Решение № 397 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община против решение 1487/07.03.2023 г. по адм. д. 1550/2022 г. на Административен съд София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли да бъде отменено. Оспорва изводите на съда, че за процесната сграда са приложени три различни процедури, които са несъвместими. Твърди, че съдът неправилно не е приел, че е налице влязъл в сила отказ по чл. 84, ал. 14 ЗКН. Оспорва решението и в частта на присъдените разноски. В съдебно заседание се представлява от адвокат Сачанска. Моли да бъде уважена касационната жалба и да бъде отменено обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски по представен списък. Прави възражение за прекоимерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът В. Златев редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат Томова. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба и да бъде оставено в сила решението. Претендира заплащане на адвокатско възнаградение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваният съдебен акт е правилен, по отношение на който не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-3 от АПК. Съдът е изложил в мотивите подробно и аргументирано правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона. Споделям изцяло мотивите на съда за особено съществени нарушения при провеждане на административното производство. Освен това споделям доводите на ответника по касация, наведени пред първоинстанционния съд, че начинът на процедиране от страна на административния орган е в разрез с изискванията за добра администрация, за предвидимост и прозрачност във връзка с внесения със заявление вх. САГ18-АП00-37/16.01.2018 г. инвестиционен проект. Административният орган е дал указания в процесната заповед по изработване и одобряване на инвестиционен проект, като се е произнесъл и по съдържанието му, но не е взел предвид и обсъдил това, че изработеният и внесен инвестиционен проект, е съгласуван вече с положително становище вх. ЗЗ-Н71-821/17.08.2015 г. от директора на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИКНКН), издадено положително становище с протокол 57/08.10.2015 г. на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности на основание чл. 74, ал. 1 ЗКН и издадено въз основа на него на основание същата разпоредба, становище изх. ЗЗ-НН-821/21.11.2016 г. на заместник-министъра на културата, с което е дадено положително становище за горепосочения инвестиционен проект. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд по жалба на В. Златев е била Заповед СОА22-РД09-1 от 05.01.2022 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 73, ал. 3 ЗКН е наредено на Златев да изпълни следните видове работи, имащи отношение към процесната сграда: 1. В 7-дневен срок от получаване на заповедта да бъде премахната поникналата растителност по външните стълби, по фасадите и по покрива на сградата; 2. В 14-дневен срок от получаване на заповедта да бъдат затворени процепите в покривното покритие на кулата с оглед недопускане на понататъшното проникване на дъждовна вода до реализиране на основния проект; 3. В 14-дневен срок от получаване на заповедта да бъдат подменени компрометираните улуци и водосточни тръби, с оглед преустановяване на течове по фасадата до реализиране на основния проект; 4. В 90-дневен срок от получаване на заповедта да бъде изготвен инвестиционен проект за цялостния обект НКЦ, с всички негови елементи основно и допълващо застрояване, ограда, порти и двор, и да предвижда следното: - цялостно запазване на всички фасади (със стълбищата) и кулата на основната сграда; допустима е частична реконструкция по смисъла на ЗУТ на покрива и допълнително изградените конструктивни елементи в подпокривното пространство реализирани по проектната документация от 2002 г. (разрешение за строеж 140/18.10.2002 г.) и последващи намеси, реализирани без проектна документация; - възстановяване на комините на сградата; - цялостно запазване на всички ценни елементи на архитектурното оформяне и неподвижното обзавеждане в интериора; допустима частична адаптация по отношение на плановата схема и предназначението на помещенията с оглед съвременните условия за обитаване; - цялостно запазване на източната фасада на сградата на допълващото застрояване гараж, разположен в северозападния ъгъл на имота; - запазване на автентичната ограда и автентичните порти към ул. Сан Стефано; - възстановяване на оградните зидове по северната, западната и южната регулационни граници на имота; - запазване на автентичните елементи от вертикалната планировка и оформянето на двора на високата растителност; 5. В 3-дневен срок от изтичане на срока по т. 4 проектната документация да бъде внесена за съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН от министъра на културата; 6. В 3-дневен срок от приключване на процедурата по чл. 84 ЗКН и получаване на писмено становище и заверки с печат върху графичните части от министъра на културата, цялата проектна документация да бъде внесена в Направление Архитектура и градоустройство към Столична община за одобряване и издаване на разрешение за строеж; 7. Срок за изпълнение на предвидените в инвестиционния проект СМР - 18 месеца от влизане в сила на разрешението за строеж. Съдът е отменил оспорената заповед. Изложил е подробни аргументи в подкрепа на извода си, че същата е незаконосъобразна. Приел е, че при постановяването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи в значителна степен правото на защита на жалбоподателя и довели до неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби. Мотивирал е, че жалбоподателят е предприел действия по изработване и съгласуване на инвестиционен проект, по който е издадено положително становище от Министерство на културата на основание разпоредбите на чл. 84 във връзка с чл. 73-74 ЗКН, а в ЗКН не е предвидена възможност за преповтаряне на процедурите по чл. 72-74 и чл. 83-84 от ЗКН по усмотрение на административния орган. Посочил е, че действията на административният орган не само са нарушили правото на защита на жалбоподателя, като собственик на процесния обект, но са удължавили административното производство за период от 7 години, което е задълбочило и процесите на увреждане на сградата. Съдът е посочил, че административният орган е дал указания по изработване и одобряване на инвестиционен проект, като се е произнесъл и по съдържанието му, но не е взел предвид и обсъдил това, че вече изработеният и внесен инвестиционен проект, е съгласуван вече с положително становище вх. ЗЗ-Н71-821/17.08.2015 г. от директора на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИКНКН), издадено положително становище с протокол 57/08.10.2015 г. на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) на основание чл. 74, ал. 1 ЗКН и издадено въз основа на него на основание същата разпоредба, становище изх. ЗЗ-НН-821/21.11.2016 г. на заместник-министъра на културата, с което е дадено положително становище за горепосочения инвестиционен проект. Това е довело до усложняване и удължаване на производството, без да е налице правно основание, като жалбоподателят в опит да реализира правото си на защита със заявление вх. САГ20-ДР00-2122/17.08.2020 г. е поискал да бъде приключено административното производство. Забавянето на административното производство извън разумните времеви рамки за провеждането му съгласно ЗКН и АПК, както и промяната на правното основание и процедурата за провеждането му, без да бъде уведомен своевременно жалбоподателят, както и да бъде изслушан, са довели до съществено накърняване на правото му на защита, на принципите на административния процес. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. От фактическа страна съдът е установил, че съгласно нотариален акт 105/14.12.2012 г., В. Златев е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.407.34 по КККР на гр. София, с административен адрес гр. София, ул. Сан Стефано, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.407.34.2. Процесната сграда притежава статут на единична архитектурностроителна недвижима културна ценност с категория местно значение. По делото е приложен Констативен протокол от 02.02.2015 г., изготвен от началника на отдел Недвижимо наследство при Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство (ГД ИОКН) към министъра на културата и от началника на отдел Устройство на територията, кадастър и регулация, контрол по строителството (УТКРКС), район Оборище към Столична община, с който на основание чл. 72, ал. 3 ЗКН са дадени указания на собственика на сградата да се предприемат мерки по нейното обезопасяване, както и да се представи конструктивна експертиза за състоянието ѝ. Отразено е, че сградата се намира в незадоволително и в лошо конструктивно състояние. По възлагане на жалбоподателя е изготвена през месец май 2015 г. техническа експертиза от представители на Центъра за научни изследвания и проектиране към УАСГ, според която сградата е с минимална експлоатационна надеждност, което се дължи на якостните характеристики на вложените в конструкцията материали, наличието на значителни деформации на плочите, пукнатини в тях и стените, както и интензивна корозия на армировката. Дадено е мнение както за състоянието на сградата, така и за методите за нейното възстановяване. Последвало е съставяне на Констативен протокол ПК-2015-3/08.05.2015 г. от Постоянната комисия по чл. 73, ал. 1 ЗКН, с който на основание чл. 73, ал. 2 ЗКН е дадено предложение на кмета на Столична община да издаде заповед, с която да задължи В. Златев след получаване на положително становище от министъра на културата да се демонтира недвижимата културна ценност, при изпълнение на следните изисквания: 1. Да се изготви пълно архитектурно, фото и геодезическо заснемане на сградата с детайли и шаблони на всички характерни места на фасадата. При демонтирането да се съхранят за преизползване характерни пластични фасадни елементи (сферите с фундаменти от балконския парапет, колоните с капители на главния вход и колоните с метални решетки от ковано желязо и входните арки от оградата към улицата) и декоративни елементи от интериора (вратите с фасетирани стъкла, камината от червен мрамор с пластична украса и дървена ламперия); 2. Да се изготви конструктивен проект за демонтаж на сградата, съгласуван по реда на ЗКН, както и да се изготви и представи в Министерство на културата за съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН технически инвестиционен проект за реконструкция по автентични данни. Констативният протокол е изготвен след извършване на оглед на място и възприемане на отразеното в техническата експертиза, изготвена от представители на УАСГ, касаещо минимална експлоатационна надеждност на сградата. По искане на жалбоподателя и на основание чл. 140, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ са издадени две визи за проектиране на основен ремонт и реконструкция на горепосочената съществуваща двуетажна жилищна сграда и ново допълващо застрояване (гараж и обслужваща сграда), както и на съществуваща ограда към уличната регулационна линия. Със становища 33-НН-555/10.06.2015 г. и изх. 33-НН-556/10.06.2015 г. на заместник-министъра на културата двете визи за проектиране са съгласувани от министерство на културата. Последвало е изготвяне на инвестиционен проект Основен ремонт и реконструкция на двуетажна жилищна сграда с ограда към улична регулационна линия и ново допълващо застрояване (гараж и обслужваща сграда). Със заявление от 29.05.2015 г. инвестиционният проект заедно с изготвено архитектурно заснемане и фотодокументация са внесени в Министерство на културата за съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 ЗКН. Със становище вх. ЗЗ-Н71-821/17.08.2015 г. на директора на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и на основание чл. 19, т. 1 ЗКН е предложено на министъра на културата да съгласува внесения инвестиционен проект. По възлагане на Министерство на културата е изготвена конструктивна експертиза от 13.09.2015 г., според която конструкцията на сградата е в лошо състояние, тъй като е нарушена носимоспособността на голяма част от елементите на конструкцията. Изразено е мнение, че укрепването и реконструкцията на сградата не може да бъде проектирано и изпълнено без значителни промени в конструкцията ѝ, които да нарушават материалната ѝ автентичност. С протокол 57/08.10.2015 г. на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) е взето решение да се предложи на министъра на културата или оправомощено от него лице да издаде положително становище по чл. 74, ал. 1 ЗКН по отношение на изготвения инвестиционен проект. За да вземе това решение, СЕСОНКЦ се е позовал на изготвената конструктивна експертиза и представените архитектурно заснемане и фотодокументация. Двама от членовете на СЕСОНКЦ са изразили особено мнение, според което не следва да се демонтира сградата, ако не отговоря на най-високите изисквания за сеизмична устойчивост, както и че липсва подробна документация, позволяваща пълноценното възстановяване на сградата по автентични данни. На основание чл. 74, ал. 1 ЗКН е издадено становище изх. 33-НН-821/21.11.2016 г. на заместникминистъра на културата, с което е дадено положително становище за горепосочения инвестиционен проект. С Констативен протокол вх. 33-НН-821/28.09.2017 г., на основание чл. 72, ал. 3 ЗКН са дадени указания за укрепване на несрутени части от оградата на страничната регулационна граница на имота. Изготвен е комплексен доклад 1038-СН/15.01.2018 г. за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите. Подадено е заявление САГ18-АП00-37 от 16.01.2018 г. на В. Златев, с което се иска от главния архитект на Столична община да се одобри изготвения инвестиционен проект Основен ремонт и реконструкция на двуетажна жилищна сграда с ограда към улична регулационна линия и ново допълващо застрояване (гараж и обслужваща сграда)". По делото не са представени доказателства за изразено становище по това заявление от главния архитект на Столична община. Вместо това е издадена заповедта от кмета на СО, предмет на настоящото производство. Обосновани са изводите на съда, че в нарушение на нормите на чл. 72 и сл. от Закона за културното наследство /ЗКН/ и чл. 84 от Закона за културното наследство /ЗКН/ административният орган е провел паралелни процедури, без да има предвид проведените от жалбоподателя действия по изясняване фактическото състояние на сградата, както и подходящите начини за нейното укрепване и възстановяване. В съответствие с материалния закон са изводите на съда, че с издаване на процесната заповед, СО е стопирала процедурата по одобряване на инвестиционния проект, след приемането на който е следвало фактическото ремонтиране и възстановяване на сградата. Ако действително Столична община е имала желание да спре разрушаването на процесната сграда, е следвало да се произнесе по исканото съгласуване, независимо дали с положително или отрицателно становище. Това щеше да даде възможност и за административния орган, и за собственика да се избере най-целесъобразният метод за възстановяване на сградата. Неправилни са изложените в касационна жалба доводи, че след като главният архитект на СО не се е произнесъл по исканото одобряване на инвестиционния проект, е налице влязъл в сила мълчалив отказ за съгласуване. Съгласно чл. 84, ал. 13 ЗКН отказът за съгласуване по този раздел се мотивира писмено. От това следва, че липсата на произнасяне на административния орган по искането за съгласуване на инвестицинния проект само е довело до забавяне на възстановяването на процесната сграда и до влошаване на нейното състояние. А по подаденото заявление до настоящия момент липсва произнасяне. Обосновани са изводите на съда относно различните процедури по ЗКН, които следва да се предприемат при наличието на различни предпоставки. Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗКН, при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по обезопасяването ѝ. Мерките по този ред са приложими при хипотезата на възникнали внезапни обстоятелства, застрашаващи сградата и собственикът и следва да предприеме спешни мерки, за да предотврати увреждането й. В конкретния случай, състоянието на процесната сграда е резултат на атмосферните влияния години наред, а от действията на собственика и след закупуване на сградата през 2012 г., е видно, че той е предприел необходимото, за да бъде сградата съхранена и опазена. Съвсем друг е редът по чл. 83 и чл. 84 ЗКН, съгласно който инвестиционните проекти на сгради, недвижимата културна ценност, се одобряват, а ремонтите се изпълняват след съгласуване с министъра на културата. В този случай собственикът на сградата съзнателно и целенасочено провежда всички предписани от закона действия по ремонта и възстановяване на сградата - съгласуване на виза, подготвяне на инвестиционен проект, съгласуване на проекта. И след като собственикът е извършил тези действия, включително и заплащането на технически експертизи от специалисти за подбиране на най-подходящия метод за ремонт на сграда, административният орган е решил, че има някаква внезапна нужда от почистване на зелената растителност по стълбите на постройката, /която вече веднъж е била почиствана/, от подмяната на улуците /които вече са били подменени/ и от изготвяне на инвестиционен проект за срок от 90 дни за цялостния обект НКЦ, с всички негови елементи основно и допълващо застрояване, ограда, порти и двор. И то през м. януари 2022 г., след като собственикът е поискал одобряване на инвестиционен проект през м. януари 2018 г. С оглед изложените съображения, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция споделя всички изложени изводи на съда, които не счита за необходимо да повтаря в решението си. Адиминистративният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и нарушение на материалния закон, които са установени и аргументирани от съда. Що се отнася до решението в частта за разноските пред първа инстанция, същото е правилно. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно високо, с оглед правната и фактическа сложност на делото и проведените съдебни заседания. При този изход на спора, на ответника по касациона жалба следва да се присъди адвокатско възнаграждение, поискано в размер на 3000 лв. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г., същото се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 2000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение