Решение № 4681 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11548/2017 г.

Решение № 4681 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11548/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т. срещу решение № 52/20.06.2017 г., постановено по адм. д. 90/2017 г. по описа на Административен съд-Т. (АС-Т.). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и издадената в противоречие с целта на закона принудителна административна мярка ПАМ). Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът младши полицейски инспектор при РУП-П., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 52/20.06.2017 г., постановено по адм. д. 90/2017 г. по описа на АС-Т. е отхвърлена жалбата на С. Т. против Заповед № 20/15.05.2017 г. за задържане на лице, издадена от младши полицейски инспектор при РУП-П.. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на материалния закон и принципа на съразмерност. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства АС-Т. е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган. Извършената проверка за компетентност на издателя на акта и спазването на установената в закона писмена форма е в синхрон с установената съдебна практика относно основанията за нищожност на административните актове. Изводът за действителност на оспорената заповед е направен след подробен анализ на събраните по делото доказателства и е напълно обоснован. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е издадена от Д. Ц., който изпълнява длъжност младши полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" към РУ-П. на ОДМВР-Т. и на това основание се явява компетентен полицейски орган. Първоинстанционният съд е обсъдил само представените с писмо рег. № 321000-2413/16.05.2017 г. от началника на РУ-П. материали, които от неговото съдържание не става ясно, че представляват цялата административна преписка. В първото и единствено открито съдебно заседание процесуалният представител на младшия инспектор при РУП-П. (издател на оспорения акт) е направил доказателствени искания за събиране на множество писмени доказателства, представляващи писмени документи от досъдебно производство ЗМ 44/11.05.2017 г., които са съставени преди датата на издаване на оспорената заповед с твърдение, че с тях се установяват относими към спора факти (привличане на обвиняем, протокол за претърсване и изземване, укриване на жалбоподателя, искане за оказване на съдействие, искане за обявяване за общодържавно издирване). АС-Т. е оставил без уважение искането за събиране на тези доказателства като се е мотивирал едновременно с тяхната неотносимост и със събирането на "достатъчно писмени доказателства по повод законосъобразността на процесната заповед". Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал да допусне за събиране относими към спора писмени доказателства. Преписка ЗМ 44 е посочена като фактическо основание за издаване на оспорената пред АС-Т. заповед, поради което материалите от нея следва да бъдат преценени и като част от административната преписка, без която не е възможна законосъобразна преценка относно наличието на основанията по чл. 146 от АПК. В случая са необясними мотивите на АС-Т., че са събрани достатъчно доказателства за законосъобразност на оспорената заповед, поради което не е необходимо събирането на други, ангажирани от издателя й в подкрепа на фактическите и правни основания, посочени в нея. Несъбирането на тези своевременно ангажирани доказателства е довело до постановяване на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Допълнително следва да бъде посочено, че и изводът за законосъобразност на заповедта се явява необоснован, защото не е подкрепен с никакви доказателства по делото, от които да се установява, че преди издаването им младши полицейският инспектор е разполагал с данни за извършено престъпление от С. Т.. В този смисъл касационното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон се явява основателно, но с оглед допуснатото процесуално нарушение в процеса по събиране на доказателства довело до неизясняване на делото от фактическа страна, спорът не е възможно да бъде решен от настоящия касационен състав. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане за събиране на своевременно ангажираните писмени доказателства. При този изход на спора, а и при липса на претенции, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,