Решение № 6460 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2016 г.

Решение № 6460 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от кодекса за социално осигуряване. Образувано е по касационна жалба на "Интеримпекс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя К. Г. М., подадена чрез упълномощения адвокат М. Д., против решение № 3206/12.05.2016 г. по адм. дело № 6905/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № РО-376/11.06.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - С.-град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 АПК. Счита се, че в случая не са налице предпоставките на чл. 55 КСО за приемане злополуката за трудова. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ С.-град, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - М. И. С. - също не изразява становище, Заинтересованата страна - Й. С. Й. - чрез пълномощника си адв. Н. А. - с писмен отговор оспорва касационната жалба и иска присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отхвърлено оспорването на "Интеримпекс" ООД срещу решение № РО-376/11.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 16577/17.04.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ С.-град. З. да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно приложение на материалноправните разпоредби. Извел е извод, че внезапното увреждане на здравето, причинило смъртта на Стойчев, е настъпило през време и във връзка с възложената му от дружеството по чл. 120, ал. 1 КТ работа на пазач - портиер на Зърнобазата в с. С., О. Д., при изпълнение на трудовото му задължение да включи външното осветление на така охранявания от него обект. Според съда функционална връзка между увреждането и работата на починалия работник е налице. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна се установява, че от осигурителя "Интеримпекс" ООД е подадена декларация за трудова злополука с вх. № 137/13.02.2014 г. по описа на ТП на НОИ С.-град за смъртна злополука, настъпила към 19:00 ч. на 05.02.2014 г., при работно време от 08.00 до 08.00 ч. в складова база за зърно в с. С., стопански двор, О. Д. на обичайното стационарно работно място, при вид на работата - следене за реда и чистотата. При обиколка на обекта, докато е включвал осветлението служителят е паднал, счупил си е черепа, а последиците са смърт. Злополуката е декларирана от работодателя като такава по чл. 55, ал. 1 КСО. Съставен е протокол № 4/28.03.2014 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 05.02.2014 г. (възникването на злополуката е установено на 06.02.2014 г.), в който е описано, че няма информация за специфичните действия, извършвани от пострадалия в момента на злополуката, тъй като след края на работния ден на 05.02.2014 г. е бил сам на работното си място. С разпореждане № 16577/17.04.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука с вх. № 137/13.02.2014 г. по описа на ТП на НОИ С.-град, станала със С. Й. С. на 05.02.2014 г., е обявена за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че е станала през време и по повод извършваната работа - при опит да влезе в алеаторната кула на обекта (зърнохранилището), за да включи осветлението, пострадалият се е подхлъзнал на заледеното стъпало или се е спънал на металния праг, загубил е равновесие и е паднал в шахтата на кулата, вследствие на което е получил контузия на мозъка и счупване на черепа. При последвалото административно оспорване от дружеството пред по-горестоящия орган, с решение № РО-376/11.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ С.-град, на основание чл. 117, ал. 3 КСО, обжалваното разпореждане е потвърдено. В мотивите е прието, че действията на Стойчев и увреждането е станало през време, във връзка и по повод на извършваната работа - "включване на осветлението в обекта". От данните по делото е установено, че на 12.09.2008 г. между "Интеримпекс" ООД и С. С. е сключен трудов договор № 34, съгласно който същият е бил назначен на длъжност "пазач-невъоръжена охрана", със задължения, утвърдени от работодателя по длъжностна характеристика. С допълнително споразумение № 025/01.11.2011 г. към трудовия договор, страните са се съгласили длъжността му да се промени на "общ работник", считано от 01.11.2011 г. Със заповед № 2/02.01.2014 г. на управителя на дружеството, на основание чл. 120, ал. 1 КТ е възложено на С. С., нает на длъжност "общ работник", да изпълнява длъжността "портиер-пазач" в Зърнобаза с. С. в случаите на престой, при липса на внос и износ на стоки, със срок на действие до края на 2014 г. На 06.01.2014 г. на С. С. е проведен периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа, видно от представените книги за инструктаж. От работника е попълнена декларация и е положен подпис, че е запознат с длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност, правилника за вътрешния ред и правилата за безопасност на труда. От правна страна, за да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са изпълнени всички предпоставки, предвидени в чл. 55, ал. 1 КСО: да е налице внезапно увреждане на здравето на осигурено за този риск лице; да съществува функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането; да е настъпил неблагоприятен резултат - причиняване на временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт; да е налице причинна връзка. От събраните доказателства в хода на разследването на трудова злополука и в първоинстанционното производство се установява изпълнението на всички кумулативни изисквания. Трудовата злополука е настъпила по време на работа в законоустановеното и договорено между страните по трудовото правоотношение работно време. Налице са изискуемите предпоставки за внезапно увреждане на осигурени за този риск лица, при съществуваща функционална връзка между изпълнението на трудовите им функции и настъпилия неблагоприятен резултат. Настоящият съдебен състав споделя приетото от първоинстанционния съд и административните органи, че увреждането, което е причинило смърт е станало през време и във връзка с извършваната от Стойчев работа за "Интеримпекс" ООД, без проявен от негова страна умисъл по чл. 55, ал. 3 КСО. Злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от хипотезиса на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО: станала е на работното място през време и по повод на извършваната от пострадалия работа в рамките на установеното работно време. Доводът, който се поддържа в касационната жалба и който е бил поддържан и пред първата инстанция, за това че разпореждането не е постановено от надлежно определено от директора на ТП на НОИ - С. длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, е неоснователен. Административният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят и от настоящия състав. Инж. М. В. действително е длъжностното лице по смисъла на закона, притежаващо необходимата материална компетентност за издаване на въпросното разпореждане. Излагат се още доводи в насока, че не би могло да се приеме, че злополуката е настъпила по повод извършваната работа, още повече че пострадалият е употребил алкохол, бил с разкопчани обувки и без фенер. Тези твърдения също са неоснователни и административният съд е отговорил подробно. Намирането на пострадалия с разкопчани обувки, без фенер сочи на негови пропуски в работното облекло и оборудване поради небрежност. Това, че е отишъл в елеваторната кула, след като е употребил алкохол, неизрядно екипиран и е проявил невнимание, недостатъчна концентрация, подценяване на опасността от подхлъзване или спъване, е негово виновно поведение, което не дисквалифицира злополуката му като трудова - защото само е допринесло за настъпването й и не е умишлено по чл. 55, ал. 3 КСО. Фактът на алкохолно повлияване е неотносим за характера на злополуката като трудова. Релевантна за спора е единствено липсата на умишлено извършено от С. С. увреждане на здравето и живота му. В случая работодателят сам е организирал разследване на обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, в резултат е съставен протокол № 1/10.02.2014 г. и в посочения протокол се съдържа изрично признание от лицата, подписали протокола, че специфичното физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката, е включването на осветлението в обекта. Същото обстоятелство е посочено и в декларацията за трудова злополука, подадена от "Интеримпекс" ООД, в която изрично е посочено, че злополуката е станала на "обичайното работно място". Доказателствата от разследването, представени по първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички конститутивни основания на чл. 55, ал. 1 от КСО. Видно от съдебно-медицинското заключение към съдебно-медицинска експертиза № 22/2014 г., приобщено към протокол № 4/28.03.2014 г. от разследването по чл. 58, ал. 1 КСО като приложение № 15, при огледа и аутопсията на трупа на С. С. са установени: черепно-мозъчна травма, контузия на главния мозък, ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на основата на черепа, ожулване и кръвонасядане на меките черепни обвивки, счупване на множество ребрени дъги двустранно с кръвонасядане на меките тъкани, мозъчен отток. Това обективно състояние, характеризиращо се с накърняване целостта на организма и нарушаване функциите на органите му под действието на механични фактори, представлява увреждане на здравето. Посочените анатомични и функционални повреди са получени за кратък период от време от силни удари с или върху твърди, тъпи, ръбести предмети в областта на гръдния кош и главата. Решаващият състав правилно е посочил, че това тяхно настъпване е внезапно, пряко и непосредствено въздействие на външни материални фактори на работната среда върху организма на пострадалия и внезапното увреждане е довело до смъртта на пострадалия. Безспорно е установена пряка причинно-следствена връзка между претърпяната от Стойчев черепно-мозъчна травма и смъртта. Също безспорно в случая е налице и функционална връзка между увреждането на Стойчев и изпълнението на работата му по трудовото му правоотношение с "Интеримпекс" ООД, както е приел и съдът. Тези данни са достатъчни да обусловят извода, направен и от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, че злополуката е станала по време на работа, извършвана от пострадалия работник за дружеството- жалбоподател. Злополуката притежава всички кумулативни юридически белези по чл. 55, ал. 1 КСО, поради което нейното приемане за трудова с разпореждане № 16577/17.04.2014 г. и потвърждаването му с решение № РО-376/11.06.2014 г. не противоречи на материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. Разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат, тъй като от ответната страна по касационната жалба не са поискани за пред тази инстанция. Разноските, които са направени пред първата инстанция, са присъдени в полза на административния орган с първоинстанционното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,