Решение № 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г.

Решение № 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пазарджик против решение № 260/14.04.2020 г. по адм. дело № 1479/2019 г. на Административен съд – Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба, И. Павлов Дойкин, от гр. Ракитово, област Пазарджик, чрез адв. Малинов изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 260/14.04.2020 г. по адм. дело № 1479/2019 г. Административен съд – Пазарджик е отменил решение № 1012 – 12 – 208 # 2/06.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 2140 – 12 – 322/7.10.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, с което на И. Павлов Дойкин е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Изпратил е преписката на пенсионните органи за издаване на нов акт след съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 2113 – 12 – 1047/04.07.2019 г. И. Дойкин е поискал от пенсионните органи да му отпуснат лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложил е изискуемите документи за осигурителен стаж и доход. Към момента на подаване на заявлението е имал навършени 66 г., 05 м. и 29 дни. Зачетен му е бил осигурителен стаж от първа категория 10 г., 00 м., 00 дни и от трета категория 06 г., 01 м. и 11 дни, от които 02 г., 00 м. и 01 дни редовна наборна служба. Общият осигурителен стаж, превърнат при условията на чл. 104 КСО от трета категория е изчислен на 24 г., 02 м. и 01 дни. Материалноправните основания по чл. 68, ал. 3 КСО за отпускане на пенсия за Дойкин са възраст от 66 години и 04 месеца и 15 години действителен осигурителен стаж. Спорът между страните касае прилагането на материалноправните разпоредби и в частност § 1, ал. 1, т. 12 ДР на КСО във връзка със зачитането на редовната наборна служба като действителен стаж. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че с оглед принципите за законност, за последователност и предвидимост на правораздавателната дейност следва да съобрази наложената от съдебните състави на шесто отделение на Върховния административен съд съдебна практика по тълкуването и прилагането на закона (виж решения по административни дела: № 9460/2012 г.; № 11816/2012 г.; № 1961/2016 г.; № 7470/2016 г.; № 4023/2017 г.; № 10591/2017 г.; № 13944/2017 г.; № 2856/2018 г.; № 6749/2018 г.; № 10942/2018 г.; № 4145/2018 г. и др.). Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 ДР на КСО "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО сочи, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж в разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се определя от трета категория. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България (ЗВВСНРБ, отм.), срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. - 24.08.1990 г. във всички родове войски е 24 месеца (2 години), а във военноморските сили - 36 месеца (3 години). Видно от военно-отчетната книжка на ответника по касация е, че той е отслужил редовна (наборна) военна служба през периода от 30.03.1972 г. до 30.03.1974 г., който изисква да бъде зачетен за осигурителен стаж от трета категория в пълният размер от 2 години на наборната военна служба. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Отчитайки изхода на спора пред касационната инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 000299/05.06.2020 г.) възлизат на сумата от 300, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение