Решение № 8198 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10179/2018 г.

Решение № 8198 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10179/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от "Неаполис 1" ЕООД, гр. Гоце Делчев, представлявано от управителя А. Кълвачев, подадена чрез адв. А. Аршинкова, срещу решение № 3475 от 25.05.2018 г., постановено по адм. дело № 828/2018 г. от Административен съд – София град. С него е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство против решение № Ж-402/19.10.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията). С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените превила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът – председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Ненков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на становището си представено при първоинстанционното разглеждане на спора. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – "ЧЕЗ Разпределение България" АД в писмено становище счита за неоснователна касационната жалба. Моли съда, да я отхвърли и потвърди обжалвания съдебен акт. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209 АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на "Неаполис 1" ЕООД против решение № Ж-402/19.10.2017 г. на КЕВР. С него на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) е прекратено административното производство, образувано по жалба на "Неаполис 1" ЕООД срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентния за това независим специализиран държавен орган - КЕВР, в рамките на правомощията му, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 7 ЗЕ, както и в чл. 142, ал. 1, т. 2 и чл. 147 НЛДЕ. Актът бил обективиран в предвидената в закона писмена форма с изложени в него фактически и правни основания. Същият е бил постановен и при спазване на административнопроизводствените правила, а именно на закрито заседание на КЕВР, проведено в присъствието на нейни членове в съответствие с изискванията за кворум и мнозинство, регламентирани в чл. 13 ЗЕ. От фактическа страна съдът е установил, че на 1.08.2014 г. между "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Неаполис 1" ЕООД е бил сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа (ДПЕРМ) за обект: къща за гости, ограда и барбекю, находящ се в кв. 34, УПИ XIII по плана на с. Гърмен, община Гърмен. Съгласно договора предоставената мощност била 28, 5 kW, като изрично било посочено, че за присъединяването на обекта се дължи цена за присъединяване, включваща постоянна (в размер на 2316 лв.) и променлива компонента. В чл. 30, ал. 5 от ДПЕРМ било уточнено, че след изготвяне на екзекутивна документация страните ще сключат допълнително споразумение към договора, с което ще определят размера на променливата компонента. Електроразпределителното дружество предложило на клиента допълнително споразумение, в което определило размер на променливата компонента според дължината на захранващата линия над двадесет и петия метър в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба № 1), отменена, но действаща към момента на сключването на договора и Решение № Ц-002/2002 г. на КЕВР на стойност от 8970 лв. След като "Неаполис 1" ЕООД възразило срещу така определения размер "ЧЕЗ Разпределение България" АД предложило ново споразумение към договора за присъединяване, с което предложило по-ниска предоставена мощност - 15 kW, при която обектът попада в група, за която цената за присъединяване включвала само постоянна компонента, но според чл. 39 от сключения договор, клиентът е следвало да заплати всички фактически извършени работи до момента на изпълнение на договора в размер на 4 550, 63 лв. плюс 696 лв., представляваща цената за присъединяване за мощност 15 kW или общо 5246, 63 лв. След приспадане на платената вече цена е останала разлика в размер на 2 930, 63 лв. с включен ДДС. В този случай, когато предоставената мощност се намали до изтичане на срока на договора за присъединяване, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6), извършените проектни и строителни работи, необходимостта от които отпада след промяната, били за сметка на клиента. След намаляване на предоставената мощност на присъединявания обект на жалбоподателя била изчислена окончателна цена за присъединяване от 2930, 63 лв. след приспадане на разходите за извършените проектни и строителни работи и платена постоянна компонента по сключения договор за присъединяване. Съдът е установил, че по делото няма доказателства това споразумение да е било подписано от "Неаполис 1" ЕООД. При тези данни съдът е преценил, че към момента на подаване на жалбата до КЕВР съществуващите между страните задължения са тези по договора за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД от 1.08.2014 г., като за "Неаполис 1" ЕООД не било възникнало задължение за заплащане на предложените с цитираните споразумения към договора суми. Приел е, че в случая КЕВР е била сезирана с жалба срещу определената от "ЧЕЗ Разпределение България" АД променлива компонента на цената за присъединяване по този договор. Съдът е приел за правилни констатациите на административния орган при извършената от него проверка относно спазване изискванията на Наредба № 6 от 24.02.2014 г., че "ЧЕЗ Разпределение България" АД е спазило задълженията си по наредбата, поради което правилно и жалбата била приета за неоснователна. Позовал се е на разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., въз основа на която е приел за правилен извода, направен от КЕВР, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД в съответствие със законовите разпоредби е предявило претенции да му бъдат заплатени разходите, направени във връзка с присъединяването на "Неаполис 1" ЕООД по заявената първоначално от дружеството мощност, като правилно от органа било преценено, че искането на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да му бъдат заплатени разходите за присъединяване съответства на законовата регламентация по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., но спорът за конкретния размер на дължимата сума бил с частноправен характер, засягал страните по конкретното договорно правоотношения и следвало да бъде разрешен между тях по гражданскоправен ред. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че КЕВР е приела атакуваното решение само въз основа на становището на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, като Комисията не предприела други действия по събиране на доказателства, както и не извършила проверка по документи или на място, за да установи дали становището съответства на действителните факти и обстоятелства. На първо място тук следва да се отбележи, че за жалбоподателя е съществувала възможността да представи доказателства в административното производство, с които да опровергае представените от електроразпределителното дружество и да докаже своите твърдения. На второ място, представените и съдържащи се в становището на "ЧЕЗ Разпределение България" обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. КЕВР е изискала по реда на чл. 143, ал. 4 от НЛДЕ релевантната по случая информация, която се намира у съответното електроразпределително дружество. Извършила е анализ на всички факти и обстоятелства. От приложената по делото административна преписка се установява, че е спазена процедурата по издаване на процесния акт, като се съдържат и подробни мотиви, базирани на представените и неоспорени факти, които КЕВР е подвела под съответните приложими правни норми и въз основа на това е взела и оспореното решение. В случая правилно, както административният орган, така и съдът са съобразили, че допълнителните споразумения към договор от 1.08.2014 г. за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД не изменят условията по договора и съдържащите се в тях клаузи не създават права и задължения за страните, тъй като същите не са подписани от касатора. Така те съществуват единствено като предложение за изменение на договора. Следователно към момента на подаване на жалбата до КЕВР между "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Неаполис 1" ЕООД са действали правилата именно на сключения на 1.08.2014 г. между тях договор и само неговите клаузи са валидни и създават задължения за страните по него. По силата на чл. 30, ал. 5 от договора дружеството и клиентът се задължават след изготвяне на екзекутивната документация на съоръженията за присъединяване да сключат допълнително споразумение към този договор, в което да определят размера на променливата компонента, съставляваща цената за присъединяване и срока за плащането й. В случая такова споразумение не е било сключено, тъй като е оспорен размерът на променливата компонента. Това обаче не означава, че електроразпределителното дружество не е в правото си да предяви претенция за заплащане на направените от него разходи по присъединяване на клиента към електрическата мрежа. Поради това са правилни и изводите, че е основателно искането на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да му бъдат заплатени от касатора в настоящото производство разходите за присъединяване, предвидени по заявената първоначално от дружеството мощност, като правилно от органа е било преценено, че спорът за конкретния размер на дължимата сума е с частноправен характер, тъй като засяга страните по конкретно договорно правоотношения. В тази връзка необосновано е възражението относно начина на определяне на цената на променливата компонента по този договор. Съгласно чл. 9, ал. 6 от Наредба № 6 цената за присъединяване се определя в договора за присъединяване при условията на действащата нормативна уредба. Това означава, че с подписването на договора страните се съгласяват с всички условия по него. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, отправената от процесуалния представител на ответната страна по касация претенция за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. "Неаполис 1" ЕООД следва да заплати на КЕВР разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,