Решение № 4703 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16645/2009 г.

Решение № 4703 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16645/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 36, ал. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, образувано по касационна жалба на Ирина Арменова-Янчева от с. Кулата, общ. Петрич, подадена от пълномощника адв. Йотов срещу решение № 12630/27.10.2009 г. по адм. дело № 9481/2009 г. на Върховен административен съд, седмо отделение. В жалба не се излагат конкретни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а се излагат доводи по същество, обсъдени пред първата инстанция, касаещи атестацията и необсъждане на личните и професионални качества на кандидата, с оглед заеманата длъжност. Претендира се отмяна на решението като незаконосъобразно и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът по жалбата Висш съдебен съвет, чрез процесуалният си представител в писмена защита, излага становище за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Заинтересованата страна Мая Банчева-Кобурова, чрез процесуалният си представител адв. Еленски, оспорва касационната жалба като излага подробни доводи за законосъобразност на решението в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 36, ал. 3 от ЗСВ, а разгледана по същество - неоснователна, предвид следните съображения: С обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Ирина Владимирова Арменова - Янчева против решение по Протокол № 25 от 17.06.2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 171 от ЗСВ Мая Христова Банчева-Кобурова е назначена на длъжността "Административен ръководител - председател" на Районен съд гр. Петрич. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в съответната форма, при съблюдаване пределите на предоставената му от закона оперативна самостоятелност и в съответствие с целта на закона, спазена е предвидената процедура в ЗСВ и Наредба № 1 от 19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурсите за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател /ДВ, бр. 2/8.01.2008 г./, вкл. и залегналите правила в Процедурата за назначаване на административни ръководители и техни заместници, както и изискването за кворум и мнозинство. Прието е, че по отношение на предпочетения и избран кандидат в конкурса Мая Христова Банчева-Кобурова са налице изискванията по чл. 170, ал. 1, вр. с чл. 164, ал. 4 от ЗСВ за заемане на длъжността, а възраженията на жалбоподателката за липсата на необходимите професионални и нравствени качества е от изключителната компетентност на ВСС и са такива по целесъобразността на оспорения административен акт, която е изключена от съдебния контрол - чл. 36, ал. 1 от ЗСВ. Оплакването за съществено нарушение в процедурата при атестиране на жалбоподателката е преценено като несъстоятелно и в противоречие разпоредбите на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ и чл. 37, ал. 1 от Наредбата, тъй като и тримата кандидати за длъжността са с гласувана оценка "мн. добра", а броя на точките не влияе върху степента на оценката. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Тричленният съдебен състав е изследвал законосъобразността на оспореното решение на ВСС в съответствие с изискванията на чл. 146 АПК, като са обсъдени всички възражения по жалбата. Законосъобразни са изводите в решението досежно вота при тайно гласуване съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗСВ, а именно, че е израз на свободната преценка на членовете на колективния орган, в рамките на представената от закона дискреционна власт. В конкретния случай липсва предложение, поради което изказването на чл. на ВСС, като колективен орган съставляват мотиви на решението по смисъла и в унисон с изискването на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, изр. второ. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение в процедурата по атестиране, тъй като за всичките три кандидатури е гласувана оценка "много добра", а броя на точките, в която насока са възраженията на касаторката не е определящ критерий за избора и не е повлиял на оценката. Неотносими са възраженията, касаещи личните и професионални качества на избрания кандидат, тъй като преценката за качествата на същия е изцяло от компетентността на кадровия орган и е недопустимо заместване на неговата воля от съда, както правилно е приел тричленният състав. Релевантните в случая обстоятелства по отношение на предпочетения и избран кандидат в конкурса са тези за наличие изискванията по чл. 170, ал. 1, вр. с чл. 164, ал. 4 от ЗСВ за заемане на длъжността, вкл. изтъкнатите в изказването на члена на ВСС качества. Предвид изложеното и тъй като не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,