Решение № 12911 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14998/2018 г.

Решение № 12911 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14998/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР Благоевград) срещу Решение № 1731 от 29.10.2018 г., постановено по адм. дело № 564/2018 г., по описа на Административен съд– Благоевград (АС Благоевград) в ЧАСТТА, с която същата е осъдена да заплати на Н. Цеклеова, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 7.03.2018 г. до 22.06.2018 г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

Касационният жалбоподател счита решението на административния съд в атакуваните части за незаконосъобразно, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Изложени са съображения, че изводите на съда за основателност на претенцията, които са базирани на свидетелските показания са в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Счита за неправилно определен от съда размера на уважените вреди, поради това, че същият е прекомерно завишен и изграден върху предположения и в нарушение на принципа за справедливост.

Моли да се отмени обжалваното решение на АС Благоевград в неговата осъдителна част или при условията на алтернативност да се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.

В постъпил по делото Писмен отговор от Н. Цеклеова се оспорва подадената касационна жалба и се считат за несъстоятелни изложените в нея твърдения и се иска същата да се остави без уважение, и се остави в сила съдебното решение в неговата осъдителна част.

По делото е постъпила и касационна жалба от Н. Цеклеова срещу Решение № 1731 от 29.10.2018 г., постановено по адм. дело № 564/2018 г., по описа на АС - Благоевград в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения срещу ОД на МВР Благоевград, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 7.03.2018 г. до 22.06.2018 г., за сумата над уважения размер от 500 лева до претендирания от 5 000 лева, и за имуществени вреди за периода от месец март до месец юни 2018 г., в размер на 4 000 лева. Изложени са твърдения, че решението на административния съд в атакуваните части е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като намира, че адм. съд не е отчел действителната тежест на неимуществените вреди и всички фактори и обстоятелства свързани с причинените вреди. Моли за отмяна на решението в неговата отхвърлителна част и за уважаване на предявените искове в техния пълен размер.

Н. Цеклеова в съдебно заседание, чрез адвокат адв. Недев оспорва касационната жалба на ОД на МВР Благоевград и поддържа своята касационна жалба и моли за нейното уважаване.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че решението е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими.

С обжалваното решение е осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Благоевград да заплати на Н. Цеклеова, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 7.03.2018 г. до 22.06.2018 г, вследствие на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 18-3794-000066/20.02.2018 г. на Началника на РУП– Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.06.2018 г. до окончателното й изплащане и e ОТХВЪРЛЕН иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 7.03.2018 г. до 22.06.2018 г., за сумата над уважения размер от 500 лева до претендирания от 5 000 лева, и за имуществени вреди за периода от месец март до месец юни 2018 г., в размер на 4 000 лева.

За да достигне до този резултат АС Благоевград e приел за доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по предявеният срещу ОД МВР– Благоевград иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от отменената със съдебен акт Заповед № 18-3794-000066/20.02.2018 г. С това е преценил иска за доказан по основание, като във връзка с размера му е приел същият за частично основателен.

Решаващият съд е намерил, че установените тревожност, безсъние, повишена чувствителност следва да бъдат обезщетени като пряка последица на неправомерно приложената спрямо лицето държавна принуда, но до размера на сумата от 500 лв., като над този размер до поискания от 5 000 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Приел е, че сумата за обезщетение за неимуществени вреди е дължима със законната лихва, считана от влизането в сила на съдебния акт за отмяна на Заповед № 18-3794-000066/20.02.2018 г. – 22.06.2018 г. В тази връзка се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно гр. дело № 3/2004 г., ОСГК.

Достигнал е до извода, че в частта по претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от нереализирани приходи по договор за наем (пропуснати ползи в размер на 4 000 лв. за периода от месец март до месец юни 2018 г.), претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е изцяло неоснователна. Затова и същата искова претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди като пропуснати ползи от наем по сключения договор за наем на автомобила е отхвърлил.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадените срещу него касационни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ.

1. Неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели изразени в насока, че съдебният акт е неправилен, поради съществени процесуални нарушения и необоснованост. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Мотивите в съдебния акт са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК.

2. Неоснователни са доводите на касатора Цеклелова срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за причинени имуществени вреди от пропуснати ползи. При условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК се споделят изводите на адм. съд, които са изградени на база разгърнат индуктивен анализ на данните от приетите доказателства.

Видно от съдържанието на договора за наем на автомобила е, че е сключен на 3.02.2018 г. за срок от една година. Доказателства за предаване на вещта не са ангажирани. Няма данни за ползване на автомобила от наемателя. Няма доказателства за платен наем към 15.02.2018 г., с оглед чл. 10 от договора. Тези обстоятелства, наред с липсата на достоверна дата и съдържание обосновават извод, че частният документ е съставен за целите на производството по претендиране на обезщетение.

От ищеца не са ангажирани доказателства за реални действия по предоставяне на автомобила под наем, изпълнение на договора с данни за действия на страните, които да имат за предмет изпълнение на права и задължения, произтичащи от него. Липсват данни, твърдените имуществени вреди за неплатен наем да са пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт.

3. Неоснователни са твърденията на ОД на МВР Благоевград, че решението в неговата осъдителна част е неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Правилно адм. съд е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Искът е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред- чл. 204, ал. 1 АПК. Същият е насочен срещу юридическото лице- ОД на МВР, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни актове, действие или бездействие са причинени вредите- чл. 205 АПК.

Субективното право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 204, ал. 1 АПК.

Правилно решаващият съд е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Безспорно по делото се доказва, че наложената ПАМ е отменена с влязло в сила съдебно решение.

Правилно от адм. съд се приемат за доказани, вреди представляващи негативни и отрицателни емоции, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт. Обосновано съдът е ценил гласните доказателства като достоверни и обективни, предвид личните и непосредствени впечатления на св. Тасев – съпруг на ищцата и с оглед липсата на доказателства в друга посока, разколебаващи доказателствения интензитет и достоверност на свидетелските показания.

В резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт ищцата е търпял негативни усещания, които са повлияли на неговото физическо и психическо състояние. Несъмнено доказателствата от делото сочат за отрицателни емоции, които представляват чувство за несигурност, страх и притеснения.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател ОД на МВР Благоевград, че от адм. съд не е изследвана причинно- следствената връзка, между отменения адм. акт и претърпените неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав приема довода на адм. съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват са адекватно следствие от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат. Тези негативни преживявания на ищеца, причинени от адм. акт подлежат на репариране и поради това правилно адм. съд е приел, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.

Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт.

Неоснователни са доводите за съпричиняване на увреждането, предвид предоставяне на автомобила от ищцата на неправоспособен водач, тъй като доказателства за предоставяне на автомобила не са събрани по делото.

4. Не е налице твърдяната от жалбоподателите необоснованост на решението относно размера на обезщетението. Обосновано е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като са развити съображения, свързани с търсенето на справедливост в материален аспект и като конкретна парична еквивалентност.

Настоящият състав намира обезщетението за правилно определено, като не намира основания за неговото намаление. Същото е справедливо определено с финансов еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. За да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. за причинени вреди, съдът е отчел конкретни факти като изолираност и инцидентност на приложената принудителна мярка за ищцата, продължителността и интензитета на негативните емоционални състояние на лицето.

Няма основание и за уважаване на предявените искове в техния пълен размер, както претендира касатора Цеклеова, тъй като присъдената сума дава правилно разрешение на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Правилно разноските в съдебния акт са определени, съобразно правилото от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Решението на адм. съд като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора искането на касационния жалбоподател- Цеклеова за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение