Решение № 4297 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 429/2009 г.

Решение № 4297 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 429/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на РУ на МВР - Видин против решение № 103 от 25.11.2008 г., постановено по адм. д. № 258/2008 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отменена негова заповед № 111/9.09.2008 г. и административната преписка е върната за произнасяне по искане вх. № 1905/2008 г. на Огнян Славчев Димитров съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба от Огнян Стефанов Славчев. В условията на евентуалност се прави искане за намаляване на присъдените в тежест на касационния жалбоподател разноски пред първоинстанционния съд поради тяхната завишеност с оглед фактическата и правна сложност на спора. Ответникът Огнян Славчев Димитров не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи, приема касационната жалба за неоснователна по същество. Производството пред административния орган е образувано по искане на Огнян Славчев Димитров от 22.07.2008 г. за издаване на разрешение за закупуване и съхранение на ловна гладкоцевна пушка. Съгласно приложената справка за съдимост от Районен съд - Видин, молителят е осъждан с присъда по н. о. х. д. № 123/1983 г. на Районен съд - Кула, влязла в сила на 6.02.1984 г. Димитров е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4 и чл. 20, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), като му е наложено наказание "лишаване от свобода" при първоначален "общ" режим. Лицето е реабилитирано на 3.08.1999 г., видно от направеното в справката отбелязване. При тези данни началникът на РУ на МВР - Видин е постановил отказ за издаване на исканото разрешение. В мотивите на оспорената заповед № 111/9.09.2008 г. е посочено, че е налице пречка по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ, тъй като Димитров е осъждан за умишлено престъпление от общ характер. В изводите си първоинстанционният съд приема, че спрямо Огнян Димитров не е налице пречката по чл. 12, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 22 от ЗКВВООБ за издаване на исканото разрешение, тъй като с настъпилата реабилитация осъждането е заличено и последиците от него са отменени (чл. 85, ал. 1 от НК). Решението на съда е правилно като постановено в съответствие с материалния закон. Доводът на касационния жалбоподател, че условието на закона за осъждане на лицето за престъпление от общ характер при нормата на чл. 12, ал. 1, т. 1, пр. първо от ЗКВВООБ не следва да се тълкува разширително, е неоснователен. Съгласно изричната разпоредба на чл. 85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. В специалния Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, както и в правилника за неговото приложение липсва изключваща от общото правило уредба, поради което реабилитацията на Огнян Димитров го приравнява на неосъждано лице. Към датата на издаване на заповедта - 9.09.2008 г., последиците от осъждането са заличени и лицето се счита неосъждано. Ето защо, както правилно е прието в обжалваното решение, спрямо Димитров не е налице забраната по чл. 12, ал. 1, т. 1, пр. първо от ЗКВВООБ и отказът на компетентния административен орган е незаконосъобразен. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно постановено следва да се остави в сила. По наведеното от касационния жалбоподател искане за редуциране на присъдените с решението на Административен съд - Видин разноски в негова тежест касационната инстанция не дължи произнасяне. В чл. 248, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 от АПК, е предвиден специален ред за изменение на решението в частта за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай претенцията е следвало да бъде заявена пред съда, постановил обжалваното решение, при условията и сроковете на закона. Воден от горното, Върховният административен съд