Решение № 13342 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13714/2016 г.

Решение № 13342 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13714/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Фермер 2003" ЕООД ЕИК ********* гр. С., против Решение № 1715/27.10.2016 г. по адм. дело № 788/2016 г. на АС - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-02002015006461-091-001/17.12.2015 г., издаден от Р. К. Т. - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Б., възложил ревизията и И. И. Г. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП Б., като ръководител на ревизията, определени на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, потвърден с решение № 73/24.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се доводи за нищожност на ревизионния акт и неправилно тълкуване на нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият Ревизионен акт, с който на дружеството касационен жалбоподател са установени корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2012 г. в размер на 12 497,95 лв. главница и 6 331,90 лв. лихви. За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че за ревизираното лице е била налице пречка да ползва преотстъпване на корпоративен данък за процесния данъчен период, с оглед съществуването към 31.12.2012 г. на задължение за ДДС в размер на 48 240,28 лв. по справка-декларация по ЗДДС подадена за данъчен период м. 08.2012 г. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нищожност на ревизионния акт. Въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК, е разрешен с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия по тълк. дело № 10 по описа за 2016 г., съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. В редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила до 01.01.2013 г., не са посочени изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които имат правомощие да издадат ревизионния акт. Единственото изискване на разпоредбата е този орган да бъде посочен от този, чиято е компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизия. В действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следователно не е необходима конкретизацията на длъжностното качество на органите. В случай на такава конкретизация, тя ще се отнася само до лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и до лицето възложило ревизията. По отношение на последното единственото изискване е да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Предвид изложеното, ревизионният акт, който е бил оспорен пред първоинстанционния съд не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган. При законосъобразни правни изводи за приложимост, за случая, на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, неоснователно е касационното оплакване за неправилно тълкуване на разпоредбата. Законосъобразно е приетото от първоинстанционния съд, че липсата на покана за доброволно изпълнение не променя характера на процесните публични задължения на РЛ като подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Обстоятелствата, че не са предприети действия по принудително изпълнение на тези задължения не променят факта, че те са ликвидни и изискуеми задължения по справка-декларация, която е изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК, поради което задълженията са подлежащи на принудително изпълнение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение