Решение № 148 от 8.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 717/2009 г.

Решение № 148 от 8.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 717/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. Н. Б. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1289 от 30.12.2008 г. по гр. дело № 4738/2007 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е потвърдено въззивното решение № 678 от 19.04.2007 г. по гр. дело № 576/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 154 от 3.01.2006 г. по гр. дело № 9393/2003 г. на Пловдивския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от М. Н. Б. срещу И. К. Н. и В. М. Ф., в качеството му на [фирма], [населено място] искове да отстъпят собствеността и да предадат владението върху следния недвижим имот: * идеална част от М. № */амбалажен цех/, представляваща дворно място с площ по скица * кв. м., съставляващо парцел * в кв. * по плана на Източна индустриална зона от 2000 г., одобрен със заповед № РД-02-142114/11.12.2000 г. -II ч., находящ се в [населено място], бул. "* с. " № *, без съществуващата постройка - склад с площ от * кв. м. В молбата за отмяна се поддържа, че съставът на ВКС, III г. о. е преповторил констатациите на въззивния съд, че когато е влязъл в сила реституционния закон, имотът вече не е бил собственост на държавата или [община]. Твърди се, че ВКС, III г. о. преутвърдил констатациите на въззивния съд, че в двумесечния срок от обнародване на решението за приватизация на подлежащо на приватизиране предприятие, не е подадена молба пред органа по чл. 3 ЗППДОбП (отм.), както и констатацията, че не може да се възстанови правото на собственост, тъй като в случая бил отчужден незастроен имот, който след одържавяването му бил застроен. Според молителката, при грешните констатации неверни били и изводите, че одържавената по ЗОЕГПНС с решение от 28.09.1948 г. по преписка № 3247/1948 г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС собственост върху овощна и зеленчукова градина не може да бъде възстановена поради наличието на постройка, имаща главно, а теренът на застроения имот-несамостоятелно и обслужващо значение. Молителката представя и се позовава на решение от 14.06.2001 г. по адм. дело № 124/2000 г. на Пловдивския окръжен съд, както и на решение № 1457 от 19.02.2002 г. по адм. дело № 7284/2001 г. на ВАС, IV отд. относно обстоятелства, въз основа на които, според нея, Пловдивският окръжен съд не би стигнал до извода в атакуваното решение, че имотът е бил застроен. В молбата се твърди, че поради мълчаливия отказ на П. областен управител по отношение на заявените реституционни претенции по ЗВСОНИ, било образувано а. х. д. № 312/2000 г. на Пловдивския окръжен съд, V-ти адм. състав, както и висящо пред ВАС адм. дело № 8667/2008 г. В молбата за отмяна се поддържа още, че на практика са били укрити реституционни претенции на бивши собственици /в т. ч. и на М. Н. Б./, като липсва отразяването им в регистъра на Агенцията по приватизация, за удостоверяване на което обстоятелство молителката иска да бъде снабдена със съдебно удостоверение. Твърди се по-нататък, че в последното открито заседание по гр. дело № 4738/2007 г. на ВКС, III г. о. съдебният състав не е уважил нито едно процедурно искане, в т. ч. и за спиране на делото по чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) поради висящ спор между ответниците и трети лица за собствеността на същия процесен имот - гр. дело № 1188/2008 г. на ВКС, IV г. о. Молителката сочи още, че писмената защита по гр. дело № 4738/2007 г. на ВКС, III г. о., изготвена от нейния пълномощник Г. М. е била получена в съда чрез препоръчано писмо на 29.12.2008 г., т. е. по-малко от половин ден преди да бъде произнесено решението от 30.12.2008 г. Като съществено настъпило обстоятелство в молбата се сочи и пререгистрация в Търговския регистър, Б. -ВГ на фирмата на единия от двамата ответници, което било укрито пред съда, а делото било обременено симулативно - двама ответници вместо един, водещо и до двойни осъдителни хонорари и двойни разноски. Поискано е да бъде издадено съдебно удостоверение, за снабдяване с друго удостоверение от Търговския регистър, както и да бъде изискано за служебно ползване фирмено дело № 2341/1993 г. на Софийския окръжен съд, както и търг. дело № 185/2007 г. на 19-ти състав на търговското отделение на Пловдивския окръжен съд, от които са видни обстоятелствата, как и на кого се води фирмата на И. К. Н. и В. М. Ф. -ответници по настоящия спор, и дали фирмата "М. -В. М." не е заличена въобще. Според молителката, тези обстоятелства били изключително важни, защото по придобита от нея информация имало укрити факти, водещи до дефект на нотариален акт № 65/28.11.2001 г. Сочи се, че цитираният нотариален акт е опорочен поради това, че въпросният имот на продажна цена 15600 щ. д. без ДДС не бил заплатен от ответниците Н. и М./в качеството им на солидарни купувачи на * от целия имот/, за което продавачът [фирма] поискал съдебно разваляне на договора и било образувано търговско дело № 325/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, 16-то търг. отделение, което временно било спряно по споразумение на двете страни, но по сведения, получени от молителката, щяло да се прекрати. За тези обстоятелства, молителката представя и се позовава на две независими една от друга искови молби, като втората била изведена от Пловдивската служба по вписванията на 16.03.2007 г., една година по-късно от първата. Твърди, че е научила и за нерационалност по продажбата и че за нея е необяснимо как става така, че неин имот първо се продава от превзело го ведомство при редица нарушения на приватизационните механизми, за които съдилищата нехаят и същия имот се продава на трети лица безотговорно - без заплащане на продажната цена, без обезпечаване на ипотека и дори с намерение съдебните претенции да се прекратят безвъзмездно. Изразява се съмнение за упражняване на корупционна практика, включително от съдии, и конкретно от съдия, който от 2003 г. арбитрирал дела единствено в изгода на настоящите ответници. Прави се искане за изискване за служебно послужване на: търг. дело № 325/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, 16-ти състав/спряно/; гр. дело № 5712/1995 г. на Пловдивския районен съд, 14-ти гр. състав; гр. дело № 1188/2008 г. на ВКС, IV г. о. и търг. дело № 185/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, 19-то търг. отделение. С определение от 18.05.2010 г. по настоящото дело са приети представените с молбата за отмяна и допълнителните писмени доказателства представени от молителката, както и представените от ответниците с писменото им становище-отговор от 27.05.2009 г. писмени доказателства, подробно изброени в определението. Ответниците по молбата за отмяна са на становище, че същата е недопустима, а ако бъде разгледана по същество-неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е допустима. Същата изхожда от заинтересувана страна и е подадена на 30.03.2009 г., т. е. в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Атакуваното с молбата за отмяна решение е влязло в сила в деня на постановяването му - 30.12.2008 г. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: За да потвърди въззивното решение, съставът на ВКС, III г. о. е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1 ЗВСОНИ за възстановяване правото на собственост на ищцата/сега молител/ по отношение на процесния имот. Прието е, че с решение от 28.09.1948 г. по преписка № 3274/1948 г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС е била отчуждена овощна и зеленчукова градина от * кв. м. в м. С., собственост на М. Б. /отчуждени са парцели *, * и * с обща площ * кв. м./, като парцел * от 1935 г. попада в парцел *-м. п. в имот пл. № * по действащия кадастрален план от 2000 г.; парцел * попада в парцел * м. п. и в парцел *-а. "Т." - имоти пл. № * и пл. № *, а парцел * попада парцел *-а. "Т." в имот пл. № *. Прието е по-нататък, че съществуващите сгради в процесните имоти са построени с одобрителна документация и строителни разрешения, издавани в съответствие с действащите застроителни и регулационни планове, като имот пл. № * е продаден от [фирма] на ответниците И. Н. като [фирма] и [фирма] с нотариален акт № 65/2001 г. В. съд е приел, че правото на собственост не може да се възстанови, тъй като е отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, т. е. имотът, съществувал преди застрояването /овощна и зеленчукова градина/ вече реално не е същият и е налице пречка за възстановяването му. Посочено е и че имотът е бил включен в активите на търговското дружество към момента на приватизация, осъществена за [фирма] съгласно решения от 21.10.1996 г., 5.11.1997 г. и от 13.10.1998 г. на Агенцията за приватизация, като *% от акциите били реализирани на първи етап от масовата приватизация през 1996-97 г., а след това бил продаден и миноритарния пакет от акции на държавата в дружеството. Прието е, че при липсата на данни за уведомление на органа по чл. 3 ЗППДОбП (отм.), преди да е изтекъл двумесечния срок за заявяване на тези права, преклудирано е било правото на ищцата /сега молител/ да иска реалното връщане на имота. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да станат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т. е. от тях зависи възникването, изменението, прекратяването или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. В производството по чл. 303, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд не извършва служебна проверка на правилността и законосъобразността на атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение, а само проверява дали са налице основанията, лимитативно предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 - т. 7 на посочената разпоредба, които се установяват с писмени доказателства. Нямат характера на нови писмени доказателства, които да установяват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решението от 14.06.2001 г. по адм. дело № 124/2000 г. на Пловдивския окръжен съд и решение № 1457 от 19.02.2002 г. по адм. дело № 7284/2001 г. на Върховния административен съд, IV отделение. Предмет на решението на окръжния съд е законосъобразността на заповед № ОА-1724 от 12.11.1999 г. на кмета на [община], с която е изменена заповед № ОА-1207 от 15.10.1998 г. за отмяна на отчуждаването на имот пл. № * в кв. * по плана на [жк] от 1958 г. за "М. кооп база". Отмяната на атакуваната пред административния съд заповед е заради нарушение на чл. 32 З. поради липса на предпоставки за изменение на влязъл в сила административен акт. Ето защо, двете решения са задължителни за гражданския съд, постановил атакуваното влязло в сила решение, само по въпроса за законосъобразността на административните актове, но не и за наличието или липсата на застрояване, още повече, че и в двете решения на административните съдилища изобщо не е била обсъждана застроеността или незастроеността на отчужденото място. Неотносими към спора, предмет на атакуваното влязло в сила решение са и заповед № ОА-1042 от 2.06.1993 г., с която е отменена заповед № ОА-609 от 26.03.1993 г. за деактуване на незастроено дворно място от * кв. м. Решенията на административните съдилища от 14.06.2001 г. и от 19.02.2002 г. не се отнасят до споменатите две заповеди, които касаят приложението на ЗВСОНИ, според който закон възстановяването на собствеността настъпва по силата на закона, а не с административен акт. По отношение извършеното позоваване на а. х. д. № 312/2000 г. с предмет мълчалив отказ на Областния управител по ЗВСОНИ, респ. З., налице е окончателно решение № 8490 от 25.06.2009 г. по адм. дело № 8667/2008 г. на ВАС, 3-то отделение, с което е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд № 194 от 21.04.2008 г. В мотивите си ВАС, 3-то отделение е приел за правилно решението за обезщетение с компенсаторни записи поради това, че няма възможност за обезщетение по чл. 5, ал. 2 З.. Посочено е, че отчужденият имот е засегнат от построени сгради и няма лице, поради което не може да се обособи като самостоятелен парцел съобразно нормативните изисквания. По отношение доводите на молителката за допуснати от състава на ВКС, III г. о. процесуални нарушения, изразяващи се в отказ да бъдат събрани доказателства, както и отказ за служебното им събиране, в заседанието на 11.12.2008 г., неуваженото искане за спиране на гр. дело № 4738/2007 г. до приключване на гр. дело № 1188/2008 г. на ВКС, IV г. о. и за несъобразяване на касационното решение с писмената й защита. В производството по молба за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК не подлежат на проверка доводи за съществени процесуални нарушения, извън тези, посочени изчерпателно в чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Основания за отмяна са само такива нарушения, допуснати от съда, които са довели страната до лишаване от възможност да участва в делото /напр., не е била призована за заседанието, в което е решено делото или когато призоваването е било несвоевременно и страната не е могла да се подготви/ или не е била надлежно представлявана. Оплакванията за неправилност на влязлото в сила решение не могат да се квалифицират като основания за отмяна от категорията на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1, т. 1 - т. 7 ГПК. Извънредното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. ГПК не е производство за обжалване на решенията. Фактът, че Агенцията за приватизация не е отразила в регистъра наличието на реституционни претенции по отношение на процесния имот, при приватизирането на Млечна промишленост-Обединена млечна компания, не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Този факт е бил известен на молителката в производството пред инстанциите по същество /срвн. писмената й защита от 8.12.2005 г. по гр. дело № 9393/2003 г. на РС-Пловдив, както и писмената защита от 3.04.2007 г. по гр. дело № 576/2006 г. на ОС-Пловдив/, като е обсъден и във въззивното решение от 19.04.2007 г. По отношение твърденията за настъпили нови обстоятелства, касаещи отбелязвания в търговския регистър относно правосубектността на ответниците по молбата за отмяна, както и направеното искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверения от търговския регистър и за служебно изискване на фирмени дела. Т. обстоятелства, подлежащи на вписване в търговския регистър относно [фирма] са били известни на молителката още към 2003 г. На 17.10.2003 г. ищцата/сега молител/ е представила молба, от която е видно знанието й, че фирмата на едноличния търговец И. К. Н. е прекратена. В друга молба - от 28.10.2003 г. ищцата/сега молител/ е заявила, че с оглед прекратяването на качеството едноличен търговец на И. Н., делото ще следва да продължи само в качеството му на физическо лице. Отделно от това, на л. 76 от гр. дело № 9393/2003 г. на ПРС е представено решение от 14.12.2001 г. по ф. дело № 10056/2001 г. на СГС за вписване в регистъра на търговските дружества по партидата на [фирма] прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ с фирма "Н. к. -И. Н.", [населено място] на дружеството с ограничена отговорност съгласно нотариално заверен договор от 10.12.2001 г. На л. 77 от същото дело е представено решение на Софийския окръжен съд от 11.02.2002 г. за прекратяването на [фирма], [населено място] и заличаването му в търговския регистър, а на л. 78-решение от 12.10.2001 г. по ф. дело № */* г. за регистрацията на [фирма]. Що се касае до [фирма], промени в отбелязаните в регистъра обстоятелства няма, видно от приложената извадка от съответната страница на търговския регистър, както и от официално издаденото удостоверение. Доводите за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, III г. о. по гр. дело № 4738/2007 г., свързани с наличието на висящо търговско дело № 325/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, ХVI-ти състав. Исковата молба на [фирма] против [фирма] и [фирма], въз основа на която е образувано търг. дело № 325/2006 г., е била вписана на 15.12.2006 г., като представената с молбата за отмяна втора искова молба, вписана на 16.03.2007 г., е напълно идентична по съдържание с първоначалната, а разликата касае само първия от ответниците /вместо него като ответник е посочен [фирма]/, предвид предприетото в хода на делото изменение на иска. П. с иска, предмет на търг. дело № 325/2006 г. на ПОС разваляне на договора за продажба от 28.11.2001 г. по нотариален акт № *, т. *, рег. № *, нот. дело № */* г. поради неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена, не е настъпило, доколкото страните са уредили извънсъдебно споразумение, довело до прекратяване на производството на основание чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.) поради отказ от предявените искове /срвн., определение № 719 от 22.04.2009 г./. С оглед на това, прекратеното търг. дело № 325/2006 г. на Пловдивския окръжен съд не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което да доведе до отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, III г. о. по гр. дело № 4738/2007 г. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че с оглед съображенията, отнасящи се до а. х. д. № 312/2001 г. на Пловдивския окръжен съд и решение № 8490 от 25.06.2009 г. по адм. дело № 8667/2008 г. на ВАС, 3-то отделение, с което е оставено в сила решението на окръжния съд № 194 от 21.04.2008 г., представените от пълномощника на молителката в съдебното заседание на 10.04.2012 г. документи от а. х. д. № 312/2001 г., а именно: протокол от 7.04.2006 г., жалба вх. № 38/4.01.2010 г. на М. Б. срещу решение № 63/11.11.2009 г., молба от вещите лица от 23.04.2003 г., протокол от заседанието от 9.05.2003 г., допълнителна техническа експертиза на инж. В. Г. от 15.01.2008 г., протокол от заседанието от 22.01.2008 г., не следва да бъдат обсъждани. Не са относими към основанието на молбата за отмяна и уведомление № 5794/2010 г. от 29.06.2011 г. на Пловдивската районна прокуратура, удостоверение от същата прокуратура от 16.09.2011 г., жалба от молителката до Главния прокурор от 15.06.2011 г., молба от 20.05.2010 г. до Пловдивската районна прокуратура, призовка за страна, адресирана до М. Н. Б. по адм. дело № 2153/2010 г. на ВАС, молба до председателя на ВАС от 21.02.2011 г. по адм. дело № 2153/2010 г. на ВАС, III отд., писмен отговор на адв. И. Ш., представител на [фирма] по в. гр. дело № 2435/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, 8-ми гражд. състав. В обобщение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, тъй като не е налице основание за отстраняване на силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и за повторно разглеждане и пререшаване на спора за собственост. С оглед изхода на делото, молителката следва да бъде осъдена да заплати на всеки от ответниците по молбата за отмяна заплатените от тях разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на по 1 750 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.