Решение № 5591 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2012 г.

Решение № 5591 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Георгиева, против решение № 3788 от 4.07.2012 г. по адм. д. № 11326/2011 г. на Административен съд - София град, второ отделение, тридесет и първи състав. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Моли Върховният административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и отхвърли жалбата срещу административния акт като неоснователна. Ответникът - "Еньо Бончев" ООД, чрез адв. Тончева, в съдебно заседание и в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3788 от 4.07.2012 г. по адм. д. № 11326/2011 г. на Административен съд - София град, по жалба на "Еньо Бончев" ООД е отменено Уведомително писмо изх. № 01-2600/8316 от 2.09.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", РА, в частта му, с която е отказано изплащане на субсидии по подаденото Общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. по Мярка 214 "Агроекологични плащания" и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението. Уведомителното писмо в частта, с която е намалено финансовото подпомагане по СЕПП и СНДП не е оспорено. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че уведомителното писмо представлява годен за обжалване административен акт, издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но е в противоречие с материалния закон. По същество на спора е приел, че по делото е безспорно установено, че от общо заявените за подпомагане от жалбоподателя 98.59 ха, легитимни документи за подпомагане на имотите по АЕП са налице за имоти с площ 97.77 ха, а площите без документи са 9.98 ха, като процентното съотношение на площите, за които е недопустимо подпомагане спрямо допустимите е 11.26 %. При тези данни и на основание чл. 11, ал. 1 от Наредба № 12 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" и съгласно Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по АЕП от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013, т. 2.1 е приел, че така установената за наддекларирана площ е повече от 3 %, но не надвишава 30 %, поради което на жалбоподателя незаконосъобразно изцяло е отказано финансово подпомагане, вместо да бъде намалено по съответния ред. Също така е прието, че наддекларираната площ не надвишава 50 %, поради което незаконосъобразно е наложена санкция за бъдещ период. Наред с установяване материалната незаконосъобразност на административния акт, съдът е изложил мотиви и относно допуснати нарушения на основни принципи на административното производство, залегнали в чл. 12, ал. 1 и чл. 35 АПК. Обжалваното решение е правилно. Административният съд правилно е установил, че оспореното уведомително писмо на ДФЗ е годен за обжалване административен акт, издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Въпреки установените нарушения на основни принципи на административното производство при издаване на административния акт, съдът е изследвал материалната законосъобразност на същия, като е изложил мотиви за несъответствие на оспореното уведомително писмо с приложимия материален закон, които настоящата съдебна инстанция споделя. Съдът точно, въз основа на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническата експертиза е приел, че от общо заявените за подпомагане от жалбоподателя 98.59 ха, легитимни документи за подпомагане на имотите по АЕП са налице за имоти с площ 97.77 ха, а площите без документи са 9.98 ха, като процентното съотношение на площите, за които е недопустимо подпомагане спрямо допустимите е 11.26 %. Тези констатации на вещото лице не са оспорени в първоинстанционното производство; установеният процент на наддекларирани площи не се оспорва и в касационната жалба. По делото е приложена Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., приложена към заповед № РД 09-382/26.06.2008 г. на министъра на земеделието и храните, приета на основание чл. 11, ал. 1 от Наредба № 12 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (отм.). Видно от Раздел II на цитираната Методика, посочен като правно основание за отказ в уведомителното писмо, площта се счита за наддекларирана, когато при проверката на място се установи липса на документи за правното основание за ползване на земята за период от 5 години, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 12 от 3.04.2008 г. и кандидатът не предостави в РА необходимите документи за ползване на съответните площи в срок от 15 работни дни, считано от датата на извършване на проверката. Съгласно раздел I, т. 2 от Методиката, когато в резултат на административните проверки или на проверка на място от страна на РА се установи, че разликата между декларираните площи, и установената площ е повече от 3 %, но не повече от 30 % от действително установената площ, сумата, която следва да бъде изплатена по отношение на въпросната година, следва да бъде намалена с двойния размер на установената разлика. В конкретния случай, както вече се каза не е спорно, че процентното съотношение на площите, за които е недопустимо подпомагане спрямо допустимите е 11.26 %. Следователно в конкретния случай на жалбоподателя незаконосъобразно е отказан целия размер на декларираната помощ, като сумата е следвало да бъде намалена по реда, указан в Методиката. По аналогични съображения, незаконосъобразна е и санкцията, наложена за бъдещ период, доколкото процента на наддекларирана площ не надвишава 50 %. Позоваването от страна на касатора на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11), е неотносимо в конкретния случай. Цитираната наредба не е била действащо право към момента на подаване на процесното заявление за финансово подпомагане. Същата, по аргумент от § 24 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 (ДВ, бр. 19 от 2010 г.), съгласно който е придадено обратно действие на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 спрямо изпълнението на агроекологични задължения, възникнали по заявления, подадени след 1.03.2009 г., е неприложима спрямо правоотношения, възникнали по подадени преди 1.03.2009 г. заявления за подпомагане. В случая е безспорно, че процесното заявление за подпомагане е подадено през 2008 г. Задължение, респективно право на кандидата да намали площите с до 10 %, каквото е визирано в чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11, не е регламентирано с отменената Наредба № 12/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., действала при подаване на процесното общо заявление за единно плащане на площ. Що се отнася до позоваването от страна на касатора на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 12/3.04.2008 г. (отм.), действала към момента на подаване на заявлението, следва да се посочи, че този текст от наредбата не съдържа цитираното в касационната жалба съдържание. Вероятно касаторът е имал предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 12/3.04.2008 г. (отм.), но това не може да бъде установено по категоричен начин, доколкото в изложението на касационната жалба е налице нееднократно позоваване на чл. 24 от Наредба № 12/3.04.2008 г. Не на последно място следва да се посочи, че дори и да беше темпорално приложима, нормата чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. е материално неприложима към конкретната фактическа обстановка. При тълкуване на цитираната разпоредба е видно, че тя се отнася до доброволно намаляване на поддържаните площи по искане на земеделския производител, кандидатствал по мярката. Конкретния случай не е такъв, а отказът в процесното уведомително писмо е обоснован с Раздел II от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г., като заявената площ е счетена за наддекларирана, поради непредставяне от страна на кандидата на документи за правното основание за ползване на земята за период от 5 години. Останалите възражения в касационната жалба са бланкетни, някои от тях въобще не могат да бъдат обвързани с конкретния правен спор (така напр. никъде в решението си административният съд не е приел, че административният акт е немотивиран, противно на твърденията на стр. 7, изр. последно от касационната жалба). В подкрепа на доводите в касационната жалба е цитирана практика на Върховия административен съд, която е неотносима към конкретния казус, като отново е налице некоректно позоваване на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 12/2008 г., поради което тези възражения не следва да бъдат обсъждани. Не става ясно и защо касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че Регламент 1973/2004 г. е неприложим към мярка 214 "Агроекологични плащания", след като в оспореното уведомително писмо административният орган изрично е посочил, че налага санкции за бъдещ период на основание чл. 138 от Регламент 1973/2004 г., като съдържанието на цитирания текст изцяло е възпроизведено в Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение,