Решение № 12910 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2011 г.

Решение № 12910 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Любомир Тодоров Любенов от гр. Стара Загора, срещу заповед № РД 09-1517 от 21.10.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която е наредено да се изплатят допълнителни възнаграждения на държавните служители в регионалните инспекторати по образованието за постигнати резултати за второ тримесечие на 2010 г., посочени в азбучен ред. Жалбоподателят счита, че неправилно не бил включен в цитираната заповед и че към него неправилно бил приложен текстът на чл. 10, ал. 9 от Вътрешните правила за работната заплата. Иска съдът да измени или допълни атакуваната заповед като в нея се впише неговото име и конкретната сума. Ответната страна - министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител юрк. Болашъкова, оспорва жалбата като недопустима, алтернативно - като неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе по жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка: С оспорената заповед № РД 09-1517 от 21.10.2010 г., на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията във връзка с чл. 67, ал. 3, т. 6 от Закона за държавния служител, чл. 1, ал. 4 от Постановление № 67 от 14.04.2010 г. на Министерския съвет, чл. 9, ал. 1, т. 7 и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за работната заплата на Регионалните инспекторати по образованието, министърът на образованието, младежта и науката е наредил да се изплатят допълнителни възнаграждения на държавните служители в регионалните инспекторати по образованието за постигнати резултати за второ тримесечие на 2010 г., изчерпателно изброени в азбучен ред и с приложение за всеки регионален инспекторат. От данните по делото се установява, че със заповед № РД 10-1332 от 29.07.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител - Любомир Тодоров Любенов - настоящ жалбоподател, и е прекратено без предизвестие служебното му правоотношение на длъжността началник на РИО - Стара Загора, считано от датата на връчване на заповедта - 29.07.2010 г. Съгласно чл. 10, ал. 9 от Вътрешните правила за работната заплата на Регионалните инспекторати по образованието допълнителни възнаграждения на държавните служители за постигнати резултати и награди се изплащат на базата на действително отработени дни и само на служители, които към момента на изплащането са в служебни или трудови правоотношения. Видно от приложеното по делото писмо изх. № 9411-602 от 18.11.2010 г. на Красимир Вълчев - главен секретар на МОМН, изпратено до Любенов, в отговор на негово запитване, допълнителните възнаграждения на регионалните инспекторати по образованието за второто тримесечие на 2010 г. са били изплатени през месец октомври въз основа на заповед № РД 10-1332 от 29.07.2010 г. на министъра - предмет на настоящото производство. Предвид така установеното от фактическа страна, жалбата на Любомир Любенов се явява недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателя от отмяна на обжалвания административен акт. Оспорената заповед е индивидуален административен акт, който не засяга по никакъв начин правната сфера на жалбоподателя. Адресат на заповедта са единствено държавните служители в регионалните инспекторати по образованието, изрично упоменати в атакувания административен акт и приложенията към него. Любомир Тодоров Любенов не е сред тях, не е адресат на заповед № РД 10-1332 от 29.07.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката и с оглед характера си, последната не засяга пряко и непосредствено интересите му, което обстоятелство да обуславя допустимостта на предявената жалба. За да упражни правото си на съдебна защита, за жалбоподателя трябва да бъдат "застрашени" негови права или законни интереси, т. е. необходимо е те пряко да са засегнати, или да съществува възможност за такова засягане. Тази заповед е административен акт по дефиниция, но от категорията на вътрешнослужебните административни актове - с които се създават права или задължения само за лица, които се намират в служебнойерархическа подчиненост на административния орган, и се отнасят до пряката им служебна работа. В този аспект атакуваната заповед на министъра на образованието, младежта и науката, с която е наредено да се изплатят допълнителни възнаграждения на подчинените му държавните служители в регионалните инспекторати по образованието за постигнати резултати за второ тримесечие на 2010 г., не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на Любомир Любенов: не създава никакви права и задължения, нито засяга негови права или законни интереси. Правен интерес е възможността за упражняване на субективното право на оспорване на административния акт от тези лица, които са субекти в правоотношението, материализирано в оспорената заповед, тъй като заповедта засята единствено техните права и законни интереси. Наличието на засягане е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебния контрол, чиято липса прави обжалването недопустимо. След като актът не поражда непосредствени правни последици за Любомир Любенов, то същият не е процесуално легитимиран да го обжалва. Не е налице законов интерес, свързан с лицето, което обжалва административния акт и положението, което се създава като преки административни последици за същото лице по силата на този акт. Извън горното следва да бъде отбелязано, че допълнителното възнаграждение е в зависимост от конкретно постигнати резултати, няма постоянен размер и траен характер, поради което не е компонент от брутното възнаграждение. Допълнителното възнаграждение се определя по преценка на административния орган, на него е предоставено това правомощие и то не подлежи на съдебен контрол. Още повече, че към датата на изплащането, съгласно процесната заповед, на жалбоподателя е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното правоотношение му е било прекратено поради, според административния орган, тежки системни дисциплинарни нарушения, неизпълнение на служебните задължения в голям обем и в продължителен период от време. Ако впоследствие издадената заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, бъде отменена по надлежен ред от съда, исковете за присъждане на суми, които жалбоподателят би получил като допълнителни възнаграждения, ще подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Наличието на годен за оспорване административен акт и активната легитимация на страната - жалбоподател са положителни процесуални предпоставки от категорията на абсолютните, за чието наличие съдът следи служебно и при липсата на които жалбата е процесуално недопустима и образуваното съдебно производство подлежи на прекратяване на основание чл. 159, т. 4 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,