Решение № 12856 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7706/2021 г.

ВАСПетчленен състав15.12.2021 г.

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Й. Бояджиев от [населено място], община Казанлък, за отмяна на влязло в сила решение 14875 от 02.12.2020г., постановено от Върховния административен съд - трето отделение, по адм.д. 1245/2020г., подадено на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК.ОСЪЖДА Й. Бояджиев от [населено място], община Казанлък, [улица], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Пазарджик, пл. "Съединение", 3, направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и отмяна.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила решение 14875 от 02.12.2020г., постановено от Върховния административен съд - трето отделение, по адм.д. 1245/2020г. Искането е предявено от Й. Бояджиев, от [населено място], община Казанлък, подадено чрез упълномощен адв. М. Спасов, и в него като правно основание е посочен чл. 239, ал. 1 и 3 АПК. В съдебно заседание е уточнено, че искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. Искателят твърди, че в мотивите на атакуваното решение е прието, че наложената му ПАМ от 06.03.2019г./вярната година е 06.03.2018г./, независимо от това, че е обжалвана и отменена, е произвела правното си действие по чл. 172, ал.6 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и ако се бе съобразил с нея, не би пострадал от ПАМ, наложена на 09.06.2018г. от РУ- МВР Панагюрище. Позовава се на решение 3 от 23.03.2021 г. на Конституционния съд на Република България /КС/ по к. д. 11/2020 г., с което разпоредбата на чл. 171, т. 2, буква "к" ЗДвП е обявена за противоконституционна. Счита, че съобразно решение 3 от 28.04.2020 г. на КС по к.д. 5/2019 г., обявените за противоконституционни ненормативни актове са невалидни от приемането или издаването им, поради което заявява, че издадената ПАМ на 06.03.2018г. е правен ненормативен акт, чиято противоконституционност е установена и е изначална, тоест същата е нищожна и не е произвела правно действие още от издаването си. Развива тезата, че визираните две решения на КС са нови доказателства и изразява становише, че нищожността на даден правен акт /в случая ПАМ/ може да бъде констатирана от Върховния административен съд в рамките на отменително производство, когато правното основание за издаването му е обявено от КС за противоконституционно от издаването му. Претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ - Пазарджик оспорва искането за отмяна чрез упълномощен юрисконсулт К. Пенова, която с писмено възражение от 14.07.2021г. и с писмено становище от 13.10.2021г. пледира за оставяне без разглеждане молбата като просрочена или за отхвърлянето й като изцяло неоснователна и недоказана. Излага доводи за пряко прилагане на нормата на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията на Република България /КРБ/, според която актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението на КС в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директорът на ОДМВР - Стара Загора не изразява становище по искането за отмяна. Като прецени данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд счита, че молбата за отмяна е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна с преклузивния срок, регламентиран в чл. 140, ал. 1, т. 1 АПК, предвид представените в съдебно заседание доказателства за спазване на законния тримесечен срок, а именно: известие за доставяне и касов бон от 30.06.2021г., издадени от "Български пощи" ЕАД. Разгледано по същество искането за отмяна на влязло в сила решение 14875 от 02.12.2020г. на Върховния административен съд е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение 14875 от 02.12.2020г., постановено по адм.д. 1245/2020г., тричленният съдебен състав на Върховния административен съд, е отменил решение 351 от 05.11.19г., постановено от Административния съд Стара Загора, по адм.д.219/19 г., в частта, с която ОДМВР-Пазарджик е осъдена да заплати на Й. Бояджиев обезщетение за имуществени вреди в размер на 5823,91лв., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, вследствие на незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка със заповед за прилагане на принудителна административна мярка 18-0310-000172/09.06.2018г., издадена от началника на РУ-Панагюрище към ОД на МВР-Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.11.2018г., както и в частта, в която ОДМР-Пазарджик е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 452лв. и по бюджетната сметка на АС-Стара Загора сумата от 300 лв. и вместо това е постановено: ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Бояджиев срещу ОДМВР - Пазарджик, искове за заплащане на обезщетения за имуществени вредив размер на 5823,91лв., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, вследствие на незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка със заповед за прилагане на принудителна административна мярка 18-0310-000172/09.06.2018г., издадена от началника на РУ-Панагюрище към ОД на МВР-Пазарджик, ведно с претендираната законна лихва върху сумите, считано от 16.11.2018 г. и Й. Бояджиев е осъден да заплати по бюджетната сметка на Административния съд - Стара Загора сумата от 300 лева, представляваща изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице. За да достигне до този резултат решаващият състав на трето отделение на Върховния административен съд е преценил решението на административния съд в обжалваната му част като неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил, че на ищеца на 06.03.2018г. е била наложена ПАМ - временно спиране от движение на МПС - товарен автомобил "Фолксваген Транспортер" с рег. [рег.номер на МПС] (същият товарен автомобил, на който впоследствие с другата процесна заповед за налагане на ПАМ, са отнети регистрационните табели), считано от 01.03.2018 г. до заплащане на дължимата глоба по фиш М 95937/11.12.2015 г. Установено е, че тази заповед е обжалвана пред Административен съд- Стара Загора, който я отменя с решение от 31.10.2018г., което е влязло в сила. Касационният съдебен състав се е позовал на нормата на чл.172, ал.6 ЗМВР /в приложимата към случая редакция, ДВ, бр.17 от 2018 г./, съгласно която подадената жалба срещу заповедта за налагане на ПАМ не спира приложената административна мярка. Втората процесна заповед за налагане на ПАМ е издадена на 09.06.2018г., тоест след като вече на ищеца е била наложена ПАМ- временно спиране от движение на МПС - товарен автомобил "Фолксваген Транспортер" с рег. [рег.номер на МПС] и преди съдебното решение за отмяната й. Оттук е изведен правен извод, че ако ищецът бе съобразил поведението си с вече наложената му първа ПАМ- той не би бил потърпевш и от втората ПАМ, наложена му от началника на РУ-Панагюрище със заповедта от 09.06.2018 г., с оглед на което е счетено, че е осъществена хипотезата на чл. 5, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, тъй като в резултат на наложената ПАМ, автомобилът юридически е спрян от движение и това временно състояние е продължило и към 09.06.2018г. В искането за отмяна, по което е образувано настоящото производство, искателят твърди, че са налице основания за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. Съобразно нормативния текст на чл. 239, т. 1 АПК, влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като атакуваното решение е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. Като "нови писмени доказателства" се считат не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. В случая искателят сочи като ново доказателство решение 3 от 23.03.2021 г., постановено от КС, по к. д. 11/2020 г. С това решение разпоредбите на чл. 171, т. 1, буква "д" и т. 2, буква "к" ЗДвП са обявени за противоконституционни. Цитираното решение на КС е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 30.03.2021г. и е влязло в сила три дни след обнародването му, съгласно чл. 151, ал. 2, изречение второ КРБ. Подателят на искането за отмяна се позовава на обявяването за противоконституционна нормата на чл. 171, т. 2, буква "к" ЗДвП и развива тезата, че на основание решение 3 от 28.04.2020 г. на КС по к.д. 5/2019 г., обявените за противоконституционни ненормативни актове са невалидни от приемането или издаването им, поради което счита, че издадената ПАМ на 06.03.2018г. е правен ненормативен акт, чиято противоконституционност е установена и е изначална, тоест същата е нищожна и не е произвела правно действие още от издаването си. Настоящият съдебен състав не споделя това становище защото по силата на чл. 151, ал. 2, изречение трето КРБ, актът, който е обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението на КС в сила, тоест в случая от 03.04.2021г. В мотивите на цитираното решение 3 от 28.04.2020 г. на КС, по к.д. 5/2019 г. е прието, че правната последица от решенията на Конституционния съд с действие "ex tunc" може да се осъществи пълноценно спрямо обявени за противоконституционни нормативни правни актове - закони, които произвеждат нееднократно и продължаващо във времето предвидените в тях правни последици. Правните последици от ненормативните правни актове - укази на президента и решения на Народното събрание, се пораждат веднъж в правния мир към момент, който предшества във времето влизането в сила на решението на Конституционния съд, обявяващо тяхната противоконституционност и тъй като те са вече породени, решението на КС не може да въздейства върху тези актове по начина, предвиден в разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изречение трето - като прегради занапред регулативното им действие. Ето защо при контрола за конституционност на ненормативни правни актове върховенството на Конституцията може да се гарантира, ако обявената противоконституционност има действие от момента на тяхното приемане или издаване. С оглед на това с първия диспозитив на горепосоченото решение КС е постановил следното: "Обявените за противоконституционни ненормативни актове - закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента - са невалидни от приемането или издаването им." В конкретния случай обаче, с решение 3 от 23.03.2021 г. на КС, по к. д. 11/2020 г. не е обявен за противоконституционен ненормативен правен акт, а законова норма, която е част от действащ нормативен акт - Закона за движението по пътищата. Искателят неоснователно счита, че с визираното решение на КС е отменена наложената му ПАМ като ненормативен акт, което не е така, защото КС не се е произнесъл по отношение на конкретните две ПАМ, които са обсъждани в атакуваното съдебно решение, а именно: наложената ПАМ със заповед 18-0284-000245/06.03.18г. на началника на РУ-Казанлък, както и приложената втора ПАМ със заповед 18-0310-000172/09.06.2018г., издадена от началника на РУ-Панагюрище. Петчленният съдебен състав намира, че подателят на искането за отмяна не би могъл да се ползва и от втория диспозитив на решение 3 от 28.04.2020 г. на КС по к.д. 5/2019 г., с който е постановено: "По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон." Това тълкуване на КС се отнася само до неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, а в конкретната хипотеза към датата на постановяване на решението на КС и на подаване на искането за отмяна от страна на Й. Бояджиев, не е налице нито неприключило правоотношение, нито висящо съдебно производство, защото правният спор вече е приключил на дата 02.12.2020г. с влизане в сила на атакуваното решение 14875 от 02.12.2020г., постановено от Върховния административен съд - трето отделение, по адм.д. 1245/2020г., с постановяването на който окончателен съдебен акт е приключила висящността на съдебното производство. Следва да се има предвид и обстоятелството, че за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете на Й. Бояджиев, тричленният съдебен състав на Върховния административен съд - трето отделение, се е позовал на нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, като е счел, че след наложената ПАМ със ЗППАМ 18-0284-000245/06.03.2018 г. до отмяната й със съдебно решение, ищецът не е имал право да пуска в движение автомобила, тъй като по силата на закона - чл.172, ал.6 ЗДвП, разпореденета със заповедта ПАМ има предварително изпълнение, с което ищецът е следвало да се съобрази, но не го е направил. Ето защо в атакуваното съдебно решение е прието, че съдебната отмяна на заповедта за налагане на ПАМ от 06.03.2018г., не води до заличаване на правните и фактически последици от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Петчленният съдебен състав констатира, че визираната разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП не е обсъждана и не е обявена за противоконституционна в решение 3 от 23.03.2021 г. на КС, по к. д. 11/2020 г., поради което счита, че релевираните от искателя в молбата му за отмяна две решения на КС - решение 3 от 28.04.2020 г. на КС по к.д. 5/2019 г. и решение 3 от 23.03.2021 г. на КС, по к. д. 11/2020 г. не са от съществено значение за делото и не съставляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Второто основание, на което се позовава искателят е чл. 239, т. 3 АПК, според който текст съдебният акт подлежи на отмяна, ако е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая не е осъществена нито една от изброените хипотези, тъй като в молбата за отмяна не се твърди и по делото няма данни за признат по съдебен ред за подправен документ или за акт на съд, който впоследствие да е бил отменен. Не е установено наличие и на акт на държавно учреждение, който впоследствие да е отменен, доколкото двете цитирани по- горе конкретни ПАМ не са отменени впоследствие - след постановяване на атакуваното съдебно решение. Следователно след влизане в сила на решение 14875 от 02.12.2020г., постановено от Върховния административен съд - трето отделение, по адм.д. 1245/2020г. не е възникнал нито един юридически факт, включен в разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК. В искането за отмяна е инвокирано възражение за нищожност на ПАМ, без да се уточнява за коя от двете наложени мерки се отнася твърдението. Искателят заявява, че нищожността на даден правен акт /в случая ПАМ/ може да бъде констатирана от Върховния административен съд в рамките на отменително производство, когато правното основание за издаването му е обявено от КС за противоконституционно от издаването му. Настоящият съдебен състав не възприема това становище и го намира за неправилно, защото нищожността не е между основанията за отмяна, включени в чл. 239, т. 1 - т. 6 АПК, които са формулирани от законодателя изчерпателно и не могат да бъдат тълкувани разширително или по аналогия. Твърдяната от искателя нищожност е извън предмета на настоящото отменително производство, което е извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове, поради което петчленният съдебен състав не следва да се произнася по така изложеното оплакване на искателя. С оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски, заявена от подателя на искането за отмяна се оставя без уважение. На основание чл. 149 във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК, на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пазарджик следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно изискванията на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, петчленният състав на Върховния административен съд - I колегия,