Решение № 17310 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1840/2019 г.

Решение № 17310 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1840/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М., действаща лично и като законен представител на малолетните си (вече непълнолетни) деца А. И. и З. И., [гражданство], против решение № 53 от 04.01.2019 г., постановено по адм. дело № 11538/2018 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 3100 от 05.10.2018 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и доказателства по делото и така е постановил неправилно решение, поради и което е поискана отмяната му. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), изразява становище за неоснователност по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите на съда, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденците. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. М., действаща лично и като законен представител на децата си А. И. и З. И., [гражданство], срещу решение № 3100 от 05.10.2018 г. г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на същата и децата ? е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на Председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведеното задължително интервю на 21.07.2017 г., в присъствието на адвокат относно причините за нежеланието ? да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от нея за наличието на реална опасност за живота им. Съдът, анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова е развил съображения за това, че по отношение на жалбоподателя не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същата не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото ? мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки отново от бежанската ? история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в [държава] към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут – липсват данни чужденката да е изложена на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, ІІІ отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката и децата ?, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателката причини да напусне страната си – не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието ? да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен, семеен и икономически характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ във вр. с чл. 3, ал. 4 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на С. М. и малолетните деца А. И. и З. И. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в [държава] и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. В допълнение на изложеното от административния съд следва да се посочи, че в [държава] към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителката за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последната да представи доказателство, че представлява специфична цел поради присъщи на нейното лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административен съд – С.-град, базирайки се на информацията в справка № МД-468/22.06.18 г., и справка № МД-1050/11.09.17 г. правилно е приел, че доколкото, въпреки данните за размирици, няма данни граждани на [държава] да са преследвани само поради принадлежността си към някоя народностна група. От представената в касационното производство справка № МД-593/29.10.19 г. от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно актуалната ситуация в страната [държава] се потвърждават констатациите на административния съд. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,