Решение № 4688 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2018 г.

Решение № 4688 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния представител ст. юрк. Колева и И. Т. Т., срещу решение № 15209/12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 8280/2015 г. по описа на Върховния административен съд, 4-то отделение. В жалбата на Министъра на земеделието, храните и горите се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и по съществото на спора да се отхвърли жалбата на Т. в оспорената част. В жалбата на И. Т. Т. се поддържа неправилност на решението в обжалваната част, тъй като от една страна съдът е кредитирал заключението на СТЕ от друга страна е посочил различни по размер площи за допустими относно два от процесните имоти. Моли да бъде отменено решението в обжалваното част и по същество постановено ново, с което се отмени обжалвания акт в тази част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Т. срещу заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. в частта, в която извън него са останали декларирани за подпомагане 14 броя парцели. С обжалваната заповед, на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г., Министър на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. като от заявените от Т. парцели, 14 са останали извън обхвата на подпомагане. Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" е актуализиран от административния орган за кампания 2014 г. на база дешифрация /разчитане/ на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ по самолетно/сателитно заснемане през 2014 г. и чрез отразяване на резултати от теренни проверки, проведени през годината. За четири от парцелите е извършено актуално за 2014 г. заснемане от сателит през месец юли 2014 г. за останалата част от парцелите актуалната самолетна снимка е от 2013 г., поради което границите на специализирания слой за тях са определени въз основа на извършени теренни проверки от ОДЗ К. и ОДЗ П. Основанието, на което площите са приети като недопустими за подпомагане, не е посочено в обжалваната заповед на министъра на земеделието и храните; както и в уведомителното писмо с нанесени корекции във връзка с подадено възражение от Т. За да отмени обжалваният пред него акт, в съответната част, касаеща заявените парцели от Т., съдът е обсъдил подробно прието и неоспорено заключение на вещо лице по назначена СТЕ изготвена от вещо лице-геодезист. Съгласно заключението за парцелите, за които жалбоподателят е подал възражение, ЦОФК е обновена чрез нанасяне на резултатите от извършени теренни проверки на физическите блокове, в които попадат заявените парцели. Въз основа на тях са направени констатациите на вещото лице, които за осем от парцелите кореспондират изцяло с тези на Министъра на земеделието и храните, след подаденото възражение на лицето, а относно парцели № № 12228-41-1-1; 21422-1-1-2; 21422-119-1-1; 21422-439-2-1; 31200-15-4-1 и 56280-241-1-1 е установено неправилно определяне на недопустимите площи. Процесните шест парцела са заявени като постоянно затревени площи - пасище. По отношение и на всеки от тях вещото лице е посочило, че теренната проверка е извършена по визуален метод, за което са изготвени снимки, върху които са отразени координатите на местоположението на оператора в момента на заснемане. Според заключението първият от заявените парцели представлява пасище, в което има частично захрастяване в южната му част, както и в няколко компактни площи с храсти в северната, които жалбоподателят е изключил при заявяването. В средната и южната част на пасището вещото лице е констатирало захрастена част и обширни каменисти участъци с площ от 8,72 ха, които следва да се зачетат като недопустими. Останалата част от 15,41 ха според заключението е допустима за подпомага. По отношение на БЗС 21422-1-1-2 с площ от 32,98 ха са установени три участъка с обща площ от 2.06 ха допустими за подпомагане. От заявление за подпомагане БЗС 21422-119-1-1 с площ 7,98 ха, вещото лице е установило като допустими за подпомагане 4,53 ха. По отношение на БЗС 21422-439-2-1 с площ 99,99 ха експертизата е констатирала некоректно определена граница на слоя, като участъци с площ от 5,54 ха са допустими за подпомагане. Като допустими за подпомагане според съдът са 0,12 ха от БЗС 31200-15-4-1 и 2,14 ха от БЗС 56280-241-1-1. С оглед констатираното вещото лице е предложило част от тези парцели да бъдат включени в допустимия слой. Така, предвид данните от заключението на вещото лице, кореспондиращи с тези по останалите приложени по делото доказателства, съдът е приел, че приетите за недопустими за подпомагане площи следва да се намалят от 108,5 ха, на 78.7 ха. Съдът е възприел фактическите установявания съобразно приетата и неоспорена експертиза и събраните писмени доказателства. Приел е законосъобразно, предвид действащата към момента на издаване на оспорената заповед разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПЗП /ред. ДВ, бр. 12/2015 г./ наличие на компетентност на издателя на акта. Приел е, предвид задължителната сила на т. 2 на ТР № 8/11.12.2015 г. на ОС ВАС допустимост на обжалването на акта. От правна страна съдът е приел, че при издаване на заповедта, относно заявените за подпомагане парцели от Т., е допуснато нарушение на материалния закон. Приел е, към момента на подаване на възражението до МЗХ е приложима Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, отменена с Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /обн. ДВ, бр. 15/2015 г. в сила от 24.02.2015 г./, действаща към момента на издаване на процесната заповед. Позовал се е на разпоредбата на чл. 7 от последната, съгласно която трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, като не са допустими за подпомагане части от пасища, в които тези елементи са компактно разположени и заемат заедно или поотделно повече от 100 кв. м. и чл. 9 в който са посочени условията за допустимост за подпомагане на постоянно затревените площи. Приел е, че заключението на вещото лице е съобразило посочените разпоредби, поради което допустимата за подпомагане площ от процесните парцели следва да се определи въз основа на извода на вещото лице, при отчитане на конкретното местоположение на описаните и конкретно посочени в приложените към него скици, недопустими за подпомагане площи. Тези изводи на съда са правилни, изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства и доказателствени средства и с приложимите правни норми, с изключение на определената за допустима площ от 0,12 ха от парцел 31200-15-4-1 село З. По жалбата на Министъра на земеделието, храните и горите: Въз основа на събраните доказателства и даденото експертно заключение съдът е направил правилен фактически извод относно допуснати нарушения при извършване на теренните проверки и техните отразявания и оттам относно установена допустимост за подпомагане на заявените парцели според вида, в който са заявени за подпомагане. Неустановяването на границите им се дължи на допуснатите процесуални нарушения при извършване на теренни проверки от помощните органи към решаващия административен орган. Данните и заключението на назначената и приета СТЕ не са оспорени от ответната страна, която е имала процесуална възможност за това. Не е проявена процесуална активност за участие в процеса, за събиране на нови доказателства или доказателствени средства, поради което основното оплакване в касационната жалба за неправилност на обжалваното съдебно решение поради некоректност на приетата експертиза, не е основателно. Решението е обосновано, постановено в съответствие със събраните доказателства. В хода на процеса и при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са били направени доказателствени искания от ответната страна, които да са били от значение за изясняване на спора от фактическа страна и съответно да не са били уважени от съда. Заключението на вещото лице е оспорено в писмено становище, като въпреки предоставената възможност от съда и указание за ангажиране на повторна или допълнителна експертиза такава не е поискана. Не може да бъде споделен довода на касатора, че вещото лице е изготвило заключението си въз основа на направен от него оглед и снимки на процесните терени, към момента на изготвяне на заключението, който момент е ирелевантен. В обстоятелствената част на експертизата вещото лице подробно е посочило защо приема за неправилен извода на специалистите от МЗХ изготвили специализирания слой. Така относно парцел № 12228-41-1-1 в село В. стена; вещото лице е посочило, че тъй като не е извършена проверка на място, което се установява от приложения към заключението Протокол то след оглед на място и актуалната към 2013 г. ЦОФК е направил своя извод за частична неправилност на извода за недопустимост на съответни площи за подпомагане. Относно останалите пет имота са изложени отново подробни доводи на вещото лице, като за нито един от имотите не е само и единствено въз основа на направения оглед и заснемане на място. Така за някои от имотите са установени изсечени клони и храсти преди по-вече от една година, поради което не може да се възприеме довода на касатора, че почистването на парцелите е станало след подаване на заявлението за подпомагане. По жалбата на И. Т. Т.: За да отхвърли жалбата на Т., по идентични съображения относно жалбата на МЗХ, съдът се е позовал на заключението на неоспорената СТЕ. Същото е изготвено въз основа на приетите по делото доказателства, след посещение в МЗХ, проверки в ОДЗ К. и ОДЗ П. и в съответствие със специалните си знания е дало заключение досежно частта на допустимите за подпомагане площи, поради което е неоснователен довода на касатора за липса на мотиви в обжалвания акт досежно установените за подпомагане и обратно площи. Неоснователен е довода на касатора за липса на мотиви в обжалвания акт досежно довода му за неактуални самолетни снимки за 2014 г., поради технически показатели които допускат грешка при разчитането от 0,6м., а в представените снимки са установени и по-големи от тези допустими грешки. Тези твърдения изискват специални знания, с които съдът не разполага, а видно от заключението на СТЕ такъв въпрос не е поставен на вещото лице. Действително приетият по делото протокол от 21.10.2014 г. за извършени теренни проверки в землището на Добри дол не е неподписан от посочените лица, които са ги извършили, нито от лицата които са ги утвърдили и съгласували, но заключението на вещото лице заключението, че само площ от 4,53 ха следва да се включи в границите на допустимия слой е изготвено въз основа на сателитна снимка от 12.08.2014 г., а не на теренната проверка извършена на 12.10.2014 г. Неоснователен е довода на касатора за неправилност на извода на съда досежно определения размер на допустимата площ от 4,53 ха, от парцел № 21422-119-1-1. Действително в таблица 1 към заключението за този парцел е посочена допустима площ 81,21ха, но разликата между тази част и установената след възражението 75,67 е именно установената в обстоятелствената част на заключението и мотивите на съда площ от 4,53 ха. Основателен е довода на касатора относно неправилност на обжалвания акт досежно; установената за допустима площ от 0,12 ха от парцел 31200-15-4-1 село З.. Видно от заключението на вещото лице за този парцел е установена недопустима площ от 0,12 ха, а допустимата е в размер на 1,64 ха. Разликата между този размер и установената допустима от административиня орган в размер на 0,63ха е в размер на 1,01 ха. При така установеното обжалваното решение е неправилно в частта в която е отхвърлена жалбата на Т. срещу процесната Заповед, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. са останали от 0,12 до 1,01 ха от парцел 31200-15-4-1 село З.. В тази част решението следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени процесната заповед за разликата от 0,12ха до 1,01 ха от парцел 31200-15-4-1 село З. Предвид на изложеното на основание чл. 221 АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия,