Решение № 3548 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1702/2015 г.

Решение № 3548 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1702/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Михаил Методиев Наумов против заповед № 8121К-2969/12.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на предписаната от закона форма, в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед от 3.09.2014 г. министърът на вътрешните работи е назначил комисия за проверка на изнесени данни в постъпил сигнал за неправомерни действия на служители на МВР и е разпоредил за резултата от проверката да се изготви справка. На 08.09.2014 г. държавният служител е запознат със заповедта. С разпореждане от 14.10.2014 г. дисциплинарно наказващият орган е удължил срокът на проверката. На 25.11.2014 г. Михаил Наумов е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващият орган. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 30.10.2014 г. е изготвена справка, в която е констатирано, че Михаил Наумов не е създал необходимата организация за контрол над дейността на подчинен му служител Калин Рачев във връзка с работата по разпределения на същия оперативна преписка, поради което са допуснати нарушения от страна на Рачев, описани в справката. Посочено е, че Наумов не е изпълнил служебните си задължения по длъжностна характеристика да осъществява контрол върху работата на подчинените си, като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и законност. Нарушението е квалифицирано по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Комисията е установила, че през периода, когато са изготвени документите за последваща експлоатация на СРС, Наумов е бил в законоустановен отпуск до 30.01.2014 г., но независимо от това служителят е знаел за продължаване на експлоатацията на СРС, както и за липсата на относима към случая информация, поради което е следвало да предприеме действия за прекратяване на експлоатацията на СРС, съгласно чл. 19 от Правилата за прилагане на СРС в МВР и е направен извод, че същият не е изпълнил служебните си задължения. Прието е, че са нарушени лични права на лицето спрямо, което е прилагано СРС и е налице нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 3 ЗМВР - нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание -"забрана за повишаване в длъжност". Комисията е посочила, че поради наличието на две установени дисциплинарни нарушения, за които са предвидени различни по вид наказания на Михаил Наумов следва да се наложи наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". На 18.11.2014 г. служителят е запознат със справката. На 24.11.2014 г. директорът на Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР е предложил на министъра на вътрешните работи да наложи на Михаил Наумов дисциплинарно наказание - "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година"- наказание, което не съществува в действащия ЗМВР. На 12.12.2014 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Михаил Методиев Наумов дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: в качеството си на началник на сектор 01 "Престъпления против личността" при отдел "Криминална полиция" към Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, държавният служител, като изпълняващ контролни функции по възлаганите задачи и изпълнението на оперативно-издирвателните мероприятия, не е създал необходимата организация за контрол над подчинения му служител Калин Рачев, по отношение на работата му по оперативна преписка, вследствие на което за времето от 21.11.2013 г. до 4.09.2014 г., Рачев е извършил дисциплинарни нарушения, установени със справка, изготвена в дисциплинарното производство. С тези си действия Наумов не е изпълнил задължението си по длъжностна характеристика да осъществява контрол върху работата на подчинените служители. В заповедта е посочено, че през периода, когато са изготвени документите за последваща експлоатация на СРС на 4.01.2014 г. Наумов е бил в законоустановен отпуск до 30.01.2014 г. По силата на вменените му задължения по длъжностна характеристика е бил длъжен за ръководи непосредствено оперативно-издирвателната дейност в сектора...... в съответствие с ръководните документи, регламентиращи ..... използването на СРС, оперативна отчетност и други. Държавният служител, в качеството си на непосредствен ръководител на Калин Рачев, е знаел както за продължаване експлоатацията на СРС по преписката, така и за липсата на относима по случая информация, поради което след 31.01.2014 г. е следвало да даде указания и да предприеме действия за прекратяване на СРС, съгласно разпоредбата на чл. 19 от Правилата за прилагане на СРС в МВР. Вследствие на това за периода от 31.01.2014 г. до 24.03.2014 г., без да е налице оперативна необходимост и целесъобразност, спрямо обект по преписката е експлоатирано СРС по оперативен способ "подслушване", с което са нарушени личните права на подслушваното лице. Извършеното нарушение е довело до накърняване на правата и свободите на гражданите за периода 31.01.2014 г. до 24.03.2014 г. Описаните нарушения са квалифицирани по чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 201, ал. 1, т. 3 ЗМВР - съответно неизпълнение на служебни задължения и нарушение, довело до накърняване на правата и свободите на гражданите. На основание чл. 19, т. 1 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи на Наумов е наложено най-тежкото от определените наказания - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 204, ал. 1, т. 1 ЗМВР и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. При постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с изготвената справка. Същият е дал обяснения, с които министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставените резолюции. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 196 ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР и чл. 201, ал. 1, т. 3 ЗМВР. От събраните по делото доказателства не е установено държавният служител да е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. В заповедта е прието, че Михаил Наумов не е изпълнил служебните си задължения като в нарушение на изискванията в длъжностната му характеристика не е упражнил контрол над подчинения му служител Калин Рачев в резултат, на което същият е извършил дисциплинарни нарушения и не е предприел действия за прекратяване на СРС. От една страна евентуално извършените от Рачев дисциплинарни нарушения не могат да бъдат вменени във вина на жалбоподателя, тъй като в заповедта не са посочени в какви конкретни действия на Наумов е следвало да се изрази контрола върху дейността на конкретния служител. От друга страна към момента на изготвяне на документите за продължаване на експлоатацията на СРС Михаил Наумов е ползвал платен отпуск. Материалите за продължаване експлоатацията на СРС са съгласувани със служителя, заместващ Наумов, с началника на отдел "Криминална полиция" и са утвърдени от директора на дирекцията, като е дадено разрешение от СГС за използването на СРС, които обстоятелства са установени от изготвената в дисциплинарното производство справка. В последната е посочено, че не са изготвени ВДС и не са предадени доклади на председателя на СГС за прекратяване на прилагането на СРС в законоустановения срок, но такова нарушение не е вменено на жалбоподателя. Изложеното в заповедта, че Михаил Наумов е следвало да даде указания и предприеме действия за прекратяване на СРС съгласно чл. 19 от Правилата за прилагане на СРС в МВР не сочи на нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения. Може да се предположи, че е изготвено мотивирано писмено искане за използване на СРС съгласно изискването на чл. 14, ал. 1 ЗСРС, тъй като същото е одобрено от председателя на СГС, поради което за служителя не е било налице задължение да предприема действия за прекратяване експлоатацията на СРС. Съгласно чл. 22, ал. 2, т. 2 ЗСРС прилагането на СРС се прекратява по писмено искане на органите по чл. 13, ал. 1, 2 и 3 ЗСРС, сред които жалбоподателят не е. Същата е и регламентацията в чл. 19 от Правилата за прилагане на СРС в МВР. Цитираните разпоредби възлагат задължение на органа направил искането за прилагане на СРС да извърши преценка и да направи искане за прекратяване експлоатацията на СРС. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи такива задължения да са възлагани на жалбоподателя. Фактът, че в повторното искане за експлоатация на СРС не е споменато, че вече експлоатираното СРС спрямо обекта не е дало очаквания резултат не може да се вмени във вина на жалбоподателя, тъй като по време на депозирането му същият е ползвал законоустановен отпуск. Още повече, че в становището си по образуваното дисциплинарно производство самата комисия е приела, че не са налице доказателства Наумов да е разпоредил продължаване на експлоатацията на СРС (стр. 13 от становището). Освен това в писмените си обяснения същият сочи, че за продължаване срока на СРС са приложени мотивирани докладни записки до органа, компетентен да поиска разрешаването им. Твърди, че всеки документ, който е изготвян по ОИД е с негова резолюция и с указания, дадени от него или от ръководството. Служителят сочи, че предвид характера на сигнала и визираните в него лица е било целесъобразно да се използват предвидените в закона срокове за експлоатация на СРС и не е било сигурно, че няма да се получи конкретна и значима за случая информация. Тези твърдения на служителя не са обсъдени от дисциплинарно наказващият орган, а по делото, въпреки дадените от съда указания, не са приложени доказателства, установяващи същите. Напротив с писмо от 5.02.2016 г. (л. 110) изрично е отказано прилагането на цялата оперативна преписка. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, а твърдяното в заповедта дисциплинарно наказание, изразяващо се в неупражнен контрол е недоказано. Не е доказано и второто, описано в заповедта, дисциплинарно наказание, а именно за периода от 31.01.2014 г. до 24.03.2014 г., без да е налице оперативна необходимост и целесъобразност, спрямо обект по преписката е експлоатирано СРС по оперативен способ "подслушване", с което са нарушени личните права на подслушваното лице, което е довело до накърняване на правата и свободите на гражданите за периода 31.01.2014 г. до 24.03.2014 г. В изготвената в дисциплинарното производство справка е посочено, че комисията не е установила данни за неправомерни действия на ръководни или други служители на МВР, свързани с получаването и докладването на придобитата информация от проведените ОИМ и прилаганите СРС в хода на работата по преписката. Получената информация е използвана единствено за постигане на целите на оперативната проверка, като повторното прилагане на СРС спрямо едно от лицата е продължение на предходното, при което не са постъпили данни сочещи съпричастност на лицето по отношение на престъпно деяние, визирано в сигнала. От тези факти обаче не може да се направи извод, че с действията си Михаил Наумов е извършил нарушение, което е довело до накърняване на правата и свободите на гражданите, а конкретни такива в заповедта и справката не са описани. Следователно по делото не е доказано държавният служител да е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР, поради което същата следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на Михаил Методиев Наумов направените по делото разноски в размер на 660 лв., от които 650 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв., представляващи платена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,