Решение № 12592 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12214/2017 г.

Решение № 12592 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12214/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от П. Павлов срещу решение № 122 от 25.08.2017 г. постановено по адм. дело № 180 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Л.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че от решението не става ясно защо не се кредитират показанията на водения от оспорващия свидетел, след като той разказва изключително добросъвестно за възприетото от него и не е заинтересован от изхода на делото. Твърденията на този свидетел и соченото в жалбата до АС – Л., че дежурния медицински екип е поискал присъствие на полицейски служители при вземане на проба за наличие на наркотични вещества, кореспондира с чл. 4 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30 от 27.06.2001 г. /Наредбата), обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., отм., бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. От показанията на свидетеля става ясно, че описаната фактическа обстановка в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не отговаря на действително установената в хода на производството пред АС – Л.. Оспорващият е поканен да бъде изпробван в сградата на Районно управление – Луковит в много по-късен час от посочения в АУАН – 10. 15 ч., в който час той въобще не е управлявал моторно превозно средство (МПС) по посока гр. С.. Именно поради този факт по делото са събрани достатъчно доказателства, които да оборват доказателствената сила на АУАН. В хода на производството пред първоинстанционния съд са представени доказателства за заболяване на оспорващия, свързано с възпаление и зачервяване на очите му. Нито в заповедта, нито в АУАН е описано подробно състоянието му и обяснения на същия за това, каквито са изискванията на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. По делото безспорно е установено, че Павлов се е явил в срока определен му в талона за медицинско изследване във Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП), гр. Л., като отказът му не е удостоверен по предвидения в чл. 9 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. ред. Амбулаторният журнал, който се води по реда на цитираната Наредба, няма нищо общо с журнала на дежурния лекар, цитиран в обжалваното решение. От журнала на дежурния лекар обаче е видно, че Павлов е записан под № 1996 в 11. 10 ч., но в него липсва негов подпис, а отразеното, че е отказал да даде кръв няма доказателствена стойност, тъй като този факт следва да се отрази по реда на чл. 11, ал. 4 от Наредбата. Служителите на ФСМП, гр. Л. са допуснали многобройни грешки по регистрацията на Павлов и изготвяне на необходимата документация. Сочи, че след постановяване на обжалвания съдебен акт с решение № 91 от 14.08.2018 г. постановено по а. н. д. № 138 по описа за 2017 г. на Районен съд – Луковит е отменено наказателното постановление, издадено въз основа на АУАН, въз основа на който е издадена заповедта за прилагане на ПАМ. Свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) е върнато на Павлов. Предвид посоченото и по съображения изложени в представени по делото писмени бележки прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменена оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Началник на Районно управление "Полиция" към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Л., Районно управление – Луковит, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на П. Павлов по отношение на заповед за прилагане на ПАМ № 17-0297-000024 от 12.04.2017 г. издадена от началник РУП към ОД на МВР Л., РУ – Луковит. За да постанови този резултат съдът е установил, че по отношение на П. Павлов на 12.04.2017 г. е съставен АУАН № 145, бланков номер 796272, за това, че на същата дата около 10, 15 ч. в гр. Л., ул. "В." ..№... в посока гр. С., е управлявал лек автомобил "Ф. Д." с рег. [рег. номер на МПС], собственост на М. Иванова от [населено място]. Водачът е отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство DRUGCHEK. Издаден му е талон за медицинско изследване. Водачът е с разширени зеници и зачервени очи. Н. П. е издаден и връчен срещу подпис талон за медицинско изследване с бланков номер 0315743 на 12.04.2017 г. в 10. 45 часа, в който е отразено, че трябва да се яви във ФСМП, гр. Л. до 45 минути. На база на съставения АУАН началникът на РУП към ОД на МВР Л., РУ Луковит е издал оспорената заповед, с която на Павлов е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съдът е установил, че съгласно протокол на служители от РУ на МВР Луковит за проведеното обучение за работа с DRAGER DRUG CHEK относно реда за работа и установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, сред преминалите обучение е и актосъставителят. От амбулаторен журнал на дежурен лекар д-р Харипрасад, който според представения месечен график е бил дежурен на 12.04.2017 г. във ФСМП, гр. Л., съдът е установил, че П. Павлов, записан в него под № 1996, в 11. 10 ч. е отказал да даде кръв и е отказал да се подпише в журнала. Според показанията на допуснатия до разпит свидетел Т. Тодоров, той е пътувал с жалбоподателя в колата на 12.04.2017 г., когато полицейски служители са спрели автомобила за проверка. След това Павлов е влязъл в РУ на МВР - Луковит. След като е излязъл от Районното управление Павлов е казал на свидетеля, че трябва да отидат до болницата за кръвен тест. Медицинска сестра от болницата в Луковит два пъти отказала да вземе кръвна проба от Павлов и казала, че не може да се вземе кръвна проба без полицай. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Тодоров, като е счел, че е близък приятел на жалбоподателя и показанията му не отговарят на останалите писмени доказателства по делото. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а ПАМ е приложена съобразно материалния закон и съответства на целта на закона. Приел е, че са налице елементите, включени във фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Посочил е, че описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП и установеният факт на отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство, както и да даде кръв за медицинско изследване, съставляват фактически основания за издаване на обжалваната заповед. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" включително на водач, който управлява моторно превозно средство под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са: установено по надлежен ред управление на МПС и отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Посочените в нормата предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразно прилагане на мярката. В случая по делото е безспорно установено, че Павлов е управлявал МПС и е отказал да бъде проверен с техническо средство (DRUGCHEK) за наркотични вещества или техни аналози. Това не се оспорва от лицето и се потвърждава от АУАН и от дадения му талон за медицинско изследване. При безспорно установено наличие на една от алтернативно предвидените в нормата предпоставки, действията на длъжностните лица в ФСМП, гр. Л., във връзка с вземането на кръвна проба, се явяват ирелевантни за законосъобразността на заповедта. Предвид това изложените в касационната жалба доводи в тази насока не обосновават незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посоченото фактическо основание за прилагането на ПАМ изцяло съответства на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. С прилагането на ПАМ е изпълнена целта на чл. 22 от ЗАНН вр. с чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ не е безсрочна – приложена е за определен срок, а именно до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Представеното в хода на касационното производство решение № 91 от 14.08.2018 г. постановено по а. н. д. № 138 по описа за 2017 г. на Районен съд – Луковит, с което е отменено издаденото по отношение на водача наказателно постановление, води до извод, че е отпаднало основанието за прилагането на ПАМ, но не и до извод за незаконосъобразност на заповедта към момента на издаването й. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,