Решение № 14036 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 271/2012 г.

Решение № 14036 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 271/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бългериън Ритейр Сървисиз" АД гр. София, подадена чрез пълномощник адв. Балкански, против решение № 4795/02.11.2011 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 7564 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 2901000085/23.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на "ГДО"- град София, потвърден с решение № 1321/07.09.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ гр. София при ЦУ на НАП, в частта на отказания данъчен кредит за м. 01.2010 г. в размер на 136 088,95 лева. Касаторът е предявил отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Независимо от разграничаване на спорното от безспорното съдът формулирал неправилни правни изводи. Твърди се, че законосъобразно дружеството е приложило разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС, ал. 1 - ал. 3, доколкото разпоредбата на ал. 4 на същия текст е неприложими в случая. Не е следвало дружеството да издава протокол. Неправилно административния съд е посочил, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 126 от ЗДДС, доколкото този текст е универсален и общ, спрямо специалния ред, който е указан за анулиране на погрешно съставени документи в разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС. Искането е за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт АССГ е установил пълно фактическата обстановка и е направил въз основа на нея следните фактически и правни изводи: За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел, че РА № № 2901000085/23.04.2010 г. е издаден от компетентен орган при спазване на процедурните правила. Приел е, че с РА законосъобразно органа по приходите е отказал да възстанови ДДС на дружеството в размер на 136 088,95 лева, деклариран от жалбоподателя за д. п. м. януари 2010 г. Констатирал е, че сумата представлява извършена корекция на неправилно и без основание начислен ДДС за периода м. 03.2006 г. - м. 03.2007 г. Данъкът е начислен за извършени финансови услуги- такси и комисионни по договори за банкови кредити, третирани от дружеството като облагаеми доставки до 01.01.2009 г. С писмо с изх. № 20-00-363 от 20.09.2009 г. от страна на "Бългериън Ритейр Сървисиз" АД е направено запитване до ЦУ на НАП. Становището на НАП, изразено в писмо № 26 Б150 от 17.12.2009 г. е, че това са освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По реда на чл. 116 от ЗДДС жалбоподателят е извършил корекция за процесните периоди. Данъчния орган е констатирал, че в случая действително е налице основание за анулиране на фактурите- начислен е данък, който не е следвало да бъде начислен. Дружеството обаче не е издало Протокол за анулиране, а е приложило само справка за начисления данък за периода м. 03.2006 г. - м. 03.2007 г. Неиздаването на протокол е нарушение на разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. С оглед неизпълнението на разпоредбата на чл. 116, ал. 4, т. 4 и ал. 5 от ЗДДС не може да се приеме, че фактурите към 31.01.2010 г. са действително анулирани по предвидения в ЗДДС ред. Не са налице основания да бъде призната за законосъобразна извършената корекция. Органът по приходите е оформил извода за неприложимост на разпоредбата на чл. 126 от ЗДДС и извод за приложимостта разпоредбата на чл. 129 от ДОПК. При тази фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че основният спорен въпрос в производството е правилно ли от страна на дружеството е осъществена процедурата по чл. 116 от ЗДДС и приложима ли е разпоредбата на чл. 126 от ЗДДС. Съдът е възприел изводите на данъчния орган и ги е допълнил. Правилна е констатацията на приходния орган, че от страна на дружеството при извършената корекция е нарушена разпоредбата на чл. 116, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Не е издаден протокол за анулиране, а е приложена единствено справка за начисления данък за периода м. 03.2006 г. - м. 03.2007 г. Като не е издаден протокол и изготвената справка не е разписана от страна на получателя е нарушено изискването на чл. 116, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Нарушена е и разпоредбата на чл. 116, ал. 5 от ЗДДС, доколкото не са приложени копия от фактурите и доказателства, че всички екземпляри от фактурите се съхраняват при задълженото лице. В мотивите към решението си съдът не е споделил изводите на данъчния орган за неприложимост на процедурата по чл. 126 от ЗДДС. В процесния случай безспорно е установено, че грешката се дължи на неправилно отразени документи в отчетните регистри. Корекцията по инициатива на лицето се извършва, като то уведоми писмено ТД на НАП ГДО, което от своя страна предприема действия за промяна задълженията за съответния данъчен период, чрез съставяне на акт по реда на чл. 126 от ДОПК с което се извършва корекция в резултат на проверката. Съставя се акт за прихващане или възстановяване или за прихващане по повод на искане по реда на чл. 129 от ДОПК или се издава РА по чл. 133 от ДОПК. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка и не е допуснато нарушение на материалния закон. Касационната жалба е много подробно, но напрактика възпроизвежда твърдения и доводи, които са подробно обсъдени и анализирани от решаващия административен съд в мотивите на обжалваното съдебно решение. Възраженията на касатора са неоснователни- сочените от него касационни основания не са налице. Неправилно от страна на дружеството е осъществена процедурата по чл. 116 от ЗДДС. Според правилото на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, когато погрешно съставени или поправени документи са отразени в отчетните регистри по ЗДДС на доставчика или на получателя/ какъвто е процесния случай/, за анулирането се съставя протокол- за всяка една от страните, който съдържа основание за анулирането, номера и датата на документа който се анулира, номера и датата на новия документ, подпис на лицата съставили протокола за всяка от страните. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ППЗДДС, протоколът съставен по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС се съхранява от издателя и получателя. В процесния случай такъв протокол за анулиране няма издаден, а е приложена единствено справка за начисления данък, неподписана от страна на получателя. Няма и приложени копия от фактурите и доказателства, че всички екземпляри от фактурите се съхраняват при задълженото лице, съгласно изискванията на чл. 116, ал. 5 от ЗДДС. Ето защо правилно първостепенният съд е приел, че след като не са изпълнени разпоредбите на чл. 116, ал. 4, т. 4 и ал. 5 от ЗДДС за извършване на корекции на фактури и известия, не може да се приеме, че процесните фактури са действително анулирани към 31.01.2010 година по предвидения в ЗДДС ред, съответно, че справката е съставена при спазване изискванията на закона. Правилни и обосновани са изводите на съда за приложимостта на разпоредбите на чл. 129 и чл. 133 от ДОПК. При наличие на влязъл в сила РА, включващ периода, в който е издадена фактурата, подлежаща на коригиране, корекции на установените задължения са допустими само по реда на чл. 133 ДОПК. В случая няма молба на ревизираното лице за изменение на установени задължения, не е проведено производство по този ред. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2901000085/23.04.2010 г. е правилно и следва да се остави в сила. С оглед неоснователността на касационната жалба като резултат по делото и липсата на данни за направени разноски пред касационния съд от ответната страна, в полза на страните не се присъждат разноски в настоящото производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение