Решение № 2876 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2019 г.

Решение № 2876 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Генов срещу Решение № 2294/2.04.2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 8883/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Генов срещу Решение от 12.07.2018 г. на Управителния съвет (УС) на Институт на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), с което е потвърдено Решение № 041/17.05.2018 г. на Дисциплинарния съвет (ДС) на ИДЕС и Генов е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Недопустимостта на решението касаторът обосновава с необсъждане от страна на решаващия съд на наведените от него съществени процесуални и материалноправни нарушения при налагане на дисциплинарната мярка. Неправилността се обосновава с неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Оспорва извода на съда, че между страните не се спори, а и от доказателствата по делото било установено, че през двата отчетни периода били осъществени общо шест броя дисциплинарни деяния. Излага подробни съображения, че такива дисциплинарни деяния по смисъла на Закон за независимия финансов одит (ЗНФО) не съществуват. Излага и съображения, че в дисциплинарното производство са допуснати нарушения, които ограничават правото му на защита и оспорва извода на съда, че е запознат с допуснатите от него пропуски. Оспорва и изводите на решаващия съд относно съпричастността към спора на административнонаказателните разпоредби по Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) (отм.); , като счита, че той няма никакво отношение относно налагането на дисциплинарни мерки по новия ЗНФО. За неверен счита и извода, че наложената дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3 ЗНФО е минималната, като твърди, че при налагане на дисциплинарната мярка не са били отчетени съществени факти и обстоятелства относно тежестта на дисциплинарното деяние. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени като незаконосъобразно решението на УС на ИДЕС и по съображения изложени в писмени бележки, препращащи към касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът по касация – Управителният съвет на Институт на дипломираните експерт-счетоводители оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е Решение от 12.07.2018 г. на УС на ИДЕС. С оглед изричната разпоредба на чл. 42, ал. 2 ЗНФО на съдебен контрол подлежи това решение. По делото от фактическа страна, въз основа на събраните доказателства, е установено, че Г. Генов е регистриран одитор. В ИДЕС, с вх. № 02-055/6.07.2017 г., от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) е постъпила информация за несъответствия между изпълнените ангажименти за финансов одит декларирани в единните годишни отчети за периода от 1.07.2014 г. до 30.06.2016 г. и публикуваните в Търговския регистър (ТР) при Агенцията по вписвания (АВ) годишни финансови отчети и одиторските доклади към тях. С писмо изх. № 40/30.08.2017 г. на председателя на Съвета за контрол по качеството на одиторските услуги (СККОУ) от Г. Генов са изискани обяснения. Такива са депозирани, като е изложено, че част от процесните отчети не са били подадени поради пропуск, а за други по независещи обстоятелства. Събраната информация е изпратена от СККОУ на ДС на ИДЕС. С Решение по т. 1 от Протокол № 9/26.10.2017 г. ДС на ИДЕС е образувал дисциплинарно производство за установените нарушения от регистрирани одитори, за които има несъответствие между информацията в единните годишни отчети за периода 2014 – 2016 г. и публикуваната информация в ТР. Определена е комисия, която да извърши проучване по дисциплинарната преписка. Генов е поканен за изслушване от ДС. С писмо вх. № 02-005/22.01.2018 г. от КПНРО е предоставена информация за изпълнени, но неотчетени ангажименти за периода от 1.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Г. Генов не е отчел два ангажимента. Изискани са обяснения, като такива са депозирани. С Решение № 3/11.04.2018 г. на Съвета по професионална етика (СПЕ) на ИДЕС е прието, че за 19 одитори са налице етични нарушения. По отношение на Г. Генов е посочено, че е констатирано нарушение на етичните правила по § 150. 1 от Етичния кодекс за поведение на счетоводителите – принцип на професионално поведение. С писмо изх. № 016-8/02.05.2018 г. Генов е поканен за изслушване от ДС във връзка с недекларираните ангажименти за 2014 г. – 2017 г. На проведеното на 17.05.2018 г. заседание е присъствал и е дал обяснения, за което е съставен Протокол № 9/17.05.2018 г. С Решение № 41/17.05.2018 г. на ДС на ИДЕС на Г. Генов е наложена дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 ЗНФО "глоба" в размер на 1000 лв. за това, че: 1. През периода от 01.07.2015 г. до 30.06.2016 г. не е отчел пет ангажимента; 2. За периода от 1.07.2016 г. до 30.06.2017 г. не е отчел един ангажимент. Посоченото е квалифицирано като нарушение на чл. 8, т. 2 и т. 7 от Устава на ИДЕС във връзка с § 150. 1 от Етичния кодекс на професионалните счетоводители (ЕКПС). Решение № 041/17.05.2018 г. на ДС на ИДЕС е обжалвано пред УС на ИДЕС, който с процесното решение от 12.07.2018 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил решението на ДС. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при необходимите кворум и мнозинство. Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на акта. Посочил е, че не са допуснати нарушения, които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са препятствали възможността му адекватно да я организира. Спазени са правилата на чл. 40 ЗНФО, като дисциплинарното производство е образувано с решение по т. 1 от Протокол № 9/26.10.2017 г. по повод постъпили данни за нарушения. Посочил е, че е спазен преклузивния срок по чл. 40, ал. 8 ЗНФО, доколкото се касае за две вменени нарушения първото от които е довършено на 30.06.2016 г., до която датата е следвало да бъде депозиран годишния финансов отчет в своята пълнота. Изложил е съображения, че 14 – дневния срок не е спазен, но той е инструктивен. Приел е, че между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установявало, че за периода от 1.07.2015 г. до 30.06.2016 г. Генов има осъществени и неотчетени пет ангажимента, а за периода от 1.07.2016 г. до 30.06.2017 г. има осъществен и неотчетен един ангажимент. Приел е, че задължението за отчитане на регистрирания одитор пред ИДЕС е съществувало както по ЗНФО (отм.); , така и в сега действащия ЗНФО, но в новия закон задължението е формулирано чрез препращане към Устава на ИДЕС. Посочил е, че съгласно чл. 41а, ал. 1 ЗНФО (отм.); непредставянето на отчет е въведено като административно нарушение, което се санкционира с издаване на наказателно постановление по реда на ЗАНН. С новия ЗНФО неподаването на годишен отчет или подаването на непълен годишен отчет е признато за дисциплинарно нарушение. Развил е съображения, че дори и да се приеме, че за неотчитането на пет ангажимента за периода 1.07.2015 г. до 30.06.2016 г. следва да се търси административнонаказателна отговорност, то за неотчетения ангажимент за периода 1.07.2016 г. – 30.06.2017 г. може и следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на Генов. Това съдът е преценил като необходимо и достатъчно условие за материалната законосъобразност на Решение от 12.07.2018 г. на УС на ИДЕС. Приел е, че наложената дисциплинарна мярка е правилно индивидуализирана и съответства на характера и тежестта на нарушението. Решението е неправилно. Дисциплинарната отговорност на Г. Генов е ангажирана за това че: 1. През периода от 1.07.2015 г. до 30.06.2016 г. не е отчел пет ангажимента; 2. За периода от 1.07.2016 г. до 30.06.2017 г. не е отчел един ангажимент. От доказателствата по делото се установява, че задължението за отчитане е в периода 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г. за първия период и 1.07.2017 г. – 31.07.2017 г. за втория. Жалбоподателят не оспорва, че това е периода за отчитане и че именно в този период, той е подал годишните си отчети. Не се оспорва от него и неотчитането на ангажиментите. Кои са те Генов, видно от писмените му обяснения дадени в хода на производството, е разбрал от изпратените му писма, с които му са изискани обяснения, от обясненията и от отразеното в протоколите при участието на касатора в заседанията на ДС. Действително в оспорваното решение и в решението на ДС не са посочени конкретните неотчетени ангажименти, но описание на същите се съдържат в материалите по дисциплинарната преписка – констатациите на СККОУ, във връзка с сигнала от КПНРО, на която органите са се позовали. Правото на защита на Генов не е нарушено, тъй като той, в съответствие с изискванията на чл. 41, ал. 2 ЗНФО е взел участие в заседанията на ДС, като му е предоставена и възможност да даде обяснения по случая. Деянията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на касатора са квалифицирани като нарушение на чл. 8, т. 2 и т. 7 от Устава на ИДЕС във връзка с § 150. 1 от ЕКПС. Доводът на касатора, че липсват конкретно нарушени норми на Устава на ИДЕС, каквото е изискването на чл. 40, ал. 1 ЗНФО е неоснователен. Основателен е доводът в касационната жалба, че недопустимо е допуснато ретроактивно действие на ЗНФО. Неоснователно в писмените си бележки ответника по касация се позовава на § 10 ПЗР на ЗНФО, който предвижда, че незавършените административнонаказателни производства, инспекции и разследвания до влизането в сила на закона се довършват по реда на отменения Закон за независимия финансов одит. Действащия ЗНФО, на основание на който е наложена дисциплинарната мярка е обнародван в ДВ бр. 95 от 29.11.2016 г. и е влязъл в сила на 3.12.2016 г. (чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България). Отменения ЗНФО не съдържа разпоредби регламентиращи дисциплинарна отговорност на регистрираните одитори и дипломираните експерт-счетоводители. В случая за първия период, в който касатора има неотчетени ангажименти, дисциплинарната му отговорност е ангажирана незаконосъобразно, тъй като към момента на извършването на деянието, то не е било обявено за дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната отговорност следва да се реализира съобразно правилата, действащи към момента на осъществяване на деянието. Ако то към момента на извършването му не е определено като нарушение, за него по силата на последващ закон не може да се ангажира дисциплинарна отговорност. ЗНФО няма обратно действие спрямо осъществени при действието на отменения ЗНФО юридически факти, поради което новият ЗНФО не може да намери приложение спрямо тях. Първоинстанционният съд не е изложил категорични мотиви какво приема по отношение на това деяние, дали то е дисциплинарно нарушение или не и може ли да се ангажира дисциплинарна отговорност, въпреки че е направил съпоставка между новия и стария ЗНФО. Относно неотчетения ангажимент за втория период. Към този момент е в сила ЗНФО, който предвижда възможност за ангажиране на дисциплинарна отговорност за нарушение на Устава на ИДЕС. Настоящата инстанция намира извода на съда, че за неотчетения ангажимент за периода 1.07.2016 г. – 30.06.2017 г. следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на Генов за неправилен. Не е отчетено обстоятелството, че в оспорваното решение липсват мотиви, защо е избрана дисциплинарната мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 ЗНФО "глоба" в размер на 1000 лв., при положение, че в чл. 40, ал. 3 ЗНФО се съдържат и други по-леки дисциплинарни мерки. Не е обсъдено възражението на Генов, че този ангажимент е отчетен в следващия период поради липсата на възможност за корекции. Налагането на дисциплинарната мярка "глоба", макар и в минималния размер определен в чл. 40, ал. 3, т. 7 ЗНФО е несъразмерно тежка и засяга в по-голяма степен правата на Генов от необходимото, т. е. нарушен е чл. 6 АПК. С оглед на това неправилен е изводът на съда, че дисциплинарна мярка е правилно индивидуализирана и съответства на характера и тежестта на нарушението. Доводите на касатора, че решението е недопустимо, тъй като съдът не бил обсъдил всичките му съображения е неоснователен. Необсъждането на изложените доводи от съда не води до недопустимост на съдебното решение, тъй като решението отговаря на изискванията, при които може спорът да се реши по същество. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, а и при липсата на наведено касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, следва да се реши по същество, като обжалваното решение на УС на ИДЕС да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Касаторът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение