Решение № 92 от 5.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 154/2013 г.

Решение № 92 от 5.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 154/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения Л. Н. Л. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 96 от 9.04.2012 г. постановена по Н. дело № 319/2012 г. на Русенския районен съд, потвърдена в наказателната част с въззивно решение № 152 от 5.10.2012 г. по ВНОХ дело № 454/2012 г. на Русенския окръжен съд. От осъдения се релевират всички основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК, като се излагат конкретни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наказанието. По същество в условията на алтернативност се иска след възобновяване на производството по делото присъдата да бъде отменена и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или да бъде изменена като наказанието бъде намалено по размер. В съдебно заседание чрез защитника си поддържа искането по изложените в него съображения. Гражданската ищца и частна обвинителна чрез служебно назначения й повереник изразява становище искането като неоснователно да бъде оставено без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 96 от 9.04.2012 г. постановена по Н. дело № 319/2012 г. Русенският районен съд е признал подсъдимия Л. Н. Л. за виновен в това, че на 24.03.2011 г. в гр. Р., в съучастие с подсъдимия А. А. Г., като подбудител умишлено склонил извършителя А. Г. да причини на Р. К. Х. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на дясното око, по особено мъчителен за пострадалата начин, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 128, ал. 1, чл. 20, ал. 3 и чл. 54 НК го е осъдил на дванадесет години лишаване от свобода и в това, че в периода месец октомври 2010 г. - месец януари 2011 г. в гр. Р. склонил към проституция Р. К. Х. на 16 години, поради което и на основание чл. 155, ал. 5, т. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът му е определил общо наказание дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим и е присъединил изцяло към него наказанието глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил да изтърпи отделно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип и наказанието от две години и единадесет месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по Н. дело № 891/2010 г. на Р. Съдът е признал за виновен и осъдил по предявеното му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 128, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК и подсъдимия А. А. г. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите Л. Н. Л. и А. А. Г. да заплатят солидарно на Р. К. Х. сумата 80 000 лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 24.03.2011 г. до окончателното изплащане, като гражданския иск за разликата до пълния му размер от 150 000 лв. е отхвърлил. С въззивно решение № 152 от 5.10.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 454/2012 г. Русенският окръжен съд е изменил присъдата в гражданската част, като е увеличил размера на присъденото на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди на 100 000 лв., а я е потвърдил в наказателната част. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е частично основателно. Доводът на осъдения за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че съдът е проявил пълен обвинителен уклон и е нарушил правото му на защита, като е отхвърлил всичките му доказателствени искания, приел е за доказани фактически обстоятелства, лишени от доказателствена основа, без основание е кредитирал една част от противоречивите доказателства и това е довело до осъждането му при недопустимо предположение. С част от тях по същество се оспорва начинът на формиране вътрешното убеждение на решаващия съд, което е процесуално недопустимо, защото всеки съд е суверенен при решаване на въпроса за достатъчността и надеждността на доказателствените източници при изграждане на фактическите изводи. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали изводите му почиват на съвкупната преценка на доказателствените материали, събрани по надлежния процесуален ред и оценени в логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без извращаване на съдържащата се в тях фактическа информация, и дали при противоречие между тях съдът е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК и е мотивирал решението си кои от тях кредитира. Нарушението на тези правила ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по обвинението само ако е доказано по несъмнен начин, в съответствие с изискването по чл. 303 от НПК. Такива нарушения, довели до опорочаване на вътрешното съдийско убеждение на решаващия съд, които не са отстранени от въззивната инстанция и от там до потвърждаване на присъдата без да са доказани фактическите елементи от съставите на двете престъпления, в извършването на които е признат за виновен и осъден, по делото не са допуснати. Русенският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, му е осигурил справедлив процес, като в условията на непосредственост е събрал допустимите и относими към предмета на доказване по двете обвинения доказателства. Предоставил му е възможност лично и чрез защитника си да участва при разпита на свидетелите, като им поставя въпроси в подкрепа на становището му в процеса и да даде обяснения в момента и в пределите, които прецени за необходими. При приключване на съдебното следствие му е разяснил възможността да поиска извършването на нови следствени действия и поради отсъствието на искане в този смисъл е дал ход на делото по същество. Съдът е проявил активност при разпита на свидетелите, като по свои почин и по искане на страните и след констатация, че част от тях не си спомнят важни обстоятелства, свързани с предмета на доказване, за които са дали сведения в досъдебното производство, е приобщил показанията им дадени пред разследващия орган към доказателствените материали. Мотивирано е отказал да уважи част от доказателствените му искания за разпит на посочени от него свидетели. Изложените съображения, поради които е преценил, че фактите, за които се иска разпита им са неотносими към предмета на доказване, не са произволни и не са довели до постановяване на присъдата при неизяснена фактическа обстановка. Всички доказателствени материали подробно е обсъдил и оценил в логическата им връзка, посочил е кои от тях кредитира и какви фактически обстоятелства приема за установени. Специално внимание е отделил на обясненията на подсъдимия Г., дадени в досъдебното производство, включително и пред съдия и в съдебното следствие, констатирал е противоречието между тях и е изложил ясни и недвусмислени съображения кои противоречиви обяснения на този подсъдим кредитира. Решението да кредитира обясненията му, дадени пред съдия в досъдебното производство, не е произволен израз на стремеж да бъде осъден подсъдимият Л., в какъвто смисъл е поддържания в искането довод, а е последица от извършената аналитична дейност при оценката и съпоставянето им с останалите източници на доказателства. При формиране на решението си кои обяснения да кредитира не се е позовал на признанията, които е направил при внесеното и неодобрено от съда споразумение за решаване на делото относно неговото участие в престъпната дейност, каквато процесуална възможност законодателят е изключил, а на анализа на всички събрани по реда на НПК и подкрепящи ги доказателства. Обясненията на този подсъдим са пряк източник на доказателства, както за собствената му дейност така и за тази на осъдения Л.. Със съобщеното в тях, че осъдения Л. поръчал да залее в лицето пострадалата по никакъв начин не е смекчил собственото си наказателство положение за сметка на осъдения Л. и не могат да бъдат ценени като т. н. "отговор". Липсват и доводи за наличието на обстоятелства, които биха го мотивирали умишлено да му навреди като му припише престъпление, което не е извършил. На стр. 10 от мотивите към присъдата подробно е посочил подкрепящите ги косвени доказателства. Въззивната инстанция, която е сезирана с протест от прокурора и жалби от останалите страни, е извършила цялостна проверка на невлязлата в сила присъда, направила е самостоятелен анализ на събраните в първата инстанция доказателства, не е констатирала неточно установяване на фактическите обстоятелства и неверни правни изводи. Решението за нейното потвърждаване в наказателната част е израз на вътрешното му убеждение, а изложените на стр. 7 от мотивите на решението съображения за отхвърляне на жалбата му като неоснователна са в съответствие с процесуалните му задължения по чл. 339, ал. 2 от НПК. Основно възраженията му са били насочени против правилността на присъдата, касаеща обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 128 от НК и затова съдът е отговорил подробно на тях. Мотивирано е приел, че наличната доказателствена съвкупност, която съдържа преимуществено доказателства от косвен характер е достатъчна и от нея може да се направи единствено възможния извод, че той е подбудил другия подсъдим да причини телесното увреждане на пострадалата, като я залее в лицето с корозивната течност за да бъде обезобразена и наказана за това, че отказва да бъде експлоатирана от него. Достатъчно и категорични са и доказателствата, от които са направени фактическите констатации, че в периода от месец октомври 2010 г. до месец януари 2011 г. е склонявал непълнолетната Р. Х. към проституция. Нейните показания, които са пряк източник на доказателства, и в които е установила, че той е направил профила в сайта "Гепи ме", чрез който се предлагали момичета за проституция, че й предлагал и по негово искане извършвала сексуални контакти с различни мъже срещу заплащане, че той определял тарифата, получавал заработените средства, от които й давал малка част, а с останалата се издържал, са безпротиворечиви в двете фази на процеса и мотивирано са кредитирани. Следва да се посочи, че в искането от осъдения не се поддържа довод за недостоверността им. Подкрепени са от достатъчно други доказателства, в това число показанията на свидетелите от най-близкото й обкръжение в социалното заведение, където е била настанена за отглеждане. Всяка от свидетелките Ц., Н., Д., Л. е установила известните й факти за контактите на обвиняемия и пострадалата, поведението му след като тя отказала да се среща с него. Показанията на пострадалата са подкрепени и от показанията на св. П. И., която е разбрала от трето лице, че: "Р. работи за Л., че ходи и спи с мъже за пари, че тези мъже ги намира Л.." показанията на св. Светлина М. - И., която е установила, че подсъдимият я разпитвал за пострадалата, след като престанала да се среща с него и на която предлагал да урежда клиенти и да делят наполовина получената сума, показанията на св. Т., на когото предлагал снимки на голи момичета. При тези показания, които са оценени в логическата им връзка, неоснователно се поддържа, че са недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда, защото не са открити ползувателите на сексуалните услуги, не е установено по какъв начин са осъществявани контактите с тях, заплащано ли е и на кого. Събирането на доказателства в този смисъл не се е налагало тъй като фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства. В рамките на приетите за установени от кредитираните доказателства фактически обстоятелства, съдилищата са приложили точно материалния закон с осъждането на подсъдимия. Налице са всички обективни и субективни елементи от съставите на двете престъпления. От обективна страна е налице умишлено въздействие върху психиката на другия подсъдим да залее в лицето пострадалата с корозивната течност, в резултат на което е било причинено телесното й увреждане, изразило се в загуба на зрението с дясното око. Това деяние законосъобразно е квалифицирано като причиняване на тежка телесна повреда, извършена по начин особено мъчителен за пострадалата и при форма на съучастие подбудителство. Налице са съставомерните признаци от състава и на престъплението склоняване към проституция на лице ненавършило осемнадесет години. Извън довода за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, от осъдения не се поддържат други конкретни оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. От въззивната инстанция е допуснато нарушение на процесуалните правила, като въззивният състав по същество не е обсъдил събраните от него доказателства за здравословното състояние на осъдения и не е отговорил на един от основните му доводи, а именно за размера на наказателната отговорност. С едно изречение е отхвърлил като неоснователно оплакването за явна несправедливост на наказанието, като е приел, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, направени при правилна преценка на съотношението между предпоставящите тежестта на санкцията обстоятелства. Такъв подход на упражняване на правомощията от въззивната инстанция противоречи на задълженията му като инстанция по същество. За първи път в тази инстанция осъденият е представил доказателства за влошено здравословно състояние. Съдът е приел наличието на такова като основателна причина за неявяване в съдебно заседание и на 9.08.2012 г. е отложил разглеждането на делото за друга дата, като е изискал медицинската документация в болничното заведение, където е настанен за лечение - С. "Св. Е.". От там е постъпил отговор, че е бил на преглед, след което е хоспитализиран и след обсъждане е преценено, че е показен за оперативно лечение, който е придружен с епикриза. Като не е обсъдил тези доказателства от значение за решаване на въпроса за размера на наказанието, съдът съществено е нарушил правата на подсъдимия. При обсъждането му би могъл да достигне до различни изводи относно справедливостта на определеното за изтърпяване от първата инстанция наказание. Настоящият състав прие, че нарушението може да бъде отстранено без връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, защото има правомощие самостоятелно да смекчи наказателното положение на осъдения. Увреденото му здравословно състояние не може да се приеме като изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство, в какъвто смисъл е искането и не е основание за индивидуализиране на наказанията под предвидените за престъпленията минимуми, но във всички случаи следва да бъде взето предвид, като смекчаващо наказателното му положение наред с отчетеното като такова от решаващите съдилища обстоятелство, че полага грижи за малолетното си дете. Отчитането на тези смекчаващи обстоятелство и съпоставянето им с точно преценените като отегчаващи отговорността обстоятелства висока степен на обществена опасност на деянията, предвид личността на пострадалата, злоупотребата с доверието, което му е оказала, високата му лична обществена опасност предвид обремененото съдебно минало с тринадесет влезли в сила присъди, от които три за престъпления против половата неприкосновеност и проявената престъпна упоритост при преследване на целите си на всяка цена да си върне пострадалата, което не би могло да се приеме, че е израз на хуманно отношение към нея, установените сексуални злоупотреби с други деца от социалното заведение, извършването на деянията в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на предходно наказание за извършени в условията на реална съвкупност три престъпления от глава "Разврат" на НК, налага извода, че двете наказания лишаване от свобода са явно несправедливо завишени и следва да бъдат намалени с по една година, а именно наказанието за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5 от НК от дванадесет на единадесет години, а наказанието за престъплението по чл. 155, ал. 5, т. 2 от НК от седем на шест години. Наказания в тези размери ще бъдат съответни на извършените деяния и достатъчни за постигане всички цели по чл. 36 от НК. Този обем наказателна принуда е необходим и поради факта, че деянията е извършил половин година след влизане в сила на последната осъдителна присъди за престъпления против половата неприкосновеност. Очевидно наложеното му с тази присъда наказание не се е оказало достатъчно да го възпре от извършване на престъпления и затова намаляването на наказанията в по-ниски граници би било проява на неоправдан либерализъм. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че производството по делото следва да бъде възобновено, влязлата в сила присъда на Русенския районен съд изменена и наказанията лишаване от свобода на осъдения Л. Н. Л. за двете престъпления, както и общо определеното му за изтърпяване по реда на чл. 23, ал. 1 от НК наказание бъдат намалени в посочените по-горе размери, поради което и в същия смисъл