Решение № 4739 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14268/2015 г.

Решение № 4739 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14268/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция "Земеделие"С., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 78 от 06.11.2015 г., постановено по административно дело № 122/2015 г. от Административен съд С. Оплакванията са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - А. Б. Ч. от село Я., област С., чрез своя процесуален представител- адв. Ахмед, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд отменя по жалба на А. Ч., заповед № РД-11-035/24.08.2015 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие"-С., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с Ч., заемаща длъжността "директор" в Областна дирекция "Земеделие"-С., дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси". За да постанови този резултат административният съд приема, че не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, която е посочена като основание за издаване на оспорения пред него административен акт, тъй като длъжността, която е заемала жалбоподателката не е била заемана преди това от друг незаконно уволнен служител. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно и детайлно изяснена от решаващият съд. Според нея, предмет на съдебния контрол е Заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие"С., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 и чл. 108 ЗДСл, във връзка с утвърдено длъжностно разписание и влязло в сила съдебно решение, с мотиви -възстановяване на незаконно уволнен държавен служител в изпълнение разпоредбите на § 7 от ПЗР на ЗДСл- е прекратено служебното правоотношение с А. Б. Ч., с място на работа Областна дирекция "Земеделие"-С., на длъжност директор на Дирекция "Административно -правна, финансово -стопанска дейност и човешки ресурси", считано от 27.08.2015 г. Установено е също така, че Ч. е назначена на тази длъжност със Заповед № РД-11-077/26.05.2014 г. Констатирано е също така, че възстановеният след незаконно уволнение служител е Г. И. И. Последният, докато е заемал длъжността "началник отдел Регионална политика", при ОДЗ. С. е назначаван за орган по чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията-ръководител на държавна институция. В последствие служебното правоотношение с ОДЗ, за длъжността "началник отдел Регионална политика"е прекратено, поради съкращаване на длъжността. С влязло в сила съдебно решение, подробно сочено, заповедта е отменена, поради нарушение на § 7, ал. 1 ПЗР ЗДСл, съгласно която държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или бъде избран или назначен за едноличен орган на власт, негов заместник или чл. на колегиален орган на власт, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. За времето на отсъствието му на същата длъжност може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато тази длъжност е закрита, на лицето се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. При съдебният контрол е установено, че на И. първоначално не е предлагана равностойна длъжност; в последствие при формално изпълнение на съдебно решение е предложена длъжност, която И. отказал, поради което служебното правоотношение -прекратено. И тази заповед е отменена от съда, който приел, че предложената и отказана от И. длъжност не е равностойна . Преди постановяване на касационното решение по този спор /решение № 7606/23.06.2015 г. на ВАС/, И. е поканен и приел да изпълнява длъжността "директор" на ОДЗ-С., на която е назначен по трудово правоотношение /трудово договор от 01.12.2014 г./. След постановяване на касационното решение, в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл -на 07.07.2015 г., И. е подал молба до директора на ОДЗ-С./ която самият той заемал / за назначаването му на равностойна длъжност по служебно правоотношение в ОДЗ. Директора на ОДЗ/самият И./предложил сам на себе си като равностойна - длъжността заемана до този момент от Ч. и след като изразил съгласие пред себе си да заеме длъжността - се само назначил, прекратявайки служебното правоотношение с А. Ч., на соченото по-горе основание. При тези факти извода на първоинстанционния съд е, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. И. не е заемал длъжността -директор на Дирекция "Административно -правна, финансово -стопанска дейност и човешки ресурси; заемал е друга длъжност, която е съкратена докато е заемал ръководна длъжност. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че по отношение на И. е осъществена защитата по § 7 ЗДСл-на същият е предложена и приета от него отново ръководна длъжност- директор на ОДЗ. Недопустимо е- в един и същи период едно лице да заема две длъжности в една администрация, но да изпълнява задълженията си само по една от тях. Правилен е и извода на съда, че не е спазена и целта на закона- не е било необходимо освобождаването на Ч.- за да бъде възстановен незаконно уволнен служител, доколкото на същия е предложена длъжност на по-високо ниво. Оспореното съдебно решение е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Спазени са процесуалните и материално правните изисквания от съда, актът му е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което решението следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лв., платими от ОДЗ-С. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение