Решение № 10287 от 15.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6339/2022 г.

Решение № 10287 от 15.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6339/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по искане на Д. Т., чрез адв. Стойкова като процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 4972/19.04.2021 г., постановено по адм. дело № 64/2021 г. по описа на Върховния административен съд. Искането е подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК, като към него са приложени служебна бележка изх. № 92/13.01.2022 г., издадена от директора на Средно училище "Св. Св. Кирил и Методий", с. Бутан, община Козлодуй и писмо изх. № 94-79/10.01.2022 г. на Министерство на образованието и науката. Искателят излага доводи за наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната и относимостта на представените документи за разрешаването на спора, приключил с решението, чиято отмяна се иска. Претендира се отмяна на влезлия в сила съдебен акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – заместник – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) не взема становище. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Съдебното производство, приключило с решението, чиято отмяна се иска, започва по жалба на Д. Т. против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017 г. изх. № 01-6500/929 от 17.09.2018 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г. и съгласно чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент № 1306/2013 г.) е прекратен поетия ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваемите земи с орнитологично значение (ВПС-4. 1)". В оспорения административен акт е прието, че представената диплома, серия № 040212, издадена от Средно професионално техническо училище "Христо Ботев", с. Бутан, с квалификация "работник тракторист – машинист, ІІІ клас" не отговаря на изискването на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 4, т. 2 от Наредба № 7/2015 г. да е с квалификация земеделие или ветеринарна медицина и да доказва наличие на опит в извършването на дейностите по направленията, които са избрани за прилагане. По подадената жалба с искане на основание чл. 149, ал. 5 АПК, Административен съд - Враца обявява за нищожен оспорения акт, като посочва, че от административния орган е допуснато съществено нарушение на правилата на чл. 35 и чл. 36 АПК, което изцяло е повлияло върху съдържанието на акта, както и че същият е постановен при неспазване на изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото липсват фактически основания за издаването му. С решението на тричленния състав на Върховния административен съд, чиято отмяна се претендира в настоящото производство, е отменено първоинстанционното решение и жалбата на Д. Т. срещу акта за прекратяване на ангажимента е отхвърлена. Мотивите на касационната инстанция за този резултат са, че в случая приетото от съда нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК не може да обоснове нищожност на административния акт. Прието е, че са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, доколкото единственото доказателство, което е представено в срока по чл. 45, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г. – дипломата за средно професионално образование, е взето предвид от органа. Изложени са съображения, че удостоверение № 321-068/16.11.2017 г. за преминато обучение по "Агроекология и климат", представено с възражението от 21.02.2018 г., в отговор на писмо от 02.02.2018 г., не е взето предвид от органа, доколкото не е обсъдено от него, но това не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до неизясняване на факти и обстоятелства от значение за случая и да обоснове нищожност на административния акт поради тази причина. Прието е, че това удостоверение доказва преминат курс на обучение, който не е в срока определен в чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. и същото не е представено в срока по чл. 45, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт. Тричленният състав обосновава извод, че нарушаването на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК също не може да доведе до нищожност на административния акт, а в случая фактически основания са изложени в него, като е обсъдена представената диплома за средно професионално образование, недоказваща според органа квалификация земеделие или ветеринарна медицина, а установяваща квалификация работник, тракторист-машинист. Посочено е, че липсата на мотиви защо издателят на акта приема, че представената диплома не съответства на въведените нормативни изисквания при положение, че е издадена от средно професионално училище по селско стопанство, не води до нищожност на административния акт, а само до унищожаемост на същия, респ. до неговата отмяна, която възможност е преклудирана. По тези съображения оспореният акт е приет за валиден като издаден от компетентен орган, в предвидената форма и без съществени нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нормата визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новите обстоятелства, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, които биха довели до различно разрешение на правния спор. В случая искането са отмяна се основава на писмо изх. № 94-79/10.01.2022 г. на Министерство на образованието и науката, в което е посочено, че служебни бележки, справки и дубликати на образователни документи се издават от училището, издало оригинала или от неговия правоприемник, както и на служебна бележка изх. № 92/13.01.2022 г., издадена от директора на Средно училище "Св. Св. Кирил и Методий", с. Бутан, община Козлодуй, с която се удостоверява, че притежаваната от молителя диплома за средно професионално образование, придобито през 1993 г., е с квалификация земеделие. Твърдението в искането е, че вторият документ представлява ново писмено доказателство, което не е могло да му бъде известно по време на разглеждане на делото пред двете съдебни инстанции, а се е снабдил с него въз основа на писмото на МОН в хода на друго съдебно-административно производство. Настоящият състав приема, че представените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Искателят при полагане на дължимата грижа за водене на делото е разполагал с възможността да се снабди с тях своевременно още в хода на производството пред първоинстанционния съд. Отразеният в служебната бележка факт съществува по време на разглеждане на спора и пред двете съдебни инстанции, поради което не е налице непълнота на доказателствен материал по делото, още по-малко на факти от действителността, които не са взети предвид от съда при постановяване на решението му. Доколкото оспореният административен акт е мотивиран именно с представената от Д. Т. диплома за средно професионално образование, която органът приема, че не е с квалификация земеделие, то това се явява и спорният по делото въпрос, подлежащ на доказване. Недопустимо е по реда на производството за отмяна на влязло в сила решение да се коригира процесуалното бездействие на страната. Задължение на искателя е да представи всички възможни доказателства в протеклото двуинстанционно производство, които счита, че са в подкрепа на твърденията му, наведени в оспорването, че притежава квалификация и компетентност в областта на земеделието. Соченото ново писмено доказателство не е и от съществено значение за делото, тъй като не би довело до друг резултат. Това е така, защото в случая се претендира единствено нищожност на оспорения административен акт, като от касационната инстанция е прието, че всички установени пороци на акта за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" изх. № 01-6500/929 от 17.09.2018 г., вкл. и нарушение на материалноправните разпоредби, биха могли да обосноват неговата незаконосъобразност до степен унищожаемост, но не се отразяват на действителността му. Останалите доводи на искателя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязлото в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав