Решение № 3072 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11385/2014 г.

Решение № 3072 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11385/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Областен управител на Област София срещу решение № 4983/17.07.2014 г. по адм. дело № 784/2014 г. по описа на Административен съд София град, с което е изменена негова заповед, утвърждаваща оценка на установени квоти за обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се от съда то да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против негова заповед № РД-23-007/24.08.2011 г. Ответниците Димитър Пенков Ненчев и Любомир Пенков Пенков чрез пълномощника си по делото вземат писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С решение № 372/13.01.2014 г. по адм. д. № 3613/2013 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 580/29.01.2013 г. по адм. д. № 8625/2011 г. по описа на Административен съд София град, с което е изменена, по жалба на Димитър Ненчев и Любомир Пенков, утвърдената със Заповед № РД-23-007 от 24.08.2011 г. на Областния управител на област София оценка на недвижим имот, представляващ апартамент в гр. София, бул. "Ал. Стамболийски" № 20, за който на Димитър Пенков Ненчев и Любомир Пенков Пенков е признато право на обезщетение по реда на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ с жилищни компенсаторни записи, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С обжалваното решение, постановено при новото разглеждане на делото, административният съд отново е изменил утвърдената със заповедта оценка, като я е увеличил от 70 279. 80 лв. на 150 000 лв., разпределени по 75 000 лв. за всеки един от правоимащите. Този размер е основан на възприетото заключение на допуснатата и изслушана при новото разглеждане на делото съдебно-оценителна експертиза, съгласно което това е пазарната стойност на имота към 02.11.2007 г. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената административна процедура, но при нарушение на материалния закон. Изведеното нарушение се основава на неприложимостта в случая на разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 3 и § 3а /Нов, ДВ, бр. 45 от 2002 г./ от ЗОСОИ предвиждащи действителната пазарна цена на имуществото, срещу което се дават компенсаторни записи, да се определи съгласно отмененото приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ при удвояването и, като противоречащи на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, приложим след извършена ратификация и с предимство пред нормите от вътрешното право - чл. 5, ал. 4 от КРБ. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като в нарушение на разпоредбата на чл. 628 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК не е отправил запитване до Съда на Европейските общности за приложението на приетия за относим чл. 1 от Протокол 1 към КЗПЧОС. Разпоредбата на чл. 628 от ГПК е приложима тогава, когато се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз от значение за правилното решаване на делото. В случая не се твърди приложимост на общностно право, съответно необходимост от тълкуване, а се иска отговор на въпроси, свързани със спазването на чл. 1 от Протокол 1 към КЗПЧОС от страна на националния съд. Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на закона. По делото не е бил налице спор относно това, че на ответниците, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ е признато право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи за апартамент в гр. София, който е възстановен на бившите собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "б" и т. 3 от ЗОСОИ стойността на имуществото, за което се дължи обезщетение, в случая апартамент, се определя по действителна пазарна цена към деня на влизането на този закон в сила, а действителната пазарна цена е тази, определена по реда на § 3а от ЗОСОИ. Неправилно с обжалваното решение е прието, че в случая е неприложим така определения в ЗОСОИ начин на определяне на стойността на имуществото, срещу което се дължат компенсаторни записи на правоимащите, а обезщетението следва да е в размер, съответен на действителната пазарна цена на имота, при прието противоречие на нормите на ЗОСОИ с чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС и решение на ЕСПЧ по делото "Великови и др. срещу България". Страните не спорят относно приложимостта на КЗПЧОС при ратификацията и по надлежния ред, както и че като част от вътрешното право тя е с предимство пред нормите от него, които и противоречат. Следва обаче да се има предвид, че чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС не отрича правото на засягане на собствеността, когато това засягане е установено в законодателството на отделните държави в интерес на обществото и съгласно условия, изрично предвидени в него. Със ЗВСОНИ въз основа на изведен значим обществен интерес е допуснато засягане на правото на собственост в посочените в него случаи, а в ЗОСОИ са определени условията и редът на обезщетяване от държавата на подлежащи на обезщетяване отнети права, което е в съответствие с чл. 1 от Протокол 1 към КЗПЧОС. При установеното по делото приложение на относимия закон не е налице приетото от административния съд нарушение на принципа на "справедлив баланс" между нуждите на генералния интерес и изискванията за защита на основните индивидуални права в случаите по чл. 7 от ЗВСОНИ, при прогласена нищожност на придобивното основание на третите лица поради нарушаване на нормативни актове, съответно че подходяща компенсация е единствено сума в размер, съответен на пазарната стойност на отнетия недвижим имот. Следва да се отбележи, че този извод е несъответен на цялостното съдържание на решението на ЕСПЧ и на установената по делото фактическа обстановка. Нито в жалбата си до съда против заповедта, с която е утвърден размера на дължимото им се обезщетение, нито в хода на делото ответниците по настоящата жалба са изложили конкретни обстоятелства, на които основават твърдяната неприложимост на разпоредбите на ЗОСОИ, а е налице най-общо позоваване на чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС и отделни параграфи от решение на ЕСПЧ, без да е посочена относимостта им към конкретния казус. Решението на ЕСПЧ от своя страна касае девет различни случая, по които не е налице еднозначно произнасяне, като са анализирани конкретните обстоятелства по всеки един. Неправилно при липса на законово основание за това административният съд е игнорирал приложението на ЗОСОИ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "б" от ЗОСОИ, като стойността на имуществото, за което се дължи обезщетение следва да се определи по действителна пазарна цена към деня на влизането на този закон в сила. Съгласно т. 3 от този чл. действителната пазарна цена се определя по реда на § 3а от ЗОСОИ, а именно по отмененото приложение 1 към ЗМДТ, като получената стойност се удвоява - чл. 4, ал. 5 от ЗОСОИ. С оспорената пред съда заповед № РД-23-007/24.08.2011 г. Областен управител на Област София е утвърдил оценката, изготвена от лицензиран оценител по ЗОСОИ в размер на 70279.80 лева и квотите на лицата с признато право на обезщетяване в съответствие с посочените относими разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 3 и § 3а /Нов, ДВ, бр. 45 от 2002 г./ в производството по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ. При първоначалното разглеждане на делото е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която оценката на имота, изготвена при приложението на ЗОСОИ възлиза на сума в размер на 79 585.60 лева, или по 39 792.80 лв. за всеки от правоимащите. При приложението на чл. 4, ал. 5 от ЗОСОИ на всеки от тях се следват жилищни компенсаторни записи в размер на 39 800 лева. Съдът намира, че именно в този размер се дължи обезщетение с жилищни компенсаторни записи, тъй като заключението на експертизата се основава на действителните технически параметри на недвижимия имот визирани в заповедта, с която е признато правото на обезщетение. Заключението следва да бъде кредитирано, като компетентно и мотивирано, изготвено въз основа на относимите параметри на имота, за който е уважено искането за обезщетяване при съобразяване нормативите по приложение № 1 към ЗМДТ. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като неправилно поради нарушение на закона в частта му, с която е определена оценка на имота, за който е признато право на обезщетяване с жилищни компенсаторни записи в размер над 79 585.60 лв. до постановения такъв от 150 000 лв. и е определен размер на полагащо се обезщетение на всеки един от правоимащите в размер над 39800 лева до постановения такъв от 75 000 лева, следва да бъде отменено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение