Решение № 1855 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2014 г.

Решение № 1855 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Радостин Стефанов Попов и Румяна Иванова Попова - двамата от гр. Ямбол, подадена чрез адв. Драгомир Димитров - АК - Ямбол, против решение № 48 от 22.05.2014 г. по адм. дело № 40 от 2014 г. на Административния съд - Ямбол. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е извел необосновани изводи от анализа на представените доказателства, а именно - нотариален акт за собственост на имота и предварителен договор. Причината за неизповядване на окончателната сделка не е разликата в квадратурата на имота по нотариалния акт и по предварителния договор, а фактът, че за 1/2 ид. ч. от имота общината е съставила акт за общинска собственост без законово основание. Поради това незаконосъобразните действия и бездействия по актуването на имота - собственост на касационните жалбоподатели, са причина за заплатената от тях неустойка по предварителния договор и са основание за претендираните вреди в посочения размер. Иска да бъде отменено решението и бъде уважен предявеният иск ведно със законната лихва. Претендира заплащането на разноски по делото. Ответната страна - община Ямбол, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество - неоснователна. Съдът въз основа на обективна преценка на доказателствата е приел, че не са налице кумулативните предпоставки от състава по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата и общините. Окончателният договор не е сключен от ищците поради разлика в площта на имота им по нотариален акт и по кадастрална карта, поради което те са искали да се снабдят с констативен нотариален акт. Липсата на документ за собственост за част от имота не обуславя причинна връзка с действия или бездействия на общинската администрация. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Административният съд е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Радостин Стефанов Попов и Румяна Иванова Попова срещу община Ямбол. Претендирано е обезщетение в размер на 40 000 лв. за имуществени вреди, както и законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Като основание за претендираните вреди се сочат неоснователни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в неоснователно оспорване на правото на собственост на ищците със съставянето на АОС, незаконосъобразен отказ имотът да бъде отписан от актовите книги на основание чл. 64 ЗОС, оспорване на правата им в последвало гражданско дело, които действия са препятствали окончателното сключване на договора за продажба на имота. В резултат на това ищците са заплатили неустойка в размер от 40 000 лв., уговорена в предварителния договор за продажба. С обжалваното решение Административният съд - Ямбол, е отхвърлил предявения иск. Приел е, че исковата молба по отрицателния установителен иск срещу община Ямбол е предявен на 14.11.2012 г., а АОС № 128, издаден от община Ямбол, е от 3.04.2000 г., поради което съставянето му не може да се квалифицира като незаконосъобразно действие. Заповед № ОС-02/0001 от 28.03.2012 г. за отказ да се отпише от актовите книги на община Ямбол недвижимият имот на ищците не е индивидуален административен акт, поради което от него не могат да се претендират вреди по реда на ЗОДОВ. С решение по гр. дело № 3313 от 2012 г. е прието, че общината не е собственик на 1/2 ид. ч. от имота, което обаче не означава, че ищците са собственици на този имот. На това основание съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, които да са основание за претендираните вреди. Посочил е, че не е налице и причинна връзка между твърдените действия и причинената на ищците вреда в размер на 40 000 лева. Към момента на подписването на предварителния договор ищците са се легитимирали с нотариален акт за собственост, в който имотът им е вписан с площ 197,57 кв. м, а в предварителния договор е посочен със застроена площ 230 кв. м по кадастрална карта. Към момента на сключването на предварителния договор на ищците е бил известен фактът за разликата в площта на имота им по нотариален акт и по кадастрална карта. Окончателният договор по чл. 19 ЗЗД не е бил сключен, поради това че ищците са поискали да се снабдят с констативен нотариален акт за действителната му площ и поради това че в предварителния договор са вписали по-голяма площ, за която нямат документ за собственост. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви, които съответстват на доказателствата по делото и на приложимия материален закон. От доказателствата по делото се установява, че ищците Радостин и Румяна Попови са придобили собствеността върху недвижим имот - втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в град Ямбол, ул. "П. Хилендарски" № 4, със застроена площ от 197,57 кв. м, въз основа на нотариален акт № 137, том ХII, дело № 2649/2005 г. на Службата по вписванията - Ямбол. На 23.06.2012 г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на имота си с Галин Христов Господинов, като в договора са посочили, че имотът е със застроена площ 230 кв. м по кадастрална карта; посочили са и срок на сключване на окончателния договор - 30.01.2012 г. Уговорили са заплащането на неустойка в размер на 40 000 лв., дължима при неизпълнение на договора от някоя от страните. По повод отправена молба за извършване на административна услуга съпрузите са били уведомени, че за имота им има издаден акт за общинска собственост № 128/3.04.2000 г. Със заявление от 29.11.2012 г. ищците са направили искане за отписване на имота от актовите книги на общината. В отговор на заявлението е издадена заповед № ОС-02/0001 от 28.03.2012 г. на кмета на общината за отказ да се отпише от актовите книги на община Ямбол недвижим имот, представляващ 1/2 ид. ч. от втория етаж на двуетажната масивна сграда в гр. Ямбол, ул. "П. Хилендарски" № 4. След отказа на общината ищците са завели гр. дело № 3313/2012 г. на ЯРС, с решението по което, влязло в сила на 12.11.2013 г., е прието за установено по отношение на ищците, че община Ямбол не е собственик на 1/2 ид. ч. от посочения по-горе имот. Обосновани са изводите на съда, че отказът на кмета на община Ямбол да деактува процесния недвижим имот като общинска собственост и да издаде на ищците исканото удостоверение не представлява незаконосъобразни действия. Не са доказани по делото и незаконосъобразни бездействия на ответника, които да са препятствали сключването на окончателния договор за покупко-продажба на имота им. При наличието на акт за общинска собственост за 1/2 от имота кметът на общината е преценил, че е налице спор за материално право, който по смисъла на чл. 64, ал. 2 ЗОбС следва да се разреши по съдебен ред. Правото му на преценка е в кръга на оперативната самостоятелност, с която той разполага като орган на изпълнителната власт на общината. Касационните жалбоподатели са знаели преди сключването на предварителния договор, че площта на имота им е отразена по различен начин в нотариалния акт за закупуване на имота и в кадастралната карта. Поради това са имали възможност да проведат процедурата по снабдяване с констативен нотариален акт за разликата от имота преди изповядването на сделката. След като в предварителния договор са предпочели да впишат по-голямата квадратура, е следвало да разполагат с необходимите документи за сключване на договора. Правилно е възражението в касационната жалба, че не тази разлика в площта на имота е била проблем при сключването на окончателния договор, а отказът да се деактува имотът. Но именно разликата в площта е била причина да се иска издаване на удостоверение от общината относно собствеността на имота, което е довело до пропускане на срока за сключване на окончателния договор. Това потвърждава извода на съда за липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между действията, респ. бездействията на ответника, и заплатената неустойка по предварителния договор. Кметът на община Ямбол не е нарушил законови разпоредби, като не е деактувал имота на касационните жалбоподатели. А пряката причинна връзка за заплатената от тях неустойка е липсата на документ за собственост за цялата площ на имота им преди сключването на предварителния договор за продажбата му, за което административният орган не следва да носи отговорност. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,