Решение № 883 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2010 г.

Решение № 883 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Тина Николаева Теофилова, действаща със съгласието на нейната майка и законен представител Таня Теофилова срещу решение № 368 от 08.06.2010 г. по адм. дело № 260/2010 г. на Административен съд - Плевен. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Спортно училище "Георги Бенковски" е изразил писмено становище по касационната жалба, в което поддържа, че оспореното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Плевен е отхвърлил жалбата на Тина Николаева Теофилова срещу заповед № РД-17-372/11.03.2010 г. на директора на Спортно училище "Георги Бенковски" гр. Плевен, с което й е наложено наказание "предупреждение за преместване в друго училище" със срок на наказанието до края на учебната 2009/2010 г.. Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателката е била ученичка в 8 а клас при СУ "Г. Бенковски" гр. Плевен към момента на издаване на административния акт. В началото на учебната 2009/2010 г. ученичката Тина Теофилова е била картотекирана като съзтезател по карате в клуб "Спартак" с треньор Милена Кирниколова. В началото на 2010 г. Теофилова поискала да смени клуба и треньора си, за което треньорът й Кирниколова не е изразила писмено съгласие в съответствие с изискванията на училищния правилник. Въпреки това жалбоподателката започнала да посещава тренировъчните занятия при друг треньор в същото училище, в резултат на което натрупала неизвинени отсъствия. По този повод класният й ръководител внесъл предложение пред педагогическия съвет на ученичката да й бъде наложено наказание "предупреждение за преместване в друго училище" поради системни неизвинени отсъствия в редовните учебни часове по спортна подготовка, провеждани от учителя й по карате в училището. Предложението е било разгледано от педагогическия съвет и след като е било подложено на гласуване е прието единодушно. С обжалваната заповед, на основание чл. 139, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 135, ал. 1 и чл. 140а, ал. 2 от ППЗНП жалбоподателката е наказана с "предупреждение за преместване в друго училище". При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че мотивите за налагане на оспореното наказание се съдържат в предложението на класния ръководител на жалбоподателката и в протокола от проведеното заседание на педагогическия съвет на 10.03.2010 г.. Счел е, че е налице неизпълнение на основно задължение на ученика - да не отсъства от учебните часове без уважителни причини, което съставлява нарушение на чл. 135, ал. 1, т. 2 от ППЗНП. Съобразно данните по административната преписка съдът е приел, че правото на защита на ученика не е било накърнено - проведени са срещи - разговори, изпратени са уведомителни писма до компетентните институции и са уведомени родителите на жалбоподателката. Оспореното наказание е наложено след като за същото нарушение с предходна заповед на жалбоподателката е било наложено наказание "забележка". Така мотивиран съдът, е постановил обжалвания резултат. Недоволна от решението, жалбоподателката го оспорва като поддържа, че е прието в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е счел допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед за несъществени. В тази насока твърди, че тя и родителите й не са били надлежно уведомени за провеждане на педагогическия съвет, не е изслушана на заседанието на педагогическия съвет, по време на който е обсъждано предложението на класния й ръководител за налагане на наказание, не е уведомена дирекция "Социално подпомагане", чиито представител също може да присъства на заседанието на ПС, липсва предложение на ПС до директора за издаване на процесната заповед. Твърди също, че не е отсъствала безпричинно от тренировъчния процес, а причините за смяна на треньора й са ирелевантни за случая и не могат да съставляват фактическо основание за санкционирането й. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение, както и оспорения административен акт. Касационната жалба е неоснователна. При решаване на спора, съдът е обсъдил подробно данните по административната преписка и въз основа на точен анализ на доказателствения материал е достигнал до правно обоснования извод за законосъобразност на оспорената заповед. Правилно е приел, че разписаната в закона административна процедура има за цел да гарантира правото на ученика и неговите родители да се защитят интересите му в производството по налагане на наказание от вида на изброените в чл. 139, ал. 1 от ППЗНП. В разглеждания случай правата на жалбоподателката не са били накърнени, тъй като тя е била уведомена за изготвеното предложение от класния й ръководител за налагане на наказание по чл. 139, ал. 1 от ППЗНП, проведени са срещи с нея и с участието на родителя й с училищните власти, уведомени са за датата на заседанието на педагогическия съвет, на който е разгледано предложението на класния й ръководител за наказание. Въз основа на приетото единодушно решение на педагогическия съвет за налагане на наказание по чл. 139, ал. 1, т. 3 от ППЗНП на жалбоподателката, директорът на училището е издал оспорената заповед. Поради това съдът правилно е приел, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са несъществени и не съставляват основание за отмяна на административния акт. Правилен е изводът, че са налице фактическите основания за налагане на оспореното наказание на жалбоподателката. От данните по делото е установено, че ученичката не е посещавала редовните учебни занимания по спортна подготовка без уважителни причини и е допуснала неизвинени отсъствия. За такова нарушение с предходна заповед е била санкционирана с наказание "забележка", с което обаче не е бил постигнат целения възпиращ ефект. В този смисъл, оспореното наказание е пропорционално и не надхвърля преследваната от закона цел. Аргументите за незаконосъобразност на обжалваната заповед, релевирани в касационната жалба са били наведени пред решаващия съд, който мотивирано ги е счел за неоснователни. Изложените от съда правни изводи за законосъобразност на административния акт се споделят изцяло от настоящата инстанция. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,