Решение № 3391 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2018 г.

Решение № 3391 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ч. Тончев от [населено място], чрез процесуалният му представител адв. Христова, против Решение № 6490 от 9.11.2017 г., постановено по адм. дело № 4549/2015 г. по описа на Административен съд София-град, в отхвърлителната му част, с която не е уважен предявения против Столична дирекция на вътрешните работи иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за разликата от 8 000 (осем хиляди) лева до пълния предявен размер от 50 000 лв., представляващи неимуществени вреди, причинени в резултат на отменена, като незаконосъобразна, заповед за принудителна административна мярка № 99516 от 9.09.2004 г. издадена от началник АНД - КАТ при СДВР, както и в частта за разноските – за разликата от уважения от съда размер от 434 лева до пълния размер на понесените разноски от 2 500 лв. По подробно изложени в жалбата съображения се прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество, като се уважи иска в пълния му размер, както и да му се присъдят в пълен размер понесените по делото разноски. Претендира разноски за касационното производство. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи – отдел "Пътна полиция", не изразява становище и не се представлява по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на павомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред първостепенният съд е образувано по исковата молба на Ч. Тончев от [населено място], против Столична дирекция на вътрешните работи, с искане да бъде осъдена, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лева за понесени в периода от 9.09.2004 г. - до 27.04.2012 г. неимуществени вреди причинени от отменена, с влязло в сила Решение № 5379 от 25.11.2011 г., постановено по адм. дело № 6358/2011 г. по описа на АССГ, потвърдено с Решение № 6047 от 27.04.2012 г., постановено по адм. дело № 5128/2009 г. по описа на ВАС, Заповед № 99516 от 09.09.2012 г. на Началник група "Административно-наказателна дейност" при отдел "Пътна полиция" – СДВР, изразяващи се в страдания, подтиснато състояние, ограничени и ограничавани права за свободно и несмущавано управление на МПС, както и професионални такива, уронване на престижа и доброто му име в обществото и възложителите на работа към него. Предявеният иск е уважен частично в размер на 8 000 (осем хиляди) лева, който размер е определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД. За да постанови този резултат първостепенният съд е установил наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: - отменен, като незаконосъобразен, по съответния ред административен акт; - неимуществени вреди и пряка и непосредствена причинна връзка между издадения, в резултат на административната дейност на органа акт, и настъпилите вреди. При условията на чл. 52 ЗЗД съдът е приел, че сумата от 8 000 (осем хиляди) лева кореспондира на критерия "справедливост" за обезвреда на конкретните вреди. Уважил е и акцесорния иск за присъждане на лихви върху тази сума считано от датата, на която е влязло в сила решението на съда за отмяна на ЗПАМ № 99516 от 9.09.2004 г. до датата на подаване на иска в съда, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Съдът е приел, че съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 434 (четиристотин тридесет и четири) лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Не са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните, съдебно медицинската експертиза и приложимата правна уредба. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая не се спори, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден в упражняване на административна дейност; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили твърдените от него неимуществени вреди; налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. Обжалването засяга само размера на обезщетението, както и размера на присъдените разноски. Наведените в тази връзка доводи са неоснователни. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост (арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС). В задължителната практика са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед в случая, съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е получено, последиците, продължителността и степента на интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение, продължителността на търпяната репресия, характера на обвинението, т. е. тежестта на нарушението, в което е обвинен ищеца, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда и какви, данните за личността му с оглед това доколко действията и акта на административния орган са се отразили негативно на психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Всички тези обстоятелства са прeценени от решаващия съд и съображенията му са изложени в мотивите. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е касационно основание. Неоснователна е жалбата и в частта за присъдените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. В тази връзка в частта за разноските решението на съда също е правилно. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение