Решение № 12978 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8377/2013 г.

Решение № 12978 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8377/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище против решение № 2411 от 11.04.2013 г., постановено по адм. дело № 14604/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена издадената от касатора заповед № 02-3560 от 31.10.2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че промяната в декларираните обстоятелства, а именно в постоянния адрес на родителя е основание за прекратяване на отпуснатата по чл. 8д, ал. 1, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) на майката помощ, която е следвало да уведоми административния орган за това. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. Претендира разноски. Ответникът Антоанета Савова Боснева развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отдление, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е заповед № 02-3560 от 31.10.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Оборище, с която е прекратена от 1.10.2011 г. месечната добавка за едно дете - Виктория Радославова Райковска с мотив - промяна на постоянния адрес на майката Антоанета Савова Боснева. След обжалването й по административен ред оспорената заповед е потвърдена с решение № РД 01 - 602/3.12.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София. С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя оспорената пред него заповед, като от правна страна приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на относимите материалноправни норми. Обосновава извод, че промяната на постоянния адрес не е сред основанията за прекратяване на добавката, предвидени с разпоредбата на чл. 24б, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗСПД (ППЗСПД). Позовал се е и на нормата на чл. 24б, ал. 1 от ППЗСПД, съгласно която месечната добавка се прекратява единствено при отпаднало основание за отпускането й, което в случая не е осъществено. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор по фактите. Установено е, че детето Виктория Райковска, родено на х.хх.хххх г. е с трайни увреждания, за което е представено ЕР на ТЕЛК № 184 от 2.11.2010 г. със срок до 1.11.2013 г. По отправената от майката Антоанета Боснева молба-декларация, в която е посочен постоянен адрес гр. София, ул. "Драговица" бл. 21, административният орган ДСП - Оборище се е произнесъл със заповед от 10.12.2010 г. за отпускане на месечна добавка на основание чл. 8д от ЗСПД, считано от 1.12.2010 г. до 30.11.2013 г. Размерът на добавката е изменен с последваща заповед. Не се спори, че постоянният адрес на лицето, получаващо добавката, е променен. Спорът е правен и се свежда до приложението на материалния закон. Настоящият съдебен състав напълно споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи относно поставения в конкретния случай въпрос, а именно: съставлява ли основание за прекратяване на отпуснатата месечна добавка промяната на постоянния адрес на правоимащото лице. Обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Нормата на чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД (в приложимата редакция - ДВ, бр. 24 от 2010 г. ) създава право на месечна добавка в размер 70 на сто от минималната работна заплата за родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст. Съгласно чл. 8д, ал. 2 от ЗСПД (сега ал. 3) правоимащите по ал. 1 получават месечната добавка по постоянния си адрес от дирекциите "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане. По делото е установено, че към 1.10.2011 г. - датата на прекратяване на добавката с оспорената заповед, ответницата в настоящото производство е променила постоянния си адрес. Цитираната норма не определя промяната на адреса като основание за прекратяване на добавката, а сочи на кой адрес се получава от правоимащото лице и е недопустимо да се тълкува разширително. В чл. 24б, ал. 2 от ППЗСПД са предвидени основанията, при наличието на които месечната добавка за дете с трайно увреждане се прекратява, а това са: 1. навършване на 18-годишна възраст на детето, а ако продължава да учи - до придобиване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст и 2. прекратяване настаняването на детето по чл. 26 от Закона за закрила на детето. В случая няма спор, че не е налице нито една от двете предпоставки за прекратяване на добавката. В подкрепа на извода, че промяната на постоянния адрес не може да служи за основание за издаване на оспорената заповед е разпоредбата на чл. 24б, ал. 1 от ППЗСПД, съгласно която месечната добавка за дете с трайно увреждане се прекратява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й. По делото е безспорно установено, че основанието за отпускане на добавката не е отпаднало. Условията и редът за упражняване на правото са регламентирани в подзаконовата разпоредба на чл. 24а от ППЗСПД (изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г.). Сред предпоставките за отпускането на добавката няма изискване, свързано с декларирания постоянен адрес (чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД във вр. с чл. 24а, ал. 2 от ППЗСПД). Ето защо, след като декларираният постоянен адрес не представлява основание за отпускане на добавката, то и промяната му не е основание за прекратяването й, както обосновано и законосъобразно приема в мотивите на решението си съдебният състав. Безспорно в попълнената и подписана от Боснева молба - декларация по образец фигурира текст със следното съдържание: "Известно ми е, че при промяна на обстоятелствата, при които е отпусната помощта, се задължавам да уведомя в 7-дневен срок дирекцията "Социално подпомагане", изплатила помощта". Както беше посочено, декларираният постоянен адрес не представлява основание за отпускане на помощта, а определя компетентната към този момент дирекция за издаване на заповед за отпускане на добавката при наличие на предвидените в закона предпоставки или за постановяване на отказ при липса на някоя от тях, както и сочи на кой адрес да се получава съгласно чл. 8д, ал. 2 от ЗСПД. Действително в случай на промяна на постоянния адрес правоимащото лице следва да уведоми административния орган, за да може да получава добавката на адреса, на който в действителност живее. След като касаторът е констатирал промяната в адреса на майката, както и факта, че основанието за отпускане на добавката не е отпаднало, е следвало да уведоми лицето какви действия да предприеме, а не да пристъпва към издаване на заповед, с която прекратява помощта. Въпрос на вътрешна организация на Агенцията за социално подпомагане е определянето на компетентната местна структура, която да продължи да изплаща добавката. Правилно съдът приема, че в случая са нарушени принципите на съразмерност (чл. 6 от АПК) и на служебното начало (чл. 9, ал. 4 от АПК). Като достига до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, Административен съд София - град постановява съдебния акт в съответствие с материалния закон. Касационният довод за необоснованост на обжалваното решение е неоснователен. Правните изводи на съда са съответни на доказателствата по делото и са изградени при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми. След произнасяне по всички, наведени в оспорването и в хода на процеса възражения, съдебният състав достига до обосновано заключение за основателност на жалбата. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационния основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и при своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника в полза на Антоанета Боснева следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от касатора възражение за прекомерност на същото с оглед фактическата и правна сложност на делото съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, е неоснователно. Не са налице основания за намаляване размера на присъдените разноски. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,