Решение № 5503 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12348/2009 г.

Решение № 5503 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12348/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенцията за приватизация, гр. София, чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Виолета Софрониева, против Решение № 100 от 26.06.2009 г., постановено от Административен съд - гр. Добрич, по адм. д. № 203/2009 г. по описа на същия съд, с което Агенцията за приватизация (АП), гр. София е осъдена да заплати на Николай Петров Атанасов от гр. Добрич, на основание чл. 4, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на 2.10.2003 г., в резултат от незаконни действия и бездействия на служители на административния орган, ведно със законната лихва, както и разноски в размер на 175 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК; иска се отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен. Касаторът твърди, че не е налице фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на АП за обезщетяване на вреди, защото вземането на Атанасов е погасено по давност. Ответникът - Николай Петров Атанасов, в писмено изразено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за не основателност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на АП е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на глава единадесета от АПК. Образувано е по искова молба, подадена от Николай Атанасов, против Агенцията за приватизация, гр. София, за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за преки имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.. С посоченото решение, е осъдена Агенцията за приватизация гр. София да заплати на Николай Петров Атанасов от гр. Добрич сумата 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие извършени незаконни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица в Агенцията при осъществяване на възложената им административна дейност, вследствие на които ищецът е бил лишен от правото на собственост върху 500 инвестиционни бона за участие в масовата приватизация, ведно със законните лихви върху посочената сума, начиная от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 175 лева, представляваща сторени разноски по делото. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. Събрани са относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност, и са направени обосновани и законосъобразни изводи. Настоящата инстанция споделя констатацията, че служителите в Агенцията за приватизация, като не са процедирали по закон и не са осъществели необходимия административен контрол, са извършили незаконни действия, довели до увреждане на ищеца, изразяващо се в лишаването му от правото на собственост върху инвестиционните бонове, с които е могъл да участвува в масовата приватизация. При съобразяване целите на приватизационния процес, правилно е прието, че настъпилата вреда се съизмерява с нормативно определената стойност на ИБ по наминал, която съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове и съответствуващото му заключение на СИЕ възлиза на сумата 500 лева. Без да оспорва казаното до тук, касационният жалбоподателя поддържа, че претенцията е неоснователна, тъй като е погасена по давност. Доводите му в тази насока са неоснователни. В разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, към която препраща § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е регламентирано, че с изтичането на петгодишния давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. След като вземането за обезщетение става изискуемо от момента на влизането в сила на решението, с което се признава незаконността на фактическите действия и бездействия, от които произтичат вредите, съдът правилно е приел, че в конкретния случай петгодишната погасителна давност не е изтекла. По изложените съображения и след като при служебната проверка се установи, че решението е валидно и допустимо, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,