Решение № 15369 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2869/2017 г.

Решение № 15369 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2869/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу решение № 35/13.01.2017 г., постановено по адм. дело № 2759/2016 г. по описа на Административен съд - В., В ЧАСТТА МУ, в която ГДИН е осъдена да заплати на К. С. Р., лишен от свобода и изтърпяващ наказание "доживотен затвор с право на замяна" в Затвора - гр. В. сумите, както следва от: 1 000 (хиляда) лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 134, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС да предостави дентална помощ за периода 15.09.2014 г. - 17.11.2014 г. за лечение на зъб 2.2., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението и 500 (петстотин) лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 149, ал. 1 от ЗИНЗС да предостави на затворник предписани му медикаменти за периода 15.09.2014 г. - 17.11.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 10 (десет) лв., представляващи съдебно-деловодни разноски.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната от него част поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение в осъдителната му част да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените от Радев обективни съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителната му част в която обективно съединените искове са отхвърлени, съответно: за разликата над присъдената сума от 1000 до пълния претендиран размер от 5000 лв и за разликата над присъдените 500 лв до пълния претендиран размер от 3000 лв,, е предявена и втора касационна жалба от К. С. Р. чрез адв. М. К. с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК. Вторият касационен жалбоподател моли първоинстанционното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено, и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да осъди ГДИН да заплати на затворника претендираните в исковата молба суми в пълен размер, ведно със законните лихви върху тях, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

Редовно призован за съдебно заседание, вторият касационен жалбоподател, К. С. Р., не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адм. М. Кирова по делото е постъпила молба, имаща характер на писмени бележки по същество, в която се развиват съображения за неоснователност на касационната жалба на ГДИН и за неправилност на съдебния акт в отхвърлителната му част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявените касационни жалби.

Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира и двете касационни жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части се явява неблагоприятно и в срока за оспорване.

Разглеждайки касационните жалби по същество, съдът намира следното:

Административен съд - В. е сезиран с обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от К. С. Р., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в ОЗ-В., срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер, както следва: 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение от страна на затворническата администрация на ОЗ- В. на задължението й по чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 134, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС да осигури и предостави на ищеца дентална помощ за периода 15.09.2014 г. - 17.11.2014 г. за лечение на зъб 2.2., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението, както и иск за сумата от 3000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължението на администрацията на същия затвор по чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 149, ал. 1 от ЗИНЗС да предостави на ищеца предписани му от лекар медикаменти за периода 15.09.2014 г. - 17.11.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението.

С обжалваното решение, съдът е осъдил ГДИН да заплати на ищеца на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 1000 (хиляда) лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди по първия предявен иск, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лв за претърпени от него неимуществени вреди по втория предявен иск, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковите претенции за разликата от присъдените суми до пълните предявени размери на главниците - съответно: 5 000 лв и 3 000 лв.

За да постанови своето решение, съдът, въз основа на записите в книгата за заявена медицинска помощ и показанията на разпитаните свидетели, е приел за доказано по делото твърдението на ищеца, че от месец септември 2014 г. до края на месец ноември 2014 г. е страдал от зъбобол. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът имал силни болки, в резултат на които не можел да спи и да се храни и се е чувствал притеснен и унижен. Ответникът не е ангажирал доказателства, че въпреки заявяваната от лишения от свобода нужда от дентална медицинска помощ, e предоставил дентално лечение на ищеца за периода септември - ноември 2014 г. Предвид горното съдът е приел, че са налице всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон за затворническата администрация да осигури на затворника поисканата от него дентална помощ, по безспорен и категоричен начин са доказани претърпените от същия вреди от лишаването му от право да получи навременна дентална помощ - болки, страдания, невъзможност да се храни и спи пълноценно, чувство на безпомощност, униние, стрес и притеснение, като съдът е оценил преживените от ищеца неимуществени вреди на 1 000 (хиляда) лв и е отхвърлил иска на К. Р. за разликата до 5 000 (пет хиляди) лв. като неоснователен.

Съдът, въз основа на липсата на доказателства за предоставяне на изписаните на ищеца медикаменти от страна на ответника, е приел, че са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди и по другия, предявен иск - този за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Прилагайки критерия за справедливост, преценен в съответствие с установената по делото продължителност на увреждането- 15.09.2014 г. - 17.11.2014 г., както и с интензитета на негативните усещания, съдът е оценил преживените от ищеца неимуществени вреди от непредоставянето на медикаменти, доказани в хода на делото, на 500 (петстотин) лв., като е отхвърлил иска за разликата до 3 000 (три хиляди) лв. като неоснователен.

По касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С.

Касационната жалба на ГДИН е частично основателна по отношение размера на сумата, присъдена в полза на Радев по втория предявен иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди от непредоставяне на предписани му медикаменти.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от Административен съд - В. доводи за причините, поради които, на база събраните по делото доказателства, приема за установено обстоятелството, че и двата обективно съединени иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са доказани по основателност.

Неоснователни са доводите на ГДИН за недоказаност на исковете на Радев по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ поради обстоятелството, че ищецът не бил провел пълно и главно доказване на наличието на фактическо бездействие на затворническата администрация от вида на твърдяното, както и на обстоятелството, че с бездействието си затворническата администрация умишлено е нарушила забраната по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗИНЗС, че от неосигуряване на преглед при зъболекар и непредоставянето на предписани лекарства за Радев реално са настъпили вреди и/ или от това се е стигнало до отрицателна промяна в неговото психическо или емоционално здраве. От показанията на разпитаните свидетели безспорно и по категоричен начин се доказват както незаконосъобразните фактически бездействия на затворническата администрация да осигури на ищеца многократно исканата от него дентална помощ и снабдяването му с предписани му медикаменти, така и претърпените от Радев неимуществени вреди от тези бездействия - болки, страдания, невъзможност да се храни и спи пълноценно, чувство на безпомощност, униние, стрес и притеснение.

Обстоятелството, че не са събрани доказателства, освен свидетелските показания, за влошаване на физическото и психично здраве на ищеца в резултат от неосигуряването на дентално обслужване не съставлява неустановеност на реалното настъпване на вредата, а се отразява върху размера на обезщетението за претърпените вреди.

Частично основателна е касационната жалба на ГДИН само по отношение присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди от неосигуряването на предписаните на Радев лекарства.

Липсата на трайно увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите от това незаконосъобразно бездействие на администрацията на ОЗ - В., както и относително краткия период на това бездействие, обуславят присъждане на сума, по - малка от 500 лв. Водим от горното според настоящата касационна инстанция размерът на дължимото обезщетение по този иск следва бъде определен с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД на 300 лв.

1. По касационната жалба на К. С. Р.

Касационната жалба на К. С. Р. е неоснователна, а съдебното решение в атакуваната с нея част е правилно.

Неоснователни са оплакванията на този касатор за несъответствие на размера на присъденото обезщетение на интензитета и времетраенето на реално претърпените вреди, както и на принципа на справедливост при определянето му по смисъла на чл. 52 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД).

Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване на дентално обслужване е определено в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в исковия период, пряко относими към увреждането, от което се претендират вреди.

Настоящата касационна инстанция намира, че административният съд правилно е определил размера на присъденото обезщетение - 1000 лв за претърпените от ищеца болки и страдания от неосигуряване на достъп до зъболекар за период от 2 месеца. Същото съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания на увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност. Неоснователни в тази връзка са претенциите на касатора К. Р. за неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част по отношение първия, предявен от него иск, съответно - за увеличаване на присъденото обезщетение за тази искова претенция по размер.

При този изход на спора претенцията за разноски от страна на К. Р. е неоснователна и такива не следва да му бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение