Решение № 6893 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2016 г.

Решение № 6893 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Факултетния съвет на Факултета по педагогика на Софийски университет срещу решение № 3606 от 26.05.2016 г. по адм. д. № 11785/2014 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение на Факултетния съвет на Факултета по педагогика на Софийски университет "Св. К. О." по т. 2 от Протокол № 1 от заседание на 30.09.2014 г., с което е гласувано против избора за заемане от доц. К. на академична длъжност "професор" по Теория и управление на образованието /перманентно образование и учене през целия живот/ в конкурс, обявен от университета в Д. вестник бр. 31 от 04.04.2014 г. и е върната преписката на Факултетния съвет за ново произнасяне по направеното от Научното жури предложение, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не взел предвид всички доказателства и обстоятелства по делото. Жалбоподателят пред съда е допуснат до конкурса, тъй като е отговарял на условията по документи. Научното жури е взело решение да предложи за заемане на академичната длъжност "професор" доц. д-р Ч. К., но Факултетният съвет взел решение да не бъде избран за заемане на академична длъжност "професор". Видно от протокола са изказани множество мнения, провел се е дебат, изказали са се няколко представители на академичния състав на Факултета по педагогика. Оценката на кандидатите се прави от научното жури, а Факултетния съвет /ФС/ не оценява, а осъществява избор. Счита, че действайки при условията на оперативна самостоятелност ФС избира кандидата за заемане на длъжноста по своя преценка, която не подлежи на съдебен контрол, в противен случай би се превърнал с в регистратор. След гласуване на 25-ма от присъстващите членове на ФС, К- не е събрал необходимия брой гласове поради което кандидатурата му е била отхвърлена, решението е прието при свободна преценка на ФС. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита за неоснователни доводите, че ФС след обстойно и цялостно обсъждане е взел мотивирано решение доц. К. да не бъде избран за заемане на академичната длъжност "професор" и че изготвеният протокол е добре мотивиран, с изложени множество мнения и проведен дебат, тъй като липсва необходимото съдържание на протокола. Председателят на научното жури представил своето лично мнение, а не на научното жури. Неправилно жалбоподателят посочил в жалбата си броя на гласувалите - 25, вместо 19 преподаватели. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е посочил, че решението на Научното жури е да бъде предложено на Факултетния съвет доц. К. да бъде избран за "професор" взето с пет гласа "за" и с два гласа "против", вкл. на председателя на журито, както и че е налице мотивиран доклад - предложение до Факултетния съвет, тъй като към предложението е приложен протоколът от заседанието на журито, в които са видни мотивите на членовете му, рецензиите и становищата, както и останалите документи по процедурата. Приел, че оспореното решение на Факултетния съвет е прието при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, тъй като след като не е възприето становището и предложението на журито, не са изложени мотиви за отказа, решението не е мотивирано с конкретни факти и обстоятелства, в нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е посочил, че факултетния съвет като колективен орган има оперативна самостоятелност да не избере единствения кандидат, но следва да изложи мотиви, което е гаранция за законосъобразност на акта. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресатите съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт и може да се осъществи съдебен контрол за наличието им. Съдът посочил условията, на които съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗРАСРБ, следва да отговарят кандидатите за заемане на академичната длъжност "професор", както и специфичните изисквания които се съдържат в Критериите на БФ на ПУ, утвърдени с решение на ФС по Протокол № 171/19.04.2011 г. Изложил мотиви, че в случая от съдържанието на целия протокол, както и на придружаващата го административна преписка, не може да се направи извод за съображенията, поради които ФС не е приел решението на научното жури. В случая решаващият орган не е възприел оценката на кандидата и предложението на НЖ за избирането му за професор, поради което вотът му не би могъл да се ползва от съображенията на НЖ и би следвало решението на ФС да съдържа собствени мотиви. След резюмето на председателя на НЖ би следвало да са налице обсъждания, мнения и други становища от членовете на ФС и то във връзка с условията за заемане на длъжността по отношение на тази кандидатура поради които не се приема положителното предложение на НЖ. Съдът обсъдил, че в изказването на доц. д-р Р. П.