Решение № 13976 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2018 г.

Решение № 13976 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез пълномощника Иванова срещу решение № 555 от 11.5.2018 г., постановено по адм. дело № 269 по описа за 2018 г. на Административен съд София област, с което е обявено за нищожно решение № 63/3/312/0352/301/03/01 на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която се отказва финансова помощ в размер на 5571, 26 лв. по позиция "СМР-част Архитектурна", заявени като разходи за "Доставка и полагане на битумна хидроизолация без посипка по покриви на всички сгради", "Доставка и полагане на битумни керемиди по покриви на всички сгради", "Доставка и монтаж на улуци от поцинкована ламарина" и ""Доставка и монтаж на водосточни тръби от поцинкована ламарина", които разходи са свързани с извършване на ремонтни дейности на покрив на обект "Открит бар" в комплекс "Зелен свят" гр. Драгоман и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне по указания на съда. Твърди неправилност на решението поради наличие на основание по чл. 209, т. 3 от АПК и иска да бъде отменено съдебното решение и да бъде оставено в сила решението на изпълнителния директор. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. По делото е постъпил отговор от "Апекс" ЕООД по така подадената касационна жалба, от 11.06.2019 г., с който се оспорва изложеното в касационната жалба и се счита решението за правилно. Претендира заплащане на разноски за тази инстанция по представени доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение № 63/3/312/0352/301/03/01 на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която се отказва финансова помощ в размер на 5571, 26 лв. по позиция "СМР-част Архитектурна", заявени като разходи за "Доставка и полагане на битумна хидроизолация без посипка по покриви на всички сгради", "Доставка и полагане на битумни керемиди по покриви на всички сгради", "Доставка и монтаж на улуци от поцинкована ламарина" и ""Доставка и монтаж на водосточни тръби от поцинкована ламарина", които разходи са свързани с извършване на ремонтни дейности на покрив на обект "Открит бар" в комплекс "Зелен свят" гр. Драгоман. За да приеме, че издаденото решение на изпълнителния директор на ДФЗ е нищожно, съдът е посочил, че при постановяването му административния орган не се е съобразил с указания, дадени в решение на Административен съд София град, което решение е било с предмет на разглеждане - уведомително писмо и чиято нищожност е потвърдена от ВАС в свое съдебно решение, по прилагане на материалния закон. Административният орган бил постановил един отново нищожен акт. С правно основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Решението е неправилно, доколкото спорът по прилагането на материалния закон не бил предмет на съдебна и съответно инстанционна проверка. Въпросът, който е бил поставен при разглеждане на спора пред първата и касационната инстанация по цитираното решение № 1195 от 21.12.2016 г. по адм. дело № 77/2016 г. на АССО и оставено в сила с решение № 14999 от 7.12.2017 г. по адм. дело № 1192 по описа за 2017 г. на ВАС, е бил относно валидността на уведомително писмо за одобрение № 1145/312 с изх. № 01-2600/4082 от 23.06.2015 г. на заместник-изпълнителения директор на ДФ Земеделие, с което е изплатена сума и е наложена редукция на оторизираната субсидия в размер на 21716, 98 лв. Всички мотиви са били относно възможността за валидно делегиране на права от изпълнителния директор на заместника. В резултат на тези съдебни актове е издаден нов административен акт - процесното решение за изплащане на финансова помощ и е за отказана сума в размер на 5571, 26 лв. в част Архитектура. Следователно предмет на оспорване е друг акт, за който има определени материални предпоставки за издаването му, които по никакъв начин не са разгледани и обсъдени от административния съд. При разглеждане на предишното дело спорът е бил само за компетентността на органа, издал акта по поставените въпроси за изплащане на финансова помощ. Съдебните актове разглеждат този въпрос, дори да има някакви изложения във връзка със законовите предпоставки за получаване на финансова помощ, те не могат да бъдат преценявани, тъй като решаващия мотив за крайния резултат при разглеждането на уведомителното писмо е неговата нищожност, независимо, че в края на съдебния акт съдът, без да направи каквито и да било фактически установявания, е отбелязал, че по делото имало изготвени експертизи. Тези частични мотиви, изложени без каквито и да било установени факти и изведени правни изводи, не могат по никакъв начин да обвържат една бъдеща нищожност на новия административен акт, както е приела първата инстанция по настоящето дело по чл. 177, ал. 2 от АПК. При издаване на новия акт административния орган е направил съответни проверки, които подлежат на общо основание на съдебен контрол, какъвто административния съд не е направил. Поради което и предвид разпоредбата на чл. 220 от АПК, решението следва да бъде отменено и делото - да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. разноските следва да бъдат преценявани при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, ІV отделение