Решение № 4015 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 52/2012 г.

Решение № 4015 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 52/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Венелина Игнатова Бъчварова, Станислава Тодорова Първанова и Георги Тодоров Бъчваров, тримата от гр. София, срещу решение № 4588/25.10.2011 г., поправено с решение от 3.11.2011, постановени по адм. д. № 3066/2010 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се обезсили, или да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав или се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу изричния отказ, обективиран в писмо изх. № АГ-94-504/12.04.2010 г. на н-к отдел "Устройство на територията, кадастър и регулация" при СО - район "Триадица". Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът Емануил Кузманов Анастасов от гр. София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмени отговор и защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. СО - район "Триадица" не изразява становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Емануил Кузманов Анастасов изричния отказ, обективиран в писмо изх. № АГ-94-504/12.04.2010 г. на н-к отдел "Устройство на територията, кадастър и регулация" при СО - район "Триадица", да му се издаде скица за имот пл. № 220, в състава на УПИ IV, кв. 25 по плана на гр. София, кв. "Кръстова вада" и изпратил преписката на административния орган, да издаде исканата скица. За да постанови решението си съдът приел, че са налице условията за издаване скица на Анастасов, който се легитимира като собственик с нотариален акт на имота, за който е поискал издаването й, поради което приел, че изричният отказ е незаконосъобразен и че такава следва да му се издаде. Решението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателят пред първоинстанционния съд Анастасов се легитимира като собственик за имота, за който е поискал издаването на скица, с нотариален акт. Установено е също така, че имотът е индивидуализиран на плана и след като жалбоподателят се легитимира като собственик, при правилно прилагане на закона съдът е приел, че незаконосъобразно му е отказано издаването на скицата. По делото не се твърди, че нотариалният акт, легитимиращ Анастасов като собственик на имота, е отменен, поради което правилно е кредитиран като основание за издаването й. В административното производството не се установяват основанията за отмяна на нотариалния акт или за обявяването му за нищожен, за установяване на собственост и пр., поради което неотносими за спора за твърденията за налични престъпни обстоятелства за издаването му или на други собственически спорове. Съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, като не е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като както законосъобразността на съответния индивидуален административен акт, така и наличието на правен интерес, се преценяват към момента на издаването на акта. С оглед на това съдът се е произнесъл по допустима жалба, тъй като към момента на издаване на оспорения изричен отказ, жалбоподателят Анастасов е бил активно легитимиран за това и е имал правен интерес, тъй като по негово искане е издаден. Правният му интерес не е отпаднал и до настоящия момент с отмяна на нотариалния акт или с обявяването му за нищожен, установено по съответния общ съдебен ред. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на съда, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба Анастасов е направил своевременно искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но не е представил документи, че е разходвал такива, поради което искането е неоснователно и не му се следва присъждането на разноски. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК