Решение № 11950 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 109/2012 г.

Решение № 11950 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 109/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, чрез процесуалния му представител юрк. Попгеоргиева, срещу решение № 4884 от 07.11.2011 г. по адм. д. № 5191/2008 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено решение № К 47-0402/07.05.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 2 921 лв. по ЕАД № 07ВG005003Н000218/23052007, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД, с предишно наименование "КУМЕРИО МЕД" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Владимирова, преупълномощена от адв. Йорданов. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, за процесуално допустима, а разгледана по същество, за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е било решение на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД 07ВG005003Н000218/23052007 за ДДС в размер на 2 921 лв. е определена законна лихва, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. За да отмени решението в оспорената му част, първоинстанционният съд в подробни и аргументирани мотиви е изложил съображенията си за незаконосъобразност на административния акт в тази част като е съобразил и установената съдебна практика по дела със същия предмет и между същите страни, както и с постановеното от Съда на Европейския съюз Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, със същия предмет и между същите страни, в което СЕС е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и приема, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 136,91 лв., за заплащането на което са представени банкови документи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение