. разпоредбата на чл. 19а. /Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г./ от Закона за държавна собственост. Жалбоподателят излага твърдения за свързаност на участниците "Еврорисърч" ЕООД и "Уиндис" ЕООД в тръжната процедура. Жалбоподателят сочи, че законодателната забрана е осъществена чрез Ф. Д. Б., управител на "Еврорисърч" ЕООД и адвокатски сътрудник, вписан под. № 5900041510 на адв. Р. Ц. Б. и неин син, които са упълномощени да представляват управителя на "Уиндис" ЕООД. От приложеното на л. 29 от делото пълномощно са посочени конкретни пълномощия на упълномощените лица, адв. Р. Ц. Б. и сътрудника й Ф. Д. Б., които са ограничени единствено и конкретно до представителство на дружеството пред Агенция по вписванията и вписването на промени в обстоятелствата на дружеството пред Национална агенция по приходите за регистрация по ЗДДС и издаването на удостоверение за липса на данъчни задължения, както пред Столична община за издаване на удостоверение за липса на задължения за местни данъци и такси. По отношение понятието "свързано лице", съгласно § 1а от ДР на ЗДС са приложими разпоредбите на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, където е дадено легалното определение на "Свързани лица", които са: а) лицата, едното от които контролира другото лице или негово дъщерно дружество; б) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице; в) лицата, които съвместно контролират трето лице; г) съпрузите, роднините по права линия без ограничения, роднините по съребрена линия до четвърта степен включително и роднините по сватовство до четвърта степен включително. Изложените факти не обуславят извод за свързаност по смисъла на § 1, т. 13 от ЗППЦК между "Еврорисърч" ЕООД и "Уиндис" ЕООД, тъй като не се установява което и да е от тези дружества да е контролирано от другото. По отношение на твърдяното родство между Ф. Д. Б. и Р. Ц. Б., с която действително е свързано лице, не участва в управителен орган и не се установява по друг начин да може да определя повече от половината от членовете на управлението на дружеството, в което е съдружник или да упражнява решаващо въздействие върху дейността му, тъй като притежаваните от нея права като пълномощник на "Уиндис" ЕООД не обуславят права за вземане на решения по тези въпроси. Съдът намира, че доколкото не се твърди, нито установява адв. Р. Ц. Б. да е съдружник в управляваното от Ф. Д. Б. дружество, за да е налице някоя от другите хипотези § 1, т. 44 от ЗППЦК приема, че не е свързано лице с дружеството "Еврорисърч" ЕООД. Следователно съдът приема, за неоснователен довода на жалбоподателя да е налице противоречие на обжалваната Заповед № Т-РД-16-91/14.03.2017 г. на министъра на туризма, с разпоредбата на чл. 19а от Закона за държавната собственост, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на заинтересованата страна разноски по делото за тази инстанция в доказания размер 840 лв., съставляващи уговорен и изцяло заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК и чл. 172, ал. 2, предл. "четвърто" от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,