- Ф. се сочи, че тя не е запозната с рецензиите и не е готова да гласува, в изказването на проф. А. Ч. не е изразено мнение относно условията за допустимост, съответно да се приеме ли становището на НЖ. Следващите три изказвания са за това, че следва да се гласува по процедура за назначаване на професор за друго структурно звено на университета, а не касаят конкретния избор на К. От изказването на доц. Г. не е ясно какви са съображенията му за условията за допустимост и не може да се направи извод дали смята да гласува за или против. Съдът изложил мотиви, че след резюмето на председателя на НЖ на становищата при обсъждането му, не е изложено мнение от членовете на ФС по повод условията за заемане на длъжността, във връзка с които ФС не е съгласен с предложението на НЖ и пълната липса на мотиви прави невъзможен контролът за законосъобразност на административния акт, което е достатъчно основание за отмяната му. Съдът посочил, че макар в протокола да е записано, че е проведено явно гласуване, не е ясно кой как явно е гласувал, така както изрично е направено за членовете на Научното жури. Решението е правилно. Обосновано е от подробния анализ на събраните доказателства и относимостта им към приложимата правна уредба, при което точно е приложен материалният закон. Правилен е изводът за незаконосъобразност на обжалваното пред съда решение по протокол № 1/30.09.2014 г. на Факултетния съвет /ФС/ на Факултет по педагогика при СУ "Св. К. О.", с което доц. д-р Ч. К. не е избран за заемане на академичната длъжност "професор" /по Теория на управление на образованието/ в обявения конкурс. В подкрепа на този износ съдът е изложил надлежни съображения, обусловени от обективно установените факти, за осъществени нарушения на административните правила и на материалния закон, допуснати в процеса на вземане и постановяване на атакувания акт, което обосновава основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По делото няма спор, че научното жури /НЖ/ е изготвило положителна оценка, оформена в доклад с предложение за избиране на д-р Ч. К. за професор с оглед мнозинството на членовете при гласуването му - 5 гласа "за" и 2 гласа "против". Този орган е приел, че за кандидата са изпълнени нормативните предпоставки на чл. 29, ал. 1 от ЗРАСРБ /Закон за развитие на академичния състав на Р България/, както и специфичните изисквания в твърдените от ФС критерии /по протокол № 171/19.04.2011 г./. Както основателно е отбелязал съдът, в протокола на проведеното заседание на ФС не се съдържат относими мотиви към избора на жалбоподателя за професор, доколкото от изказванията на мнозинството от членовете му е видно непознаване на представеното предложение, а касаят процедурни въпроси. От друга страна, положителното становище на НЖ не е изложено коректно от неговия представител проф. дпн. С. Ч. - К., която е изразила преимуществено личното си мнение за отрицателен вот, но не и да запознае присъстващите с крайното становище, обусловило решението на този експертен колективен орган. Проф. Ч.-К. в изказването си заявява, че не е посочила нито един принос, проф. И. посочил един принос, а колегите които дали положителни рецензии и становища са посочили по няколко приноса / на доц. К./. Независимо това не е ясно какво е счел ФС и по какви причини не е приел предложението на НЖ. С оглед на посочените обстоятелства, правилно е прието, че административният акт страда от липса на мотиви за отказа за избор на оспорващия на академичната длъжност "професор", след като тези на НЖ не са релевантни за взетото негативно решение. По този начин е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като становищата в проведеното обсъждане на заседанието на ФС не отговарят на нормативното изискване за мотивиране на акта, което е не само гаранция за защита правата на засегнатото лице, но и условие за упражняване на правомощието на съда да извърши дължимия контрол по реда на чл. 168 от АПК. Посоченото нарушение има за последица неправилно приложение на материален закон. Правилно съдът е счел, че е допуснато съществено нарушение на процедурата, предвидена в чл. 29, ал. 1 от ЗРАСРБ, вр. чл. 11, ал. 3 от Правилника на СУ - за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. От протокола не е видно как е проведено явното гласуване, нито съдържа данни за гласуването на отделните членове на ФС. З. е, че резултата от гласуването е 1 "за", 8 "против" е 10 "въздържал се". В протокола на ФС липсват обяснения за решението доц. К. да не бъде избран за заемане на академична длъжност "професор", не се сочат такива и в касационната жалба. Действително ФС разполага с оперативна самостоятелност дали да избере единствения кандидат за заемане на академична длъжност "професор", но решението следва да бъде мотивирано като условие за законосъобразност. Като не е посочено на какво основание и по какви причини на доц. К. е отказано да заеме академична длъжност "професор" е прието незаконосъобразно решение, което правилно е било отменено от съда. Налага се извод, че за съдебното решение не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски по делото адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. внесени в брой, съгласно представения договор за правна помощ. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение