Решение № 11913 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Еко Груп ООД с. Стамболийски, чрез процесуален представител против решение 84/05.03.2021г., постановено по адм. дело 1134/2020г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт Р-16002620002976-091-001/07.10.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 572/19.11.2019г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2014г. в размер на 22 036.66лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно не е отчел, че при извършване на ревизията, контролния орган е превишил материалния обхват на издадената ЗВР и е извършил ревизия по установяване на задължения към 01.01.2015г. Неправилно съдът е приел доводите на ревизиращия орган в обжалвания РА, като е счел, че не са налице предпоставките на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКПО т.е. приел е, че към 31.12.2014г. дружеството има задължения по ЗДДФЛ и за авансова вноска за третото тримесечие за корпоративен данък за 2014г. Тези изводи са неправилни, като съдът не е установил размера на задълженията установени с акта липсва справка от данъчно-осигурителната сметка на дружеството, от която да се установи, че към 31.12.2014г. публичните задължения са подлежащи на принудително изпълнение. Навеждат се доводи, че през януари 2015г. е възстановен заявения в пълен размер данъчен кредит по ЗДДС, като това се извършва само при липса на публични задължения. Касатора сочи, че преди ВАС с решение по адм. дело 11804/2019г. да прогласи АУЗД за нищожен, данъчната администрация е събрала принудително процесните задължения, а от там неправилно е определен и размера на дължимата лихва. В с.з. чрез процесуален представител развива подробни доводи в горния смисъл и моли съда да отмени оспорения акт на АС Хасково и да се върне делото на първоинстанционния съд за изясняване на фактите по делото. Алтернативно моли съда да отмени решението на АС Хасково и да отмени оспорения РА като неправилен. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") Пловдив, чрез процесуален представител в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Навежда доводи за правилност на съдебния акт, като моли съда да остави в сила решението на АС Хасково. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Хасково е ревизионен акт Р-16002620002976-091-001/07.10.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 572/19.11.2019г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2014г. в размер на 22 036.66лв. За да отхвърли жалбата, съдът е установил, че дружеството жалбоподател е регистриран като земеделски производител. На 30.03.2014г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО в която е посочена размер на прогнозна данъчна печалба за 2014г . 40 000лв. и размер на тримесечната авансова вноска - 1 000лв. На 22.12.2014г. дружеството е подало декларация обр. 6, в която е декларирало задължения за ЗДДФЛ за 11.2014г. в размер на 445.08лв., с падеж 29.12.2014г., която не е била внесена към 31.12.2014г. Установено е, че авансовата вноска за третото тримесечие за 2014г. за корпоративен данък в размер на 582.74лв. и начислена лихва в размер на 2.60лв. не е била внесена към 31.12.2014г. РЛ е преотстъпило корпоративен данък за данъчната си печалба от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция в размер на 22 036.66лв. Данъчния орган е изследвал предпоставките за това преотстъпване, като е приел, че са налице условията визирани в чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, но и, че са налице отрицателните такива посочени в чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 2 т.е. приел е, че дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви задължения за данък върху доходите на физическите лица по декларация обр. 6 и авансови вноски за корпоративен данък, посочени в ГДД за 2013г. АС Хасково е приел, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в съотвенната писмена форма и при издването му не са допуснати процесуални нарушения. Според съда РА е и материалнозаконосъобразен към 31.12.2014г. дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Съдът е посочил, че константната практика на ВАС приема, че ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларация обр. 6 представляват изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК и предвид установеното в ревизионното производство, че този вид задължения на дружеството са били налични към 31.12.2014г., то правилно на основание чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО данъчния орган е отказал упражняване право на преотстъпване на корпоративен данък за 2014г. Прието е, че жалбоподателят не е доказал твърденията си за наличие на извършено прихващане на посочените по-горе задължения, които да опровергаят изводите на ревизиращия орган. Решението е правилно. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената от закона форма и съдържание, като наведените в касационната жалба доводи за нищожност са неоснователни. Видно от приложената по делото ЗВР Р-16002620002976-020-001/22.05.2020г., издадена от Г. Йовчева началник сектор, на дружеството Еко Груп ООД е възложена ревизия с обхват задължения за корпоративен данък за периода 01.01.-31.12.2014г. С оспорения пред съда РА Р-16002620002976-091-001/07.10.2020г., е установена дължима сума в размер на 22 036.66лв. и лихва за забава в размер на 12 351.47лв., поради непризнат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2014г. т.е. видно е, че данъчния орган при извършване на процесната ревизия не е излязъл извън очертания с посочената по-горе ЗВР обхват последния включва установяване на задължения по ЗКПО за 2014г., като тези задължения обхващат всички такива попадащи в приложното поле на ЗКПО. При това положение правилно съдът е приел, че издадения РА не страда от най-тежкия порок. Спорът между страните е налице ли са основанията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО при наличието на обстоятелства по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО. Посочената норма гласи, че по реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 т.е. при наличието на специалните предпоставки на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, РЛ което е декларирало за преотстъпване корпоративен данък, следва да докаже, че към съответния преиод няма налични подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. В конкретния случай данъчния орган е приел, че към 31.12.2014г., дружеството е имало неплатени публични задължения както следва данък върху доходите на физическите лица по декларация обр. 6 в размер на 445.08лв. и авансова вноска за третото тримесечие за корпоротивен данък в остатъчен размер на 582.74лв., ведно с лихва за забава в размер на 2.60лв., като тези изводи са приети и от първоинстанционния съд. Жалбоподателя не представя доказателства оборващи констатациите на данъчния орган, а само навежда доводи за липса на задължения към 31.12.2014г. Недопустимо е при процесуално бездействие във връзка с оспорване на РА, жалбоподателят да черпи положителни за него права. Липсата на представени доказателства и/или искания за събиране на доказателства във връзка с липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения води до извод за правилност на извършените от АС Хасково фактически установявания, че към 31.12.2014г. дружеството има задължения изразяващи се в дължима трета авансова вноска за корпоративен данък за 2014г. и задължение по ЗДДФЛ. Неоснователно е и довода на касатора, изразен в хода по същество на спора, че първоинстанционният съд е игнорирал мотивите на АС Хасково, респек. на ВАС при обжалване на предходния акт, тъй като тези мотиви са неотносими към настоящия спор. Съжденията на съда по отношение оспорения по-рано издаден АУЗД имат отношение само към неговата законосъобразност, не и към настоящия РА, който се явява нов, друг акт, спрямо предходния. Пред първоинстанционният съд е обжалван РА Р-16002620002976-091-001/07.10.2020г., и съдът дължи произнасяне само по него, като извежда правните си изводи от установените факти, като е недопустимо да ползва мотиви на съда, изложени към друг акт. Предвид горното, настоящият състав на касационната инстанция намира за съответно на материалния закон приетото от първоинстанционния съд, че наличието към 31.122014г. на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения съставлява пречка за преотстъпване на данъка по реда на чл. 189б от ЗКПО. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 561.64лв. Същото е определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху обжалваемия интерес и предвид на това, че дирекцията не е била представлявана от юрисконсулт в производството пред съда. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,