Решение № 13754 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2017 г.

Решение № 13754 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. И., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора-[населено място], срещу решение № 103 от 19.04.2017 г., постановено по адм. д. № 488/2016 г. по описа на Административен съд-Перник. Касаторът И. твърди неправилност на съдебното решение като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от него срещу ГДИН иск. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател П. И., не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София, редовно призован, се представлява от юриск. Василева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност предявената от И. касационна жалба. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Перник е отхвърлил изцяло предявения от П. И. срещу ГД" Изпълнение на наказанията"- гр. София иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000/петнадесет хиляди/лв, ведно със законната лихва върху тази сума, за това че в периода: 06.03.2016 г. – 28.05.2016 г. е бил задържан по досъдебно производство № 189/2016 г. на първо РУ –Перник с наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража" и в това му качество не са му осигурявани по всяко време телефонни разговори с адвокат и с близките му и е осъдил П. И. да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 980 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Перник, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/ понастоящем – чл. 284 и сл. от ЗИНЗС /се явява неоснователен, доколкото не се доказва наличието на кумулативно необходимите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди. На първо място според административния съд не се доказва наличието на незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на служителите в Ареста - Перник за исковия период, от които се претендират вредите, тъй като приложимата разпоредба от ЗИНЗС- чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС по препращане от чл. 240, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че обвиняемите и подсъдимите имат право на телефонна връзка с роднини, близки, защитници и повереници по ред, установен от гл. директор на ГДИН. Този ред е определен в Заповед № Л-6399 от 26.07.2010 г. на главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите, с която в раздел V/ чл. 58- чл. 58. 8 е определено правото на провеждане на телефонни разговори/ от 08. 30 ч. до 17. 00 ч. / чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги, като лицата и обявените телефонни номера, с които задържаните лица могат да провеждат телефонни разговори, се утвърждават от началника на сектор"Арести" след представено от тях заявление Според административния съд по делото безспорно е установено, че за исковия период в съответствие с установения ред за провеждане на телефонни разговори на И. е осигурено провеждането на общо 49 телефонни разговора с посочени от него лица - процесуални представители и близки, поради което не са налице твърдените от И. незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служителите в Ареста- Перник, довели до лишаването му от право на телефонни контакти. В тази връзка ответникът е провел успешно обратно доказване, предоставяйки утвърдени от съответните служители заявки за проведените от И. телефонни разговори. Горното обстоятелство се доказва и от показанията на посочените от ищеца свидетели/ в частност – св. Б. Д./, който също удостоверява, че на задържаните в Ареста – Перник е бил осигуряван достъп до телефонен апарат в исковия период. Предвид гореизложеното АС-Перник е стигнал до извода, че не са налице незаконосъобразни фактически действия и бездействия, които да надвишават неизбежното ниво на ограничения, присъщо на мярката за неотклонение "задържане под стража", довели до унижаване на човешкото достойнство на П. И., в резултат на което не е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС. С оглед гореизложеното съдът е приел предявения срещу ГДИН иск за изцяло неоснователен, поради което е отхвърлил същия изцяло. Съдебното решение е правилно. Правилно и при спазване на съдопроизводствените правила, относими както към разпределянето на доказателствената тежест между страните, така и към обсъждането и анализа на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, административният съд е приел недоказаност, съответно неоснователност на предявения от П. И. иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновани, предвид събраните по делото доказателства, са решаващите изводи на съда за липса на първата, основополагаща за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284/ЗИНЗС / чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправна предпоставка – наличието на незаконосъобразно фактическо бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, от които да се претендират твърдените вреди. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която достъпът до телефонни разговори за задържаните и лишените от свобода се определя по ред, определен от директора на ГДИН с нарочна негова заповед. Неоснователни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че приложимата в случая материалноправна разпоредба е тази на чл. 76, ал. 2 от ЗИНЗС, а не тази на чл. 256 от същия закон. Видно от систематичното място на двете разпоредби / чл. 76 от ЗИНЗС е в раздел І "Права и задължения на лишените от свобода" от Глава девета " Правно положение на лишените от свобода. Средства за поддържане на реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода. ", Част Втора"Изпълнение на наказанието лишаване от свобода", а чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е в Част Четвърта " Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража"/ приложима в конкретния случай е именно разпоредбата на чл. 256, ал. 1, т. 2, тъй като в процесния период, за който претендира вредите П. И. е бил задържан в Ареста- Перник именно в изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража" по досъдебно производство и не е имал качеството " осъден и изтърпяващ наказание лишаване от свобода". Само ако не съществуваше специалния ред за провеждане на телефонни разговори, уреден в чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, само тогава и с оглед препращащата разпоредба на чл. 240 от ЗИНЗС приложение би намерила нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗИНЗС, но не такъв е конкретният случай. С оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция дължи служебна проверка на съдебното решение за съответствието му с материалния закон. Предвид този законов текст ВАС, трето отделение намира съдебното решение за неправилно в частта му за определения размер на присъдените в полза на ГДИН съдебни разноски. Съгласно действащата към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, размерът на присъденото възнаграждение в полза на страна- юридическо лице, защитавано в производството от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния вид за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в своя чл. 24 предвижда, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. С оглед гореизложеното неправилно административният съд е определил размер на дължимите от П. И. в полза на ГДИН- София съдебни разноски над максимално допустимия по закон – 200 лв. Съдебното решение в частта за присъдените разноски следва да бъде отменено за сумата над 200 лв до пълния присъден размер от 980 лв като неправилно. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС-Перник като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдебното решение следва да бъде частично отменено в частта на присъдените съдебни разноски при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК.