Решение № 6846 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 833/2011 г.

Решение № 6846 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 833/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на АГКК-София, против Решение № 482/23.11.2010 г., постановено по адм. дело № 428/2010 г, на Административен съд - Пазарджик, 7 с-в, както и против Решение № 494/26.11.2011 г, постановено по същото дело, с което на основание чл. 175, ал. 1 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение. С доводи за необоснованост и неправилност на оспорените решения се иска отмяната им. Постъпил е отговор от Мария и Васил Илиеви, Павел Захов, Трендафилка Джунева и Никола Иванов Джунев, в който оспорва изцяло касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С оспореното решение Административния съд - Пазарджик е отменил Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г, на изп. директор на АГКК -София, с която е одобрена КККР за землището на гр. Пазарджик, в частта, с която са нанесени следните данни за ПИ с идентификатор № 55155.504.173: а/ нанасяне на имотната граница между ПИ № 173 и ПИ № 172, кв. 504 и б/ данните в КР за записване на собствеността, етажността на построената в имота жилищна сграда. Решението е правилно. При създаването на КК следва да са спазени критериите за установяване границите на ПИ, съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г., на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. В случая, освен критерия по чл. 14, ал. 1, т. 1, са налице данни за прилагане на следващите критерии за установяване на границата между двата ПИ, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 и сл. от Наредбата, поради което правилно съдът е върнал преписката на изп. директор на АГКК за ново отразяване на процесната граница. Правилен е извода на съда, че обжалваната заповед в частта й за КР е незаконосъобразна, тъй като не отразява действителното положение за собствеността на заснетия имот. Жалбата се явява неоснователна, а решението като правилно, следва да бъде оставено с вила. Следва да бъде оставено в сила и постановеното допълнително решение за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение. Предвид изложеното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,