Решение № 7948 от 18.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Дунавски район (БДДР) гр. Плевен със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, на [улица]срещу решение 1011 от 16.02.2023 г., постановено по адм. дело 8438/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му. Претендира разноски за настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, което надвишава определения минимум за съответния вид правна помощ, съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) със седалище и адрес на управление в София, на [улица] оспорва с доводи за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното решение, като правилно. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалбa е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/ неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на АПИ против Решение РР-04-42/30.06.2022 г. за отказ за издаване на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект, издадено от директора на БДДР гр. Плевен към Министерство на околната среда и водите (МОСВ). С обжалваното решение първоинстанционният съд отменил издаденото от директора на БДДР Решение РР-04-42/30.06.2022 г. и осъдил БДДР да заплати на АПИ 200.00 лв. съдебни разноски. Съдът установил от фактическа страна, че административното производство пред директора на БДДР е започнало по Заявление, вх. РР-04-42 от 10.06.2022 г., подадено от член на Управителния съвет на АПИ, обективиращо искане за издаване на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект дере, намиращо се във водосборния басейн на р. Тученица, по чл. 46, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), с изключение на заустването на отпадъчни води. Като цел на използването в заявлението е посочено За изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения на линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти Изграждане на нов стоманобетонов правоъгълен водосток 300/250 при км. 143+850 от АМ Хемус, участък 4 от км. 139+340 (=137+911,52) до км. 167+572 (=166+144.09). Във връзка с подаденото заявление, на 21.06.2022 г. длъжностни лица при БДДР, в присъствие на директора на Областно пътно управление гр. Ловеч, извършили проверка в дерето и констатирали (Констативен протокол (КП) 1-ЦП-27/21.06.2022 г. л. 14-15 от адм. дело 620/2022 г. по описа на Административен съд Плевен), че в него е изграден нов стоманобетонов правоъгълен водосток с ширина и височина, измерени при проверката 300/250 см. Изграденото съоръжение се намира в землището на [населено място], община Ловеч. На вток и на отток са изпълнени стоманобетонови крилни стени, които завършват с бетонов праг. Към момента на проверката в дерето и през новоизградения правоъгълен водосток не протичат водни обеми, на терена няма налична строителна механизация и не се извършват строителни дейности. Проверяващият екип констатирал, че съоръжението е изградено без да е издадено Разрешително за ползване на повърхностен воден обект по чл. 46, ал. 1 ЗВ. За резултатите от извършената проверка и за констатираното нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, буква б ЗВ, директорът на БДДР уведомил председателя на Управителния съвет на АПИ и подателя на заявлението (писмо, изх. КД-07-2145/22.06.2022 г. л. 99-100, пак там) и последните били поканени за изясняване на фактите и за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Въз основа на констатациите, отразени в КП 1-ЦП-27/21.06.2022 г., е съставен АУАН 1256/05.07.2022 г., а въз основа на него е издадено Наказателно постановление (НП) 2045/22.11.2022 г., с което, на основание чл. 201, ал. 2 ЗВ, във вр. с чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на АПИ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1, буква б ЗВ. В съответствие с изискването на чл. 61, ал. 2, т. 2 ЗВ директорът на БДДР изготвил преценка по чл. 62, ал. 1 от с.з. на искането на АПИ за издаване на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект. Съдът установил, че е дадена отрицателна преценка за съответствието на искането с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство, тъй като предвижданият за изграждане водосток е вече изграден без изискващото се по ЗВ разрешително за ползване на воден обект и не е изпълнено изискването на т. 3 от Решение по оценка за въздействието върху околната среда 2-2/2015 на МОСВ. Административното производство приключило с издаване на Решение РР-04-42/30.06.2022 г., предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, с което, на основание чл. 68, т. 4, във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗВ, е отказано издаване на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект дере, намиращо се във водосборния басейн на р. Тученица, за посочената в Заявление на АПИ, вх. РР-04-42/10.06.2022 г. цел на използването. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че подадената от АПИ жалба е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Счел, че спорното Решение РР-04-42/30.06.2022 г. за отказ за издаване на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, но в нарушение на материалноправните норми. Разгледал е подробно реда и условията за ползване на водите и на водните обекти, уреден в ЗВ и подзаконовите актове по прилагането му, както и условията и реда за издаване на разрешителни за водовземане и/или за ползване на воден обект, регламентирани в Глава четвърта, Раздел II от ЗВ. Съобразил основанията за отказ да се издаде разрешително за водовземане или за ползване на воден обект по чл. 68 ЗВ. Приел е, че в обстоятелствената част на индивидуалния административен акт липсват мотиви за това кои изисквания за опазване на околната среда, установени в международни договори и вътрешното законодателство, не са съобразени или са нарушени. Посочил, че ползването на повърхностен воден обект чрез изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения на линейна инфраструктура, пресичащи водни обекти, без издадено разрешително по чл. 46, ал. 1 ЗВ, не е основание за отказ по смисъла на чл. 68, т. 4, във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗВ. Формирал извод, че ползването на повърхностен воден обект без издадено разрешително може да бъде основание за отказ на посочените правни основания, но само ако самото искане за издаване на разрешително е недопустимо поради противоречие с конкретни изисквания за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. Допълнил, че съгласно т. 3 (посочена като фактическо основание на отказа) от непредставеното по делото, но публикувано на Интернет страницата на МОСВ Решение по оценка на въздействието върху околната среда 2-2/2015 на МОСВ, е заложено условие, във фазата на проектиране, да бъдат спазени изискванията на ЗВ във връзка с разрешителния режим за ползване на воден обект при изграждане на линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти за водовземане, за технологични нужди и с другицели и за заустване на отпадъчни води. Подчертал, че е в тежест на административния орган да посочи на кои конкретни законови норми не съответства искането и едва след това да постанови отказ за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект. Приел е, че изградения в дерето стоманобетонов правоъгълен водосток се явява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Като обсъдил нормата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, допълнил, че директорът на БДДР не е компетентен да взема отношение по въпроса за законността на конкретния строеж. Мотивирал се, че разрешителното за ползване на повърхностен воден обект е предпоставка за издаване на разрешение за строеж и за въвеждане на строежа в експлоатация. Според съда, доколкото процесното съоръжение било вече изпълнено, неговата законност ще бъде преценявана в производството по издаване на разрешението за строеж. С тези доводи отменил, като незаконосъобразно, Решение РР-04-42/30.06.2022 г. за отказ за издаване на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект, издадено от директора на БДДР гр. Плевен. Присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ. Решението е валидно, допустимо, но е неправилно. Неправилна е преценката на съда, че в оспорения административен акт не са изложени мотиви, които да обосноват отказа за издаване на разрешително за водовземане. Обжалваният административен акт е надлежно мотивиран, изложени са фактически и правни съображения за неговото издаване, които да мотивират административния орган. Съдът не е обсъдил в решението си обстоятелствата, свързани с отказа за издаване на акта по чл. 68 ЗВ. Не е взета предвид разпоредбата на чл. 170, ал.2 АПК, съгласно която ,когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Това означава, че съдът е нарушил изискването за правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса по обжалване на отказа. Доколкото строежите в България са подчинени на режима , предвиден ВУТ законният характер на изпрагеденото в имота съоръжение се установява с разрешение за строеж, издадено на инвеститора или собственика на имота. Това е страната в производството пред БДДР, който следва да установи законният характер на изграждането му , както и останалите изисквания за на закона за издаване на разрешителното по чл. 60 ЗВ. Видно от мотивите на оспорения административен акт касае се за стоманобетонов правоъгълен водосток с ширина от 300 см и височина 250 см , към който има стоманобетонови крилни стени, завършващи с бетонов праг. По делото не е установено дали за изградения обект е издадено разрешение за строеж, а в случай на издадено такова ,кога към кой момент спрямо подаването на заявлението по чл. 60 ЗВ е издадено същото. това обстоятелство не е било изяснено по делото, поради което решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ . При новото разглеждане следва да се установи посоченото обстоятелство, като въз основа на същото следва да се извърши преценката за законосъобразност на Решение РР-04-42/30.06.2022 г. за отказ за издаване на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект. С оглед на горното и на осн. чл. 222, ал2, т.2 АПК, Върховният административен съд