Решение № 4200 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14380/2008 г.

Решение № 4200 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14380/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адв. Звезда Пеева като пълномощник на Койна Иванова Петрова, против решение № VI-22 от 23.09.2008 г. по адм. дело № 402/2008 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 1035/22.06.2005 г. на Кмета на Община Стара Загора. Жалбоподателката счита, че решението е постановено в противоречие с доказателствата и е незаконосъобразно. Заявява, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че не са били налице нарушения на процедурата по § 62 от ППЗСПЗЗ и § 4б от ЗСПЗЗ , спорно е също и не е доказано дали Пенка Койчева Желязкова е изградила постройка по смисъла на § 4а , респ. дали е насадила лозя или овощна градина в имота, не е доказано и липсват констатации дали е спазен реда за предоставяне на земята за ползване, нито дали предоставената земя е идентична с имот № 157 в местността "Айвалъка" землище на с. Хрищене. По тези и други обстойно развити съображения моли решението да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и вместо него да бъде постановено друго, с което оспорения административен акт да бъде отменен. Ответникът - Кмета на Община Стара Загора не взема отношение по жалбата. От ответницата Пенка Койчева Желязкова от гр. Стара Загора е постъпило писмено Становище против подадената касационна жалба. Заинтересованите страни - Недялка Иванова Колева, Велко Вълев Иванов, Стефанка Великова Славова, Валентин Неделчев Иванов и Ренета Неделчева Ставрева не заявяват становища по жалбата. Участвуващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Неоснователни са твърденията в жалбата, че процесната заповед не е мотивирана и не е доказано, че имота е лозе и овощна градина и че в него има постройка и за него са налице предпоставките на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ . Обжалваният акт е мотивиран на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и с протокола на комисията № 21 от 20.04.98 г. В последния се съдържат данни, че собствеността се признава на основание § 4а и 4б от ЗСПЗЗ. По делото е представено удостоверение за предоставено право на ползване по 76 Постановление на МС, разрешението за строеж и молба, от които правилно и законосъобразно съдът е направил извод за наличие на основания по § 4б от ЗСПЗЗ , а заповедта по § 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ се издава за констатиране на правото за придобиване на собственост върху предоставения за ползване имот. Не се подкрепят от доказателствата възраженията за нарушения на изискването за форма на акта. В случая предпоставките на Закона, както правилно е приел съда, се установяват от представените по делото доказателства, поради което решението е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № VI-22 от 23.09.2008 г. по адм. дело № 402/2008 г., в производство по реда на § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 121 и сл. от АПК, Старозагорски административен съд, шести състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Койна Иванова Петрова от гр. Стара Загора против заповед № 1035/22.06.2005 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на Пенка Койчева Желязкова е признато правото да придобие собственост върху имот № 157, в местността "Айвалъка", землище на с. Хрищени. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, при служебната си проверка извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК не е установил нарушения на процедурата по § 62 от ППЗСПЗЗ, нито неправилно приложение на § 4б от ЗСПЗЗ . Спазени са изискванията за задължителни реквизити и срок на заявлението на ползувателя, както и изпълнението на задължението на административния орган да назначи нарочна комисия със законово определен състав, която да даде становище за изпълнението на актовете, въз основа на които е учредено право на ползване, и на условията по § 4а и § 4б от закона. Пенка Койчева Желязкова е подала в законоустановения срок заявление, което отговаря на изискванията на § 61, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за описание на имота по § 4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ , местонахождение, площ и съседи, лични данни на заявителя, прилагане на удостоверение за предоставено право на ползване, бившия ползвател е заявил право да придобие собственост върху описания имот в местността "Айвалъка" при посочени предпоставки - лозе и овощни насаждения. Кметът на Община Стара Загора се е произнесъл по наличието именно на тези обстоятелства. Не е заявено обстоятелство че "земеделската земя е единствена" за да е необходимо подаване на декларация по § 61, ал. 2, т. 3 от ППЗСПЗЗ - това е друга самостоятелна хипотеза по § 4б от ЗСПЗЗ. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нарушение на изискването за форма на акта - липса на мотиви. Констатирал е също, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на изричната процедура по § 62 от ППЗСПЗЗ, която не изисква участие на бившия собственик на земеделска земя - неговите права се охраняват от представителите, участващи в състава на комисията, чието становище е задължително. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ , същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. Обстоятелството, че има бивши собственици на имота е ирелевантно за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху предоставеното му по надлежния ред право на ползване, поради следното: целта на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на бившите им собственици или техните наследници. Само в хипотезите, когато ползвателите на земеделските земи са построили сграда върху земята до определената в закона дата (§ 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ ) и когато незастроените земеделски земи представляват лозя, овощни градини или единствена земеделска земя на ползувателя, който живее постоянно в населеното място (§ 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ ), реституционният земеделски закон урежда приоритетно положение на ползувателите спрямо бившите собственици и наследниците им. Като държи сметка за обстоятелството, че ползувателите са изградили сгради в земеделската земя или са извършили значителни подобрения, в резултат на което са превърнали запустели, изоставени, маломерни, силно наклонени или неподходящи за машинна обработка земи, в овощни градини или лозя, законът предоставя право на тези лица да изкупят предоставената им за ползване земеделска земя, като я заплатят на бившите собственици. Следователно и в случаите, когато правото на собственост върху земеделски земи е възстановено на бившите собственици, това обстоятелство не е пречка за изкупуването на тези земеделски земи от ползувателите. Напротив, в посочените две разпоредби е уредено правото на изкупуване на ползувателите, а бившите собственици, които няма да получат реално собствеността върху земята, ще получат стойността й чрез общината по цени, определени от Министерския съвет. Решението на Административен съд - Стара Загора е изцяло съобразено с така посочените принципни положения. Изложените от него съображения се споделят и от настоящия касационен състав и не е необходимо да се преповтарят отново. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът необосновано е приел, че са налице предпоставките на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ . В кметската заповед действително не е посочено точното правно основание на което се признава придобиване правото на собственост, но мотивите на административния акт се съдържат в протокола на помощния орган, в който общо е отразено, че са налице условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а за конкретния заявител основанието се извлича от данните в подадената молба. Това е така, защото кметът трябва да се произнесе по това, което е поискано от него, а обратното е недопустимо като постановено "свръх петитум". В случая видно от Удостоверение № 122/6.III.1979 г. на Пенка Койчева Желязкова е предоставено право на ползване върху земя от 1 декар, находяща се в землището на с. Хрищени, местността "Айвалъка" на основание ПМС № 76, за "трайни насаждения". На това основание - овощна градина, комбинирано с лозе е поискала правото й на ползване да се превърне в право на собственост, а не на основание "земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът". Изградената в имота сезонна постройка е ирелевантна за спора, защото правото на собственост е предоставено на основание § 4б, ал. 1 , а не на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ . Относно идентичността на имота не е имало спор пред първата инстанция, за да се поставя този въпрос за разглеждане сега пред касационната инстанция. Същото се отнася и за обстоятелството дали действително в имота има лозе и овощна градина. Заповедта на Кмета на Община Стара Загора е мотивирана - препраща към Протокол № 21 от 20.04.1998 г. на комисията и в този смисъл довода в касационната жалба за липса на фактически и правни основания също се явява неоснователен. С оглед всичко изложено до тук, обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,