Решение № 295 от 5.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 755/2012 г.

Решение № 295 от 5.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 755/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. К. Б. и В. А. Б. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 26.10.2001 г. по гр. дело № 1779/2001 г. на Варненския районен съд, 21-ви състав, с което е отхвърлен предявения на основание § 4и, ал. 1, предл. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ иск срещу Я. К. Г., Ц. К. Г., К. Я. Г.-С. и И. Л. С. за признаване за установено, че ответниците не са придобили правото на собственост върху част от дворно място в [населено място], м. "Т.", ул. "*" № *, с площ * кв. м, представляващо северозападната част на имот пл. № * по КП от 1956 г., при граници на имота: улица, Г. П., Х. Х. и общинско място, върху който имот било предоставено право на ползване в нарушение на нормативните актове. Със същата молба е поискана отмяна и на влязлото в сила въззивно решение № 827 от 10.06.2009 г. по в. гр. дело № 2/2002 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав в частта, с която след като е отменено частично решението от 26.10.2001 г. по гр. дело № 1779/2001 г. на Варненския районен съд за уважаване на иска по § 4и, ал. 1, предл. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявения иск на посоченото основание за признаване за установено по отношение на изброените по-горе ответници, че молителите имат правото да възстановят правото си на собственост върху гореописания недвижим имот. Молителите представят и се позовават на следните документи, за които твърдят, че са новооткрити писмени доказателства, а именно: писмо изх. № АУ-002007ВН от 21.03.2012 г. на директора на Дирекция "А." при [община]; писмо изх. № А. от 29.03.2012 г. на зам.-кмета на [община]; писмо № С-32 от 29.03.2012 г. на началник отдел "Държавен архив" - В.; копие от КП "К." от 1956 г. и копие от регулационния план на м. "Т.". Поддържат, че представените с молбата писмени доказателства не са могли да бъдат взети предвид от съдилищата, които достигнали до извод, че имотът не е представлявал земеделска земя преди кооперирането и е бил в строителните граници на населеното място, поради което неправилно била извършена процедура за възстановяване на собствеността. Ответниците по молбата за отмяна намират, че е недопустима, а разгледана по същество, неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена на 21.05.2012 г., т. е. в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК могат да бъдат само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. За да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването им или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието или непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Молителите не установяват, че за тях са били налице пречки по време на висящността на делото да се снабдят с документи относно обстоятелствата, удостоверени с представените с молбата за отмяна писмени доказателства, издадени в отговор на писмени искания и заявления на молителката М. Б. до съответните институции /вх. № АУ-002001ВН от 14.03.2012 г. до кмета на [община], вх. № АУ-002007ВН от 14.03.2012 г. до [община] и вх. № С-32 от 2.03.2012 г./. Не е установена обективна невъзможност за молителите да попълнят своевременно доказателствения материал с интересуващите ги документи, докато е било висящо инстанционното съдебно производство по съществото на спора, а не да сторят това след влизане в сила на атакуваните с молбата за отмяна съдебни актове. Независимо от това, във въззивното производство по в. гр. дело № 2/2002 г. на Варненския окръжен съд са били представени три удостоверения, издадени от [община]. Съгласно първото от тях - З. от 12.12.2008 г. /л. 191 от делото/, поземлен имот * е отразен в КП на "К." на [населено място], м. "С. л." - 1956 г. Съгласно удостоверение № З. от 12.12.2008 г. /л. 192 от делото/, поземлен имот 1518 попада в обхвата на "Генерален градоустроителен план на К. от Т. до З. пясъци" в зона на индивидуално вилово застрояване, а според удостоверение № ЗАО от 10.03.2009 г. /л. 199 от делото/, имот № *в попада в околовръстния полигон на територия, за която е възложено изработване на план по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представените с молбата за отмяна документи не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които да удостоверяват новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото и да послужат като причина за отстраняване на силата на присъдено нещо на атакуваните решения и да оправдаят необходимост от повторно разглеждане на делото. Такъв характер няма нито писмо изх. № АУ-002007 ВС от 21.03.2012 г. на директора на "А." при [община], според което урегулираните поземлени имоти по плана на "К." от 1937 г. не са нанесени в кадастъра; нито удостоверение изх. № АУ 002001ВН от 29.03.2012 г., подписано от зам.-кмета на [община], съгласно което имот пл. № * по КП "К." от 1956 г., м. "Т.", м. "С. л." представлява земеделска земя по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не попада в обхвата на регулационния план на Вилната зона на [населено място] от 19.09.1961 г., нито писмо изх. № С-32 от 29.03.2012 г. на отдел "Д. архив" - В., съгласно което на Х. Г. Х. е била предоставена за лично ползване земеделска земя в м. "Т." /С. л./ - лозе от * дка през 1971 г. Представените с молбата за отмяна документи не са от съществено значение за делото. Искът по § 4и, ал. 1, предл. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ е бил отхвърлен от Варненския районен съд, 21-ви състав по съображения, че ответниците не са установили фактическа власт върху имота по силата на предоставено им право на ползване, а по силата на частен писмен договор от 1964 г. за продажба на имота. Следователно, решаващ мотив на съда за неоснователност на претенцията е, че не е установено на ответниците да е било предоставено ограничено вещно право на ползван по някой от изброените в § 63 от ППЗСПЗЗ актове. В. съд е отхвърлил иска по § 4и, ал. 1, предл. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е приел, че придобиването на имот от несобственик не съставлява придобиване в нарушение на нормативни актове по смисъла на този текст от закона, доколкото продажбата на чужда вещ сама по себе си не съставлява нарушение на закона /не е извършена в нарушение на нормативен акт/. Посочил е, че дори и да се приеме, че първите двама ответници не са били собственици към момента на извършване на продажбата, то липсата на всякакви други твърдения за нарушение на конкретен нормативен акт при придобиването, има за последица отхвърляне на иска. Искът е бил намерен за неоснователен още по едно съображение, а именно, че не било доказано имотът да е имал характер на земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Прието е, че съгласно заключенията на вещите лица, спорният имот съставлява част от имот пл. № * по плана от 1956 г. на В. черноморско крайбрежие, записан в разписните листи на И. Б., който имот е включен в регулационния план на предградие "Л.", понастоящем вилна зона "Т."; част е от населеното място по смисъла на чл. 3 З. (отм.) и попада в строителните му граници. В обобщение, представените от молителите документи се отнасят до обстоятелства, които са им били известни по време на висящия процес в двете инстанции. За установяването им са съществували и други доказателства, които са били представени по делото; молителите са се позовали на тях, а съдилищата са ги обсъдили в решенията си. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 206,61 лева съобразно договор за правна защита и съдействие от 15.11.2012 г. и списъка, представен в съдебното заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.