Решение № 119 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Централната избирателна комисия гр.София срещу Решение 491 от 21.03.2023 г., постановено по адм. д. 20227030700041/2022г. г. по описа на Административен съд Благоевград в осъдителния му диспозитив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от В. Спасова срещу ЦИК иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с произтичащите от това правни последици, а алтернативно да намали размера на присъденото й обезщетение. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителния му диспозитив, е предявена и втора касационна жалба от В. Спасова от [населено място], община Петрич. Втората касаторка твърди неправилност на съдебното решение в касираната от нея част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. Моли решението в отхвърлителния му диспозитив да бъде отменено изцяло и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от нея иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния му претендиран размер от 20 000 лв. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, той и ответник по касация, Централна избирателна комисия- София, се представлява от члена на ЦИК Е. Стоянова, която поддържа касационната жалба на своя доверител, оспорва касационната жалба на В.Петрова, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив и правилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната си жалба, в отговора на втората касационна жалба и устно в хода по същество. Вторият касационен жалбоподател, тя и ответник по първата касационна жалба, В. Спасова, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Л.Георгиев, който поддържа касационната жалба на доверителката си, оспорва тази на първия касатор, а по същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив и неправилност на същото в отхвърлителния по съображения, подробно развити в касационната жалба на доверителката му, в писмен отговор на касационната жалба на ЦИК и устно в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в обжалваните от тях части, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: Производството по адм.д. 41/2022г. по описа на АС- Благоевград е образувано по искова молба от В. Спасова от [населено място], община Петрич срещу Централната избирателна комисия- гр. София, предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която от ответника се претендира заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв за претърпени от ищцата неимуществени вреди - стрес,напрежение,безпокойство, страх за бъдещето, психическо и емоционално страдание, засягане на доброто й име и негативно въздействие върху личния й живот, претърпени в периода от 14.01.2020г. до 01.02.2021г., причинени й от отменения като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на орган на ответника, а именно : Решение 222-МИ/ 14.01.2020г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ -гр.Петрич, с което пълномощията на ищцата като кмет на [населено място] са предсрочно прекратени. В. Спасова е предявила и акцесорен иск за заплащане на законната лихва върху така претендираното от нея обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на отмяната на решението на ОИК с влязло в сила съдебно решение т.е. от 01.02.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е претендирала и присъждането на съдебни разноски. С обжалваното решение АС - Благоевград е осъдил Централната избирателна комисия /ЦИК/-гр.София да заплати на В. Спасова от [населено място], община Петрич сумата от 6 000 / шест хиляди/ лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт Решение 222-МИ/ 14.01.2020г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - гр.Петрич, с което пълномощията й като кмет на [населено място] са предсрочно прекратени, ведно със законната лихва върху така присъдената сума, считано от 01.02.2021г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е исковата претенция на В.Спасова срещу същия ответник за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 6000 лв до пълния предявен размер от 20 000 лв, ведно със законната лихва, като неоснователна и, с оглед разпоредбата на чл.10 от ЗОДОВ, е присъдил в полза на ищцата сумата от общо 2160 лв съдебни разноски с оглед уважената част от иска, съответно осъдил е В.Спасова да заплати в полза на ЦИК съдебни разноски в размер на 140 лв с оглед отхвърлената част от иска. За да стигне до този правен резултат, Административен съд Благоевград, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото писмени, гласни доказателства и приета съдебно-психиатрична експертиза - поотделно и в тяхната цялост, е заключил, че по делото се доказва наличието на всички, кумулативно изискуеми елементи от сложния фактически състав на отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност, от който се претендират вредите, по делото се доказва реалното настъпване на твърдените от ищцата вреди- претърпени негативни емоции, отразили се на общото й психическо състояние за периода на незаконосъобразното прекратяване на пълномощията й като кмет, негативен ефект на това обстоятелството върху доброто й име на общественик и личния й живот като майка на болно дете и др., тези вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразното Решение 222-МИ/ 14.01.2020г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - гр.Петрич, с което пълномощията й като кмет на [населено място] са предсрочно прекратени. След анализ на института на безвиновната отговорност на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и проведеното от ищцата пълно и главно доказване на всички предпоставки по закон за осъществяване на тази отговорност, съдът е приел основателност на исковата претенция. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът, базирайки се на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и обективните критерии, установени в закона и съдебната практика за справедливост , се е съобразил с времетраенето на вредите, техния характер и интензитет и е определил дължим размер на обезвреда 6000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено незаконосъобразното решение на ОИК-Петрич 222-МИ/ 14.01.2020г.- 01.02.2021г. до окончателното изплащане на главницата. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-Благоевград, не намира за необходимо да ги приповтаря и изцяло препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Неоснователни са твърденията на касатора Централна избирателна комисия- София за неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив поради недоказаност на поне две от задължително изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността му за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ не било доказано реално настъпване на неимуществени вреди за ищцата, не била доказана и пряка и непосредствена връзка между евентуалните й негативни преживявания и отмененото впоследствие решение на ОИК-Петрич за предсрочно прекратяване на кметските й пълномощия. ВАС, трето отделение напълно споделя развитите от първоинстанционния съд съображения за реално настъпване на неимуществени вреди от вида на твърдените негативни емоции, стрес и тревога,резултат от накърнена обществена репутация , лично достойнство и добро име, усложнено семейно положение и др., както и за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези вреди и отстраняването на ищцата като кмет на [населено място]. Неоснователни са и развитите от втората касаторка оплаквания за необоснованост на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив поради неправилната преценка на съда за дължимия размер на присъденото обезщетение и несъответствието на този / занижен според касаторката / размер на събраните по делото доказателства. Правилно и в съответствие както с обективните критерии за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди/ характер на вредите, интензитет, времетраене, конкретното отражение на търпенето им върху личността на увредения/, определящи понятиетосправедливост по чл.52 от ЗЗД, така и със събраните по делото свидетелски показания и съдебно-психиатрична експертиза, съдът е определил по-висок интензитет на вредите, на който съответства като размер присъденото обезщетение от 6 000 лв. Предвид гореизложеното, и двете касационни жалби са неоснователни. Съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора никоя от двете насрещни страни няма право на съдебни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение