Решение № 6830 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3364/2013 г.

Решение № 6830 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3364/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 119 от 16.01.2013 г., постановено по адм. д. № 1204/11 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, III-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Агро М"-ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Данаил Герчев, против ревизионен акт № 161004656/18.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 320 от 19.04.2011 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, с който на "Агро М"-ЕООД - гр. Пловдив за данъчен период м. 09/2008 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 37 298,75 лв. по фактура № 245/02.09.2008 г., издадена от "Ер Джи Ен"-ЕООД, в резултат на което са му е определено задължение данък за внасяне ведно със съответните лихви за забава в размер на 10 051,58 лв., като неоснователна. С решението съдът е осъдил "Агро М"-ЕООД - гр. Пловдив да заплати на Д"ОУИ"-гр. Пловдив разноски по делото в размер на 1 397 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Агро М"-ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Данаил Герчев, чрез пълномощника му адв. Недялко Шилев. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд в посочената му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и да реши спора по същество, като отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на "Агро М"-ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Данаил Герчев, против ревизионен акт № 161004656/18.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 320 от 19.04.2011 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, с който на "Агро М"-ЕООД - гр. Пловдив за данъчен период м. 09/2008 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 37 298,75 лв. по фактура № 245/02.09.2008 г., издадена от "Ер Джи Ен"-ЕООД, в резултат на което са му е определено задължение данък за внасяне ведно със съответните лихви за забава в размер на 10 051,58 лв. След излагане на фактическата обстановка по издаване на ревизионния акт и неговото обжалване по административен ред е прието е от съда, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма и при спазване на административно-производствените правила. Прието е още, че не се установяват твърдяните процесуални нарушения, като в унисон с изискванията на чл. 3 и 5 от ДОПК органите по приходите са положили необходимите усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка по спора - изискани са определени доказателства и обяснения от доставчика и след като не е бил открит на адреса, съответно документи и обяснения са били поискани и от ревизирания субект. Като неоснователни са приети и възраженията за нарушение на принципите на доказателствената тежест в процеса, като е посочено, че се касае за положителен факт от обективната действителност, който на общо основание подлежи на доказване от субекта, който го твърди и който черпи благоприятни за себе си правни последици. Като неоснователни са приети и възраженията за приложението на чл. 56 от ДОПК и е неправен генерален извод, че възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила се явяват неоснователни, а дори и да има допуснати такива, те са от такова естество, че не дават основание за отмяна на издадения ревизионен акт като незаконосъобразен. След това съдът е пристъпил към разглеждане по същество на спора относно приложението на материалния закон. Възпроизведена е установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липса на представени в хода на ревизията доказателства за доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС извън фактурата, а именно: прехвърляне на правото на собственост върху стоката /захар/; транспорт на стоката и първични счетоводни документи за извършено плащане по фактурата, от което е формиран извод за липса на данъчно събитие, съответно наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Съдът е посочил, че тези изводи са били потвърдени в хода на административното обжалване, след което е описал ангажирани от жалбоподателя доказателства в хода на съдебното обжалване, в това число възпроизвеждане на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Предвид установената фактическа обстановка решаващият съд е намерил оспорения ревизионен акт за законосъобразен, като основанията му в тази насока могат да бъдат систематизирани до следното: липсват каквито и да е доказателства за извършена доставка между ревизираното лице и доставчика извън представените от ревизираното дружество фактура, договор за доставка и счетоводно отразяване на стопанските операции в неговото счетоводство, в това число не са ангажирани доказателства за реалното заплащане на стоката; не е установено прехвърляне правото на собственост на стоката от прекия доставчик на получателя, в това число това не е установено и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, като показателно в тази насока е и обстоятелството, че жалбоподателят поддържа теза, че се касае за "транзитна доставка" на стоки по смисъла на чл. 329 от ТЗ; за установяване на последния факт са изискани и приложени доказателства за осъществен международен обмен с Република Гърция - ЧМР във връзка с декларирания ВОП от доставчика "Ер Джи Ен"-ЕООД, от които е видно, че липсва посочено място на разтоварване на стоките, липсва подпис на получател, като в нито един от документите не фигурира името на "Агро М"-ЕООД; от отговорите на молбите по чл. 192 от ГПК от посочените в ЧМР превозвачи се установява, че нито един от тях не е бил в отношения както с гръцкия търговец, така и с получателя "Ер Джи Ен", което потвърждава, че установеното по време на ревизията, че тези фирми или "Ер Джи Ен" не са декларирали доставки помежду си; на база на последното е изграден и извод, че доказателствата по делото категорично установяват липса на транспорт на стоките по начина, твърдян от оспорващия; от представения ревизионен акт на прекия доставчик се установява, че ревизията му е била извършена по реда и условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като от негова страна не са били представени доказателства и счетоводни документи, включително и за декларираните вътрешно-общностни доставки, в това число няма декларирани търговски обекти, трудови договори, същият не е подавал и годишна данъчна декларация за същия период; притежаваните данъчни фактури не са достатъчни да обоснован реалност на отразените в тях стопански операции, като при оспорване на последното обстоятелство в тежест на ползващия се от тях е да докаже действителното извършване на тези стопански операции; тези изводи не се променят и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. На база на изложеното е направен извод, че процесната фактура не удостоверяват осъществяването спрямо "Агро М"-ЕООД на облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, поради което по нея неправомерно е начислен данък и на основание чл. 70, ал. 5 от същия закон следва да бъде отказано право на данъчен кредит. От страна на административния съд са обсъдени доводите на жалбоподателя, свързани с позоваването от жалбоподателя на практика на Съда в Люксембург. Отбелязано е, че в случая не може да намери приложение разрешението, дадено в решението по съединени дела С 80/11 и С - 142/11 на СЕС, тъй като позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно-задълженото лице да докаже наличие на предпоставки за възникване на право на данъчен кредит, първата от които е реално извършване на доставка или услуга. Изрично в тази насока съдът се е позовал на т. 31 от решението по дело С - 285/11, образуване по запитване на българския съд, както на т. 32 от същото решение за начина на доказване, от което е формулиран извод, че във всички случаи СЕС е категоричен, че за признаване на право на данъчен кредит следва да е осъществено осъществяването на фактурирана доставка - в случай услуги. В този ред на мисли административният съд е изложил мотиви защо приема, че с ангажираните доказателства жалбоподателят не е доказал реалното извършване на доставката и защо в случая не става въпрос за нарушаване на принципа на данъчния неутралитет. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионния акт. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Агро М"-ЕООД се правят оплаквания за наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като същите ще бъдат разгледани по реда на тяхното изложение. Следва да бъде посочено, че в по-голямата си част направените оплаквания касаят ревизионния акт и решението на директора на Д"ОУИ"-Пловдив при административното обжалване, които възражения не следва да бъдат обсъждани, тъй като съгласно чл. 208 и сл. от АПК предмет на касационно разглеждане е решението на първоинстанционния съд. Като неоснователна следва да бъдат квалифицирани оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в това, че в нарушение на чл. 236 от ГПК в решението липсват мотивите относно възраженията и доводите на жалбоподателя, и че на практика съдът е преповторил констатациите и основанията на приходния орган. От данните по делото е видно, че решението на написано на повече от 7 страници, като подробно е изложената фактическата обстановка по спора, така и възраженията на жалбоподателя и неговите доводи в подкрепа на твърдението, че е налице реална доставка по процесната фактура. Неоснователно са и конкретните оплаквания за необсъждане на представения ревизионен акт на прекия доставчик и представените във връзка с извършения от него ВОП ЧМР-та. Както бе посочено по-горе, административният съд е обсъдил както издадения ревизионен акт на прекия доставчик, така и доказателствената стойност на представените ЧМР и правилно е приел, че те също не обосновават реалност на извършената доставка. Наведените доводи в касационната жалба, свързани с доказателственото значение на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза също не могат да бъдат споделени. Вещото лице е извършило единствено проверка в счетоводството на ревизираното лице и само е препотвърдилото установените обстоятелствата по време на ревизията - наличие на фактура, нейното осчетоводяване от получателя, без да е извършило проверка в счетоводството на доставчика и да установи изложените по-горе спорни факти - прехвърляне на собствеността върху стоката, транспортиране на същата и заплащане на цената по доставката. Несъстоятелни са изложените в касационната жалба доводи, свързани с редовност на издадената фактура, счетоводното й отразяването и извършени последващи доставки, като тези обстоятелства правилно са квалифицирани от първоинстанционния съд като недостатъчни да установят реалното извършване на доставката. В касационната жалба на отделен ред се правят и оплаквания относно изводите на първоинстанционния съд на твърденията на страната за нарушаване на тълкуването на материалния закон, дадено в решенията на Съда на Европейски съюз. В няколко страници са изложени аргументи защо според касатора първоинстанционният съд неправилно е приел, че по отношение на горепосочения доставчик не намира приложение тълкуването на материалното право, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по обединени дела С - 80/11 и С - 142/11. Изложените доводи относно задължителността на тълкуването на материалния закон, дадено в решение на съда на Европейския съюз са верни и по този въпрос няма спор по делото. Спорен се явява въпросът доколко конкретния казус съвпада с фактическата обстановка, предмет на спора по посоченото решение на европейския съд. В тази насока административният съд правилно е приел, че фактическата обстановка по делото не е идентична с фактическата обстановка по спора по посочените по-горе дела на Съда на Европейския съюз. Нито в ревизионният акт, нито в съдебното решение са направени изводи за извършена измама, а само за недоказване реалността на процесната доставка, т. е. на нейното действително извършване, поради което съдебните решения на общностния съд не водят до други изводи, извън установените по делото. В практиката си СЕС нееднократно е посочвал, че реалността на доставката на стока или услуга е от значение за приспадане правото на данъчен кредит. В тази насока първоинстанционният съд също се е позовал и цитирал практика на СЕС, но това обстоятелство не се обсъжда от жалбоподателя. Ако процесната доставка е извършена реално, то както доставчикът, така и получателят следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на фактура, съответно нейното счетоводно отразяван, не могат да бъдат доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им. С оглед на обстоятелствата по делото административният съд правилно е приел, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не установяват реалност на извършената доставка, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. От друга страна правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както правилно е постъпил административния съд в случая. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,