Решение № 6853 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3987/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сливен, чрез юрк. К. Иванова като процесуален представител, против решение № 264 от 11.02.2026г., постановено по адм. дело № 615/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен в частта, с която е отменена заповед № РД 15-1752/26.08.2025 г. на кмета на община Сливен в частта, с която на осн. чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „барбекю“. Релевирано е касационното основание по чл. 209, т.3 от АПК – неправилност на съдебното решение, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към фактическата обстановка по делото, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта, с твърдения за надлежна индивидуализация на процесния строеж, част от който е изграденото барбекю. Сочи се, че същото е незаконен строеж, изграден след 2001 г., поради което не са налице предпоставките за търпимост по §16, ал.1 - 3 от ПР на ЗУТ и по § 127, ал.1 от ПР на ЗИДЗУТ. Прави се искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявената жалбата изцяло. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Р. В. Д., чрез пълномощника си адв. М. Стефанов, в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна, като съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред административния съд е заповед № РД 15-1752/26.08.2025г. на кмета на община Сливен, с която на основание чл.225, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено на Р. В. Д. да премахне незаконен строеж: "дървен навес с барбекю“, находящ се в ПИ с идентификатор 67338.526.117 по КККР на гр. Сливен, с административен адрес: [улица], гр. Сливен. С постановеното решение в оспорената му част, съдът е отменил заповедта в частта, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „барбекю“. За да постанови горния резултат съдът е приел, че липсва индивидуализация на посочения строеж в процесната заповед, както и в констативния акт, съставен в хода на административното производство. Прието е, че строежът „барбекю“ не е описан с размери, местоположение, строителни материали, начин и година на изграждане, с оглед на което обосновава изводи за неясна воля на органа, обективирана в съдържанието на заповедта, която по горната причина е преценена като незаконосъобразна на основанието по чл.146, т.2 АПК - поради нарушение на изискванията за форма по чл.59, ал.2, т.5 АПК. По отношение на строежа „дървен навес“, съдът е приел, че издадената заповед е законосъобразен административен акт и е отхвърлил предявената жалба в тази част. Според формираните мотиви, обектът е с характеристиките на строеж по см. на § 5, т.38 ДР на ЗУТ; индивидуализиран е надлежно с размери, местоположение, материали и начин на изграждане; спазени са процесуалните правила за констатирането му; реализиран е без строителни книжа в периода 2021 г. -2022 г., поради което не е търпим и подлежи на премахване. Решението в оспорената му част е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Незаконосъобразен и необоснован е решаващият извод на административния съд за допуснати от органа нарушения на изискванията за форма при издаване на оспорената заповед в отменената й част. Противно на изложеното в съдебния акт, волята на кмета на община Сливен е ясна относно вида и обхвата на нареденото за премахване незаконно строителство, квалифицирано като постройка на допълващото застрояване – строеж от шеста категория по чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ вр. с чл.147, ал.1, т.1 ЗУТ. От преценката на съдържанието на административния акт, на документите по преписката – констативния акт, ведно с окомерната скица /обекта е очертан в червено/ и снимката към него, се установява по безспорен начин, че предмет на заповедта е "дървен навес с барбекю“, който представлява дървена конструкция от шест броя дървени колони, захванати с метални планки към настилката и двускатна покривна конструкция, покрита с керемиди, изпълнена с размери в план: 5,00 м./4,00м. и височина – 3,40м., в югоизточната част на която конструкция /навес/ е изградена камина тип „барбекю“. Текстовото описание на строежа и фотографското му отразяване в приложената към преписката снимка конкретизират в достатъчна степен предмета на премахване, разпореден с издадената заповед, включващ навес, в обема на който е изграденото барбекю. Действително, лисват данни за размерите му, но от горните доказателства е видно, че последното е разположено във вътрешното пространство на дървената конструкция на навеса и е част от незаконния строеж, която част с оглед предназначението си /за приготвяне на храна/, органът е квалифицирал като барбекю. От друга страна, строежът „барбекю“, описан в заповедта и съставения констативен акт, е идентичен с установения на място от вещото лице. Последното сочи, че в обема на навеса, т.е. на дървената му конструкция, има изградена камина (барбекю), а при изслушването си в съдебно заседание, съдебният експерт посочва, че се касае за два строежа - една дървена конструкция (навес), под която има изградена камина (барбекю), описани в заповедта като навес с барбекю. От изложеното следва извод за съответствие между фактическите обстоятелства в административния акт и действителните факти, което сочи на ясна воля на органа относно предмета на премахване и на надлежна индивидуализация на незаконния строеж. Противно на приетото от първостепенния съд, описанието на процесното барбекю като обект на премахване е достатъчно конкретно, с оглед на което издадената заповед по отношение на същото не е засегната от порок, който да води до невъзможност да се направи преценка за материалноправната й законосъобразност. С оглед на изложеното и противно на изводите на административния съд, настоящият касационен състав счита, че заповедта в отменената й част отговаря на изискванията за форма и при издаването й не са допуснати нарушения на чл.59, ал.2, т.5 АПК, поради което решението в оспорената му част за отмяна на същата само на процесуално основание е неправилно и следва да се отмени. В случая, съдът, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, не е изложил мотиви относно съответствието на оспорения административен акт с материалния закон. Не са правени фактически и правни констатации, от които да е видно становището на съда по вида и законността на строежа съобразно приетите от органа основания по чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ, както и по приложимостта на режимите за търпимост, установени от законодателя. При липсата на мотиви в тази посока, касационната инстанция не може да се произнесе по съществото на спора за материалната законосъобразност на процесната заповед, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да провери съответствието на заповедта в частта относно процесното барбекю с разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т.2 ЗУТ, като изложи съображения дали изграденото барбекю има характеристиките на строеж, респ. да отговори на наведените твърдения на Р. Д., че представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, съотв. временен строеж по чл.49 и сл. ЗУТ, както за приложимост на изключението по чл.151, ал.1, т. 3 ЗУТ, като при необходимост ползва специални знания на вещо лице. Извън горното, съдът следа да прецени и предпоставките относно търпимостта на процесния строеж, като анализира събраните по делото доказателства. Едва след изясняване на описаните обстоятелства е възможна и преценката за законосъобразност на административния акт в частта относно процесния строеж – барбекю по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. При този изход на спора, съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на направените по делото разноски. Предвид изложеното решението в обжалваната му част като постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